ВЪЗДУШНА ПОЩА
ВЪЗДУШНА ПОЩА
На капризното дете
баба спомени разказва
(всичко да си изяде,
да не се наказваме):
„Дядо Мраз бе прогресивен -
корабът му - реактивен.
Във нощта новогодишна
порейки през небесата
обикаляше Земята,
с даровете за послушните.
И със пъстри парашути,
към всеки дом и всеки кът
валяха шарени подаръци
и за млади, и за стари.
Дядо Коледа когато
го замести, над Земята
полетяха ято дронове
натоварени с пакети.
Ала то се подразбира,
че и той така подбира -
по-големи за добрите,
а пък малки за ония
дето никога не чуват
и будуват, и лудуват…
Ето, празна е чинията.
Зъбките да си измиеш
и в леглото да отиваш,
време ти е да заспиваш”!
КОЛЕДНА УТРИН
Днес съм толкоз ранобудна и нетърпелива…
под елхата се е свила котката ни сива -
с нокти драска по хартията, със която е увито
нещо хубаво и ново… Да ми е честито!
Баба каза, че ще мога да си го разгледам
щом се среша и измия. И да стане седем.
Баба нека си внимава над котлона със кафето,
аз пък тихо ще развържа панделката на пакета.
НОВОГОДИШНА ЗАРЯ
Тази вечер ще е много празнична -
в хола ни елха разкошна свети,
а край нея вече се реди трапезата…
Ние с кучето ми Шарко си играем тихо
в детската - за да не шумим излишно,
и на подготовката да не попречим.
Ще ни викнат да вечеряме, после
кротко аз в креватчето ще гушна,
а пък той - на пода, в легълцето си.
Гостите ще си празнуват цяла нощ,
Новата година ще посрещнат -
ще се черпят, ще танцуват и ще пеят.
Ала аз си знам, че Новата година
винаги пристига с гръм и трясък. Щом
започнат фойерверките ще се събудим.
Аз ще стана и ще гледам през прозореца
как избухват във небето светлините,
ала Шарко ще скимти ужасен и разтреперан!
Но ще дойде мама и ще го прегърне,
ще му шепне нежно и успокоително…
Ще го гушка, докато шумът престане.
Кучетата имат остър слух и такива звуци
ги влудяват. Кога най-сетне някой милостив
ще измисли специални антифони за животни?
Или хората да се научат да празнуват
без да стряскат и да плашат всичко живо.
Пожалете, пожалете бедните животни!
ЕЛХИЧКАТА
Нова година вече отмина
и мама започна да чисти.
Гледам - събира играчките
и гирляндите от елхичката!
Че като ревнах да плаааача,
че тя се кани да я изхвърли…
Тати и дядо се смеят,
после ме гушват и шепнат:
„Тая елхичка е жива -
с корени във саксията.
Ще я посадим във градината -
да зеленее цяла година.”
Ето сега, край оградата
се кипри красива елхичка -
цялата е накичена с чинки
с гушки червени, с врабчета
и с жълто-сини синигери.
Толкова е весела и наперена!
КОКИЧЕТА
Януари е, а баба донесе малко букетче кокичета -
нацъфтели в градината весело, дръзко, но рано…
Ала днес каза по телевизията чичкото синоптик,
че от утре се очаква „съществено застудяване”!
Така ухае цялата стая на тези ранни, нежни цветенца!
Но щом градината я покрие сняг или дори само слана -
ще замръзнат братчетата им, ще станат стъклено-ледени!
И Зимата ще си направи от тях красиви висулки за обеци.
ТОПЛИНКИ
Всички редовно викат по мен:
„Момиче, сложи си грейката,
обуй си топлинките на краката,
студена зима е - зле ще настинеш
и после ще гълташ сиропи и хапчета!”
Аз се правя, че въобще не ги чувам -
тичкам си вкъщи по къси ръкави,
а на краката с тънки чорапки.
Та нали гледам нашия Зайко -
бос се разхожда из клетката си.
Не си слага нито елече, нито
топъл шал. Шаро - и той не се
облича, когато излиза навън.
Уличните котки газят с голи
лапички през снега… Боси
подскачат даже врабчетата.
Но ето, тая сутрин се събудих
с глас пресипнал и със страшна
хрема… Мама лошо се намръщи
термометъра извади и аптечката
прегледа. После се разпореди -
след закуска баба и детето
бързо, даже моментално да отидат
на д-р Станкова пред кабинета.
Аз едвам дояла си филията,
чаят даже недопила, ботите си
слагам на краката, якето обличам,
шал завързвам, слагам шапка,
и подсмърчайки, ръкавиците си търся…
Върху закачалката грейката обидено
ме е загърбила, а под нея, на земята
моите топлинки злобно ми се плезят.
