ПО ГЛОБАЛНИЯ СЦЕНАРИЙ НА ГЛОБАЛИСТИТЕ НА МУШКА Е ВЗЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ ТЕАТЪР
Редове от интервю с БОГОМИЛ СТОИЛОВ, взето в Пловдив и включено в книгата ми „Театрисимо”. Споделеното от големия театрален творец открехва завесата и за причината за протестите пред НАРОДНИЯ ТЕАТЪР от нощта на 7 ноември 2024 година.
„През 90-те години на миналия век метлата на политическите чистки не подмина и българските театри. Под маската на злополучната театрална реформа бяха посечени съдбите на десетки талантливи артисти навред в страната. Без доказани и обичани от публиката артисти, българският театър изпадна в турболенция. А това бе вече опасно явление. Защото театърът, който като институция носи от държавата заръката за възпитание на поколенията - главно по родолюбие, патриотизъм, срещу нихилизма в рамките на такива съюзи като НАТО и ЕС, където не е толкова трудно да се размие и национална идентичност…”
В българското театрално пространство започна хаос…
Министерството на културата под знака на демокрацията престана да се меси в изграждането на репертоара на театрите , за да не го обвинят в цензура… Оставяха се всякакви нови театрални началства - идващи и от нетеатрални професии и без театрално образование, волно и безконтролно да правят каквото си искат в храмовете на Мелпомена .
За броени месеци театрите ни се наводниха с американски пиеси и с родни епигонства по американски театрални матрици…
Държавата харчеше и продължава да харчи грешни пари, за да плаща на хора, които си правят, каквото си искат в театрите, взети от тях като на консигнация за лично ползване,без никаква отговорност и заплащане за провалите.
Проваляха се театрални проекти, за които са се хвърляли немалко пари, но провалилият се с проекта си театрал си вземаше шапката и без да си плати за золума кацаше другаде, с този или с нов проект. От министерството се одобряваха театрални проекти, за които само се плащаше, но те не достигаха до артисти и зрители…
Кой е губещият?
Във всеки случай това не е провалилият се с проекта.
Губещи са актьорите, които са или оцелели по благоволението на новите театрални феодали в театрите, или след НАТФИЗ са пристъпили театралните прагове с надеждата за бляскава реализация, но заради провалите на десетки проекти те не са получили роли, губеща е и публиката, че няма стойностни представления, които да гледа и да я просветляват, губеща е и държавата, че троши нахалост пари за нещо, който не е видяло бял свят или като добутано представление е паднало още след премиерата…
А защо бе предизвикана тази турболенция, този хаос и в българския театър? Тази злополучна театрална реформа? Случайно? Не! Сметката на сценаристите на това посичане на театъра ни е точна. След като настъпи хаос в театъра на една държава, той става в течение на времето …ненужен и държавата започва да го реже като излишен.
Това започна в държавата ни още в зората на демокрацията… Спомнете си кои уж български правителства се упражняваха тогава в управление на държава?
Така се започна с погубването на българския театър…
А театърът е бил винаги крепост на българщината още от времето на Войников. Даже буржоазната ни държава преди 9 септември е давала малко пари за български театър.
Друг е въпросът какви са били сметките на тогавашната монархофашистка държава -парите са минавали под шапката на Министерството на …вътрешните работи, за да се контролират театралите с цензура.
Но ето, че сегашната ни държава въобще абдикира от грижа за българския театър. И така с това се постига „целта на занятието” на глобалните сценаристи.
Става ясно, че както църквата, армията ни, военно отбранителната промишленост, здравеопазването, културата, индустрията, селското ни стопанство, науката, образованието, то и българският театър е взет по глобалния сценарий на мушка и се ерозира планомерно и подло с помощта на… български правителства!
Крайната цел е ясна - да се ликвидира българският театър като фактор за съхраняването на българския дух и идентичност!
А кой още не е разбрал, че цялата програма на победителите в Третата световна война /студената/ е предназначена да се обезличат нации, народи, да се погубват значими национални институции в културата, автори, творби…