ПЪТЕКА „ЗЛОДЕЙКА”
превод: Василка Хинкова
ПЪТЕКА „ЗЛОДЕЙКА”
Там зад градчето, там надалеко
тънка и стръмна се вие пътека.
„Злодейка” тя се нарича.
По всеки стръмол неин вървиш ли
наум чети си и със въздишка
молитвата своя, момиче.
Там зад градчето на скат отвесен
някой от тъмно тесто е замесил
връх дивен, „Пшански” наречен.
Лъвоподобен, с лапи прострени
и със отдавна нозе претрошени
над къщите вглежда се вечер.
Отколе, отколе стои на скалата
със вперен поглед във далнината -
и синя, и необятна.
Там зад градчето, там надалеко
от всекиго взела е тая пътека
по нещичко невъзвратно.
ПЪТУВАНЕ КЪМ БАЙКАЛ
Към дивното езеро пътят ме води,
към облаци бели и още нагоре -
изумителен, шеметен и прекрасен,
в сърцето ми той надълбоко се врязва
и с пропасти, с облаци в него остава…
О, моя тайга, зад хребети огнени,
до гроб към Байкал през теб ще пътувам
и с твоите брези ще изгарям и литвам
на прах до небето и още нагоре…
