ДЯДО КОЛЕДА
ДЯДО КОЛЕДА
Според старите детски поети
той живеел в незнайна страна,
но сред зима запрягал конете
и долитал с вълшебна шейна.
Тоя мъдър и праведен старец
мъкнел своя пословичен кош
и на мирни дечица подаръци
носел в снежната коледна нощ.
И сънували с трепет децата,
че са кротки, послушни, добри…
Тъй са вярвали мама и тате,
тъй разправят и мойте сестри.
От легенди ми дойде до гуша,
ала в тая бих вярвал цял век:
обещавам да бъда послушен,
да се уча, да стана човек.
Но послушай, добрички ми Коледа:
щом раздаваш без мяра и чет,
разпределяй от коша си - моля те -
справедливо на всички наред.
Та да няма въпрос за оплакване,
ни богати, ни бедни деца,
и да светят на всички еднакво
благодарните бодри лица.
И един ден, когато пораснем,
а със нас и светът порасте,
да не срещаме нивга нещастно
нито голо, ни гладно дете!
——————————
в. „Весела дружина”, г. 12, бр. 14, 20.01.1945 г.
ЯНУАРИ
Вън януари,
разтърсил снага,
трупа, размята
и стели снега.
През запотените,
мътни стъкла
плахо наднича
студена мъгла.
Няма го вече
любимото лято,
слънцето, зноя,
игрите в полята.
Няма я дивната,
приказна есен,
ни гроздобера,
ни волност, ни песен!
Седнал до масата
в топлата стая,
пиша, чета
и безгласно мечтая
пак за вълшебната
слънчева пролет
с песни, игри
и разходки на воля…
Вън януари,
разтърсил снага,
трупа, размята
и стели снега.
През запотените,
мътни стъкла
плахо наднича
студена мъгла.
——————————
в. „Весела дружина”, г. 14, бр. 16, 25.12.1946 г.
