Красимир Власев

СИЛУЕТ

Двата фара
пробиваха нощния мрак
и голата осова линия грациозно
танцуваше.
Луните на пътните знаци светеха жълто.
Някаква птица прелетя и кацна
върху най-нощния клон - беше тежка,
с перушина задръстена.
Жълти листа след колата се мятаха
като пети на тичащи боси деца…
И разбрах изведнъж -
всички тези неща по пътя
не бих забелязал ако имах спътник,
не бих забелязал стройния силует на една
крайпътна топола,
или много висока жена.

ПЪТ ЗА НИКЪДЕ

Два колебливи коловоза
се отделяха от главния път,
лъкатушеха към далечна могила,
издигната островно.

Полските макове застилаха червен
килим
сякаш предстоеше церемония
по връчването на оскари.

Това беше път за никъде,
което означава, че можеше да ме заведе
до края на въображението ми.

И макар, че епохата на великите
географски открития е отминала,
през някой от дните идни
по него ще тръгна и току-виж
открил съм пряк път до Индия.