Александър Геров

Отлетяха птиците на юг,
есента далече ги прогони;
само аз съм, както лани тук,
кацнал върху тези голи клони.

Чуруликам весело и пак
ще ви пея тука цяла зима;
ще ви радвам от зори до мрак,
но трохички и зрънца да има.

Аз съм винаги игрив, ей на,
виждате ли как подскачам в двора?
Има ли за мене тук храна,
аз ще чуруликам без умора!

————————

в. „Весела дружина”, г. 2, бр. 9, 6. 11.1934 г.