Уилям Блейк

превод: Явор Димитров

КЪМ МУЗИТЕ

Било на Ида вдън усои
или над Изтока с жар лъчи,
в чиито слънчеви покои
песен древна вече не звучи;

било сред небеса красиви,
над зелени кътчета с трева,
било сред ветрове звънливи
или сред лазурна синева;

било в планинските кристали,
дълбоко под морските недра
или сред рифови корали,
поезията, музи, умря!

Възпяваха бардове чрез вас
любовта, която презряхте!
Със вяли струни, с бездушен глас
фалшиви тонове избрахте!

——————————

TO THE MUSES

William Blake

Whether on Ida’s shady brow,
Or in the chambers of the East,
The chambers of the sun, that now
From ancient melody have ceas’d;

Whether in Heaven ye wander fair,
Or the green corners of the earth,
Or the blue regions of the air
Where the melodious winds have birth;

Whether on crystal rocks ye rove,
Beneath the bosom of the sea
Wand’ring in many a coral grove,
Fair Nine, forsaking Poetry!

How have you left the ancient love
That bards of old enjoy’d in you!
The languid strings do scarcely move!
The sound is forc’d, the notes are few!