Цветана Костова

„Изгонихме децата си, възпитавайки ги в любов към света, загърбвайки любовта към Родината.” проф. Иван Гаврилов

Едно необичайно похвално родолюбиво издание предизвиква още по-необикновен интерес сред българската общественост. При това то е по инициатива само на една личност - родолюбеца и гордостта на град Монтана проф. Иван Гаврилов, син на достойната и всеотдайна родолюбива учителка Величка Каменова от с. Ковачица, Монтанска област.
Всъщност става дума за преиздание на учебник „Отечествознание” за четвърто отделение с автор А. Монеджикова - книгоиздателство „Факель” - София, 1941 г.
Задълбочено внимание заслужава предисловието на проф. Иван Гаврилов:

„Вярвам в Бог,
във вечната му правда,
в освобождението на поробените братя,
във възкресението на Велика България! Амин!
Войнишка клетва

Уважаеми читателю, наследник на мъдри, достойни и героични деди, начертали с кръвта си истинските предели на Отечеството, решението за преиздаването на „Отечествознание” от 1941 г. не е в посока на реваншизъм и прекрояване на граници.
На съвременния етап от развитието на света това може да стане единствено чрез култура, развитие на икономика и висок жизнен стандарт на народа ни.
Истинската причина за това преиздание е да видим как преди 80 години нашите прадеди са възпитавали дедите ни в любов към Отечеството. Това обяснява безпределния героизъм нещо на този свят, по-ценно дори от собствения ни живот - Отечеството! Във време на безкрайни и безсмислени 30-годишни реформи ние постигнахме едно - изгонихме децата си, възпитавайки ги в любов към света, загърбвайки любовта към Родината. Не е нужно да продължаваме „реформите”, а само да почетем и да се поучим от любовта на предците ни, да запазим и върнем синовния си дълг и обич към свещената ни земя, наречена Отечество.”
Искрено ваш,
проф. Иван Гаврилов

„Да запазим и върнем синовния си дълг и обич към свещената ни земя” - остава в съзнанието ни повикът на инициатора и спонсор на преизданието и придобива значението си като девиз. Богато и разнообразно, с емоционален тон и с много практически указания и предложения е изпълнено съдържанието на учебника. Струва си не само децата, а и българите от всички възрасти да се запознаят с него - да научат и да си припомнят историята. Струва си дословно да се прочете и „Поуки от българската история”, където особено актуално звучи правилото „В единението е силата”:

„ПОУКИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

Нашата история ни дава много поуки. България паднала под чужда власт, защото нямало сговор. Всеки гледал своето благо и не се грижел за общите и народни интереси. Започнали се вътрешни вражди, които разкъсали силите на народа. Когато настъпили съдбоносни дни, той бил слаб да се брани. Нашето свещено правило трябва да бъде: „В единението е силата.”
Българският народ щеше да загине, ако не беше историята на о. Паисия. Великият хилендарец зове българина да се учи на своя език, да познава миналото и обича земята си. Тоя зов пробуди народното съзнание. Появиха се цяла редица просветители, създаде се богата книжнина. Само народ, който е просветен и съзнателен, може да се надява на добро бъдеще.
Свободата е най-скъпото нещо за всеки народ. Изгуби ли се, мъчно се спечелва отново. Ние знаем колко много жертви са дадени за нашето освобождение. Затова трябва да обичаме България и да я пазим от врагове.
България напредна много след освобождението. Но тя можеше да се издигне още повече, ако беше останала в границите, начертани в Сан-Стефано. Вместо да се развива спокойно, трябваше да води кръвопролитни войни за обединение с поробените братя.
Историята ни учи, че нищо не се добива без жертви. Водихме борба за своя черква и сполучихме. Поведохме борба за свобода и завършихме с успех. Правдата беше на наша страна. И сега ние вярваме в бъдещето. Готови сме да дадем всичко мило за Велика България. Това желае целият български народ. А щом има единение, победата е сигурна.”

Струва си да се запознаем с тази книжна ценност, за да се заредим отново и отново с обич към свещената българска земя.