Огдън Неш

превод: Красимир Машев

КОСТЕНУРКАТА

Тя живее между два щита,
но не заради сексуална самозащита.
От нейна страна много е умно,
че не се опложда безшумно.

ПУРИСТ

Представям ви професор Туист -
съзнателен учен и пурист пречист.
Благодетелите му възкликнаха:
„- Той никога не се мърси!”
И го изпратиха в джунглата тутакси.
Настани се той на тропически речен бряг,
но един ден не намери годеницата си в своя бивак.
Водачът по-късно му каза, че това е екватор
и любимата му е изядена от алигатор.
Професор Туист се усмихна с благ поглед и мил:
„Искате да кажете - рече той - „крокодил.”

ДОКАТО ВЪРВИШ, КАРАЙ

Под плочата с цикламите
Джон Браун лежи.
Не гледаше си пътя, а рекламите.
И е жертва на лъжи.

СЛОВООХОТЛИВИЯТ
ИНВАЛИДЕН СТОЛ

Щом те задминават коли със вой свиреп,
а ти се наслаждаваш на гледката пред теб,
щом всички пренебрегват твоите съвети
и казват, че ги даваш за втори път и трети,
щом за голф бърбориш разпалено и с жар,
ей богу, сър,
значи ти си стар.

Щом губиш вече апетит за романи,
че днешните писатели са все графомани,
щом в днешното изкуство не виждаш живот
и му казваш работа на дете-идиот,
щом музиката за теб е истерия, кошмар,
ей богу, сър,
значи ти си стар.

От сутрин до вечер щом само правиш сметка
кога е родила твойта братовчедка,
щом младежите ясно не се изразяват, не се,
и твойто бивше кутре от старост се тресе,
щом модерното момиче е като проститутка в бар,
ей богу, сър,
значи ти си стар.

Щом се присмиваш на модни блузки, ризки,
щом вземаш непознати за приятели близки,
щом имената на съседите за теб са буламач,
а си спомняш ясно стар футболен мач,
щом мърмориш в клуба като вещ знахар,
ей богу сър,
значи ти си стар.

Щом негодуваш от данък-доход
и срещу канцеларските плъхове тръгнеш
на поход,
и срещу политическата гнилоч и смрад,
и кажеш, че по дяволите отива този свят,
съвсем не си стар, съвсем не си, брат,
ей богу, сър,
значи ти си млад.

ВЪПРЕКИ ТОВА

Не обичам Оливър Монтроуз.
Оливър е лице, което презирам открито:
моравите капиляри на месестия му като
луковица нос
и червените капиляри, овлажняващи му очите.
Хриптящият дъх го издава, че е пияница,
роб на уискито, джина, на всеки кръчмарски
тезгях.
Не обичам Оливър Монтроуз без граница.
Мразя грешника. Но какъв упоителен грях!

Бибеско Пулидж има огромна паст,
само неговата гуша виси над подноса,
на масата, отрупана с птици,
той лъщи от мас
и в него плуват десет хиляди соса.
Из него блуждаят призраците на пълчища
говеда,
кръв от агнета и дивеч се стича в огромния
му стомах.
Изпитвам погнуса, когато го гледам.
Мразя грешника. На какъв сладък грях!

Не съм прехласнат по Мъргатроид Ван Ръст,
така привлекателен мъж за жените.
Него всичко живо с бюст го гледа с лъст
и с нескрито желание да го опита.
Не харесвам начина, по който на път се вчесва.
В самодоволната му усмивка няма душа.
Изобщо Мъргатроид Ван Ръст не ми харесва.
Мразя грешника. Но ако трябва,
и аз ще сгреша…

О, сребролюбци и прахосници - елате в този час,
ноктоядачи и ленивци - приближете ме без страх
и отсъдете колко толерантен съм аз,
щом мразя грешника, но обичам всеки грях.

ПЕСЕН ПРЕДИ ЗАКУСКА

С надежда всяка сутрин вдигам чело
и в огледалото намигам смело.
Лъскам зъби, остъргвам брада,
от очите паяжинките отлепвам с вода
и се подканям мислено със слово
да си кажа: Ура! Друг ден отново!
Какъв съм щастливец! С късмет съм роден!
Отново имам шанс, щом имам този ден.
Отново пред мен е възможност чудесна
да се издигна и дори да блесна.
И силен характер усещам как във мене
започва да се вдига със мощно трептене.
Навярно променил съм се почти за нощ
и от това набъбва в мене тази мощ.
Кой знае, навярно е настанал ден
да бъда победител, а не победен
от: мързел, лакомия, симония, шарлатанство,
алчност, лъжесвидетелство и кверулантство,
от завист, гордост, гняв и глупави витийства,
и даване под наем на случаи на убийства.
О, днес би могло да бъде по-различно!
Навярно с пълна пара ще се трудя лично
и днес по задачите си пеша ще търча,
за данъка на колата пред банката ще стърча
и ще се подстрижа, ако се налага,
писмо ако получа - ще го чета веднага,
вечерите си ще запълвам до сетната минута
пред рафта с книги, широк пет фута*.
Щом нещо ми се иска - ще влизам в чужда роля
и ще налагам воля против свойта воля:
и няма да върша каквото ми се иска,
само работата, която ме потиска…
Какви стремежи пред мен на небосклона
изгряват, докато си навличам панталона!
О, бременна с надежда, утрин най-лъчиста,
на пориви богата, от благородство чиста,
ако се проваля - недей тъжи за мен:
ще стана нов човек на следващия ден.

——————–

*Авторът намеква за Чарлс Уилям Елиът (1834 - 1926) - ректор на Харвардския университет. След оставката си издал 50-томната поредица “Харвардски класици”, популярна като Петфутовата библиотека на д-р Елиът. - Б. пр.

НА ЕДНО ДОБРО КУЧЕ

Преди десет години подскачаше в кръг
кучето ми след скитане.
Гръбнакът му беше опънат лък
за стрелите в очите му.
Със стъпка горда, с гърлеста морда
виреше нос всеки час.
Не с години, а с десет по-млад беше песът.
Честна дума - и аз.

Малки птици в паника покрай брега
крещяха и с крачки ситни
в небето се стрелваха. “След тях ей сега -
мислех - и то ще литне.”
По природа безкрило, би се възпротивило
дори на природната власт.
Беше куче особено, на всичко способно.
Както понякога - аз.

Преди десет години цепеше с вой
въздуха, щом видеше плячка,
а тази вечер в стола се блъсна (О, боже мой!)
още след първата крачка.
“Туто финито!” чета му в очите -
кучето ми умира без глас.
До някое митично кутре ще легне утре.
Някой ден - също и аз.