СИНЧЕЦ И ЖИТО
Басня
Небесносиният синчец, над цветята хубавец, вирнал гордо си глава и на житото каза:
- Какво си просто цвете, от тебе ме е срам! Не те поглежда никой, с ръка не те бере. Защо ли раснеш само и пълниш цели ниви? Каква ли полза има от твойте стъбла криви! Към мене всякой тича, бере ме и се кичи, а тебе със сърп режат и мачкат те и мелят… Добре поне, че знаеш си само това и нивга не повдигаш към слънцето глава.
Полюшнало се житото от лекия ветрец и скромничко казало на гордия синчец:
- Така е, братко мой, аз само те грозя и хората със мене нивга се не кичат. Каква ли полза имат от мойта грозота! Аз служа им смирено само за храна. А колкото за мойта наведена глава - това не е от срам: главата ми тежи, защото е налято със златни семена.
——————————
в. „Весела дружина”, г. 9, бр. 5, 13.10.1941 г.