ХУБАВА ЖЕНА
Неочаквано открих, че като наближих петдесетте, мъжете започнаха да ме харесват повече. Като млада никой не ми каза, че съм хубава жена, макар че бях доста апетитно парче. Да кажеш, че не съм имала гаджета - бях щедра и не пестях любовните си чувства.
Все намираха, че гърдите ми са хубави, очите ми са хубави, косата, краката…, ама никой не откри, че съм изцяло хубава. Покрай техните грешни мнения и аз си изградих погрешна представа за себе си.
Толкова години да си мисля аз, че не съм хубава! Да страдам. Да завиждам. Дори да се примиря с този факт, който приех, че е истина. Било е лъжа.
Оглеждам се в голямото огледало в коридора. Много съм се променила с годините. Качила съм килограмите си двойно. Отпред стърчи големия ми корем, а отзад го уравновесява огромния ми задник.
Великолепният ми някога бюст сега стига до коланчето на полата ми. За да се поддържа тази телесна маса естествено са необходими крака като на слоница, а както е известно те не могат да носят елегантни обувки с токчета, а само широки и равни мокасини от естествена кожа.
Косата ми вече е доста проскубана от безбройните къдрения и боядисвания. Лицето ми прилича на огромна дюля с малки мустаци над сърдито стиснатите тънки устни с три пласта ярко червило.
Очите ми отдавна са загубили дълбоките си кадифени оттенъци с палави искрици, ама това не личи много, защото нося очила с голям диоптър. А изящните ми ръце са загрубели от хилядите измити чинии и изпрани дрехи.
Гледам, гледам… слагам очилата си за близко и пак гледам… От очилата ли е, от светлината ли е, от огледалото ли е… ама не виждам пред себе си хубава жена.
Да беше един, да бяха двама, да бяха трима мъже, които непрекъснато ми повтарят, че съм хубава - ще кажа, че грешат, че им има нещо на акъла, че трябва да си сменят очилата…
Обаче те са повече от петдесетина. Ухажват ме непрекъснато. Цветя и подаръци ми носят. Стихове ми пишат. Няма как всичките да грешат. Не е логично. Истина ще да е, че съм хубава жена. Време е да повярвам.
Ей тъй, щях да си замина от тоя свят без да подозирам за това, ако не се беше пенсионирала тази есен сестрата в кабинета по геронтология и не ме преместиха на нейното място.
