ЦАРИЦАТА НА ЕСЕНТА
ЛИСТА ПОЖЪЛТЕЛИ
Колко много златни пеперуди,
кацнали на слънце по тревата!
Весел жълт ветрец ги гъделичка,
милва и пощипва тук и там.
Пък листата пърхат и се смеят.
А наблизо
гукат бебетата с жълти бузки,
хапнали с ръка пюре от дюли
от бурканче в детската количка.
ЦАРИЦАТА НА ЕСЕНТА
Отдавна беше тя с корона позлатена.
Царицата на есента бе таз топола. -
Бе с почести и вредом за похвали тема.
Но тая заран смел петел изкукурига:
Дървета и слепци, Царицата е гола!
И 9 царедворци го заклаха мигом.
СТАР ЗАКОН
Капещ кестен ме удари по главата.
Сепнах се, с очи подобно шибнат кон.
Тъй прозрях попътния най-прост закон:
Пътят не цени човека по краката!
СЪМНЕНИЕ СРЕД ВИТОША
В гората пейзажът е есенно хубав.
Усещам, че нещо сега ще се случи.
С дъха си усещам. Обръщам се:
куче!
Не лае, слухти. Затова се страхувам.
КРИЛЕ НАД СТРАНДЖА
Събират се, събират се ятата есенни.
Чертаят те с криле рибарски мрежи,
прехвърлени над хоризонтите
надвесени.
Дали не пърхат там,
подобно рибите на сухо,
отлетели наши сладостни миражи?
ЕСЕНЕЕ
Небето плисна се към птиците.
Брези поръсиха си есента
по топлата земя пред мене
и тя започна да цвърчи -
сякаш в близката рекичка
някой хвърли шепа въглени.
МЕЧЕШКА ШЕГА
Под есенните кестени
жълтееха листа безброй.
И всеки лист приличаше
на стъпката на меча лапа.
Тук сякаш бяха минали
мечоци, мечки и мечета -
за да направят те шега
на циганското лято
с мечешка услуга…
СЪНЕНО ЛИСТО
Утринната есенна топола
ръсна сънено листо в тревата.
Заприлича то на детска длан,
молеща за шепа слънце денем
и за шепа от звездите нощем.
СЪЛЗИТЕ НА БЕЛАСИЦА
Накапалите кестени узрели
са едрите сълзи на планината
от мъката безкрай на вековете
за ослепените бойци на Самуил -
всебългарският цар на лесовете.
ЧИСТАЧИ
Шетат шумно улични чистачи -
изпълняват спешните задачи:
мият стъпките на есента златиста,
да пристигне Дядо Коледа
на чисто.
РОДОПСКИ ВЯТЪР
Грижлив овчар е есенният вятър.
Събира в близкото кьоше листата.
Там цяла нощ като овце ще ги брои
и чак на сутринта от тях ще издои
росата - млякото на лятото.
ЖЪЛТИ ЖАБКИ
Липите ръсят шумки малки.
По тротоара вятър ги премята -
подскачат плахо жълти жабки,
нацапани
с петмез от круша златна.
ЕСЕННА ПРИВЕЧЕР
Към залез стадо облаци отиват
като грамадни алени елени.
Ловци усмихнати на показ носят
един отстрелян едър ден за приказ.
Тополките са скелети на риби,
оглозгани от есенния вятър.
Рибари славят въдици големи -
и гръмко хвалят хубавата слука…
Жени гальовно чакат ги на прага -
готови да изпържат гордостта им.
НА РАЗСЪМВАНЕ
Тих ветрец с издути бузки
сам закусва със огризки
от вечерята на есента
с диетичната салата от листа.
ОРЕХ В БАЛКАНА
Тука само гаргите делят си
с катерички и прасета диви
неговите вкусни плодове…
Пътьом някой да го отсече -
ще го стопли в тези студове.
КОКОРЕЩИ ОЧИ
Под уличния конски кестен
учудената зряла есен
с кокорещи очи ме следва
и сякаш шепне разногледо:
Не припкай толкова, човече!
Ти знай, че зима иде вече.
Тя хитровато ще те сграбчи
като лисица полско зайче.
ЛИСТА НА ТРЕПЕТЛИКА
Листа по пътя - дни предишни.
Попитай вятъра какво шушукат.
Каквото и да е, не ще разнищиш. -
Ти само сенките им виждаш тука.
Отминалите дни не се разбират,
щом с днешните не правиш диря.
ВЕЧЕРНО ОТКРОВЕНИЕ
Драги, слушай ми съвета:
не ламти за лесна слава!
Тя е млекодойна крава
само за безброй телета. -
Вятърът и теб ще глозга
на табло за некролози.
