ЦВЕТОЛЮБИЕ
Бива я тази дума, пък и от нея изхождайки може да създадем тоже новицата цветолюбив. Прибавям цветолюбец и ще кажа, че сред чудовищния всенаплив от буквени чуждотии какви ли не драги са ми трите нашенки, радват ми душицата.
Ако бъда питан (тая няма да я бъде ниггиш, кой ще се занимава с мен) имам ли цвете любимо, ще отговоря да, есенният минзухар. Съзнах го късно, ала най ми той приляга на моите поето-писателски занесии.
Народът вика му кърпи кожух, мразовец, пъдиовчар, зимовец. Има още едно цвете, наричано също минзухар, но жълт.
Двете са от порядъка на еднояйчни близнета, макар че по времепоява делят ги към осем месеца, значи близнаци по съществителното, а не по прилагателните (пролетен, есенен).
Жълтуркото (след ранобудното скромно кокиче, а по някога и заедно с него) оповестяява пролетта, другото, виолетово-синкаво, както неопровержимо сочат наименованията м,у, предхожда зимата.
Разбрах, че изсред многотията от цветя най ми подхожда кърпи кожухът, ради своята впечатляваща окъснялост, наподобяваща моята, ибо съм роден на 29 октомври, онагледяваща личното ми творчество, което подхванах след дълги словопрехвърлячески занесии, непоправимо погълнали огромен дял от мен отпуснатия престой в отсамието.
И по тая черта, окъснялост, съм двуединник с октомврийско-ноемврийския минзухар: той и аз съществуваме с тази обединяваща ни отлика по воля Божия, Той е повелил така да става и нека тъй бъде.