Иван Енчев

Отначало прочетох поетичния сборник „Капан за сънища” (2022) от Анелия Черкезова от корица до корица. Повторих от А до Я. След време потретих диагонално. Все не можех да напиша първото изречение на моята възхита за обективен анализ на това литературно сътворение.

Започнах да си задавам хамлетовския въпрос: „Да пиша ли, или да не пиша?” И ето, че една нощ на разсъмване в паметта ми се сборичкаха като палави дечица оригинални фрагменти от миниатюрите „Клетъчна мембрана”, „С дъх на череши”, „Разпятие”, „Мона Лиза”.

Към тях се втурнаха да ги усмиряват с посланията си по-едрите импресии „Сътворение”, „Просто питам” „Тишината”, „Малинов сироп”, „Молитва за дъжд”, „Жажда”, „Нов свят” и още доста други творби…

След този предстартов Рубикон нататък размислите ми се отприщиха. Моите трайни чувства и вълнения, съпреживени с оригиналната поезия в сборника, се втурнаха с екстаза на пролетна река!

Началото на книгата ме понесе с порива на вдъхновението сред самобитен свят, сякаш сътворен не само наяве в будната действителност, а и като оживяло съновидение.

Още с уводните творби без заглавия („Слънцето възпламени небето” и „В окови от тръни”) авторката сякаш ми заяви право в изненаданите очи: „Долу традиционното силаботоническо стихосложение! Долу стереотипа!

Не на стандартното чуруликане - кафез за някои папагали, пеещи по ноти от слънчогледови семки! Адмирация на импресията и на свежия верлибър!”

Изведнъж пред слисания ми поглед, ококорен с още два диоптъра, лъсна без никаква смокинова препаска първородният грях:

В стихиен импулс
брега се съединява с водата.

След миг текстът внезапно усмири сляпата страст на първичната жажда. Реторичният въпрос изведнъж приземи полета на плътската ми фантазия:

Подводен камък ли е сътворението?

Оригиналната поанта!
Ето къде е скътан ключът за духовните съкровища на всички произведения в сборника!

Всяко завършва с впечатляващ реторичен въпрос, афоризъм, оксиморон, нонсенс, перифраза на библейска или народна мъдрост. Така финалът осъществява най-неочаквано послание, поучение и внушение от психоаналитичен или морално-етичен характер.

Само добрите творци успяват да водят лодката на своето вдъхновение с умело избягване на попътните рифове от илюзии за лесно плаване сред морето от бушуващия графомански потоп.

Особеност на сборника е преливането на теми, епизоди и чувства от едно в друго произведение. Това е постигнато с трите части на книгата: „Сътворение”, „Възкресение” и „Нов свят”. Никак не е случайно, че заглавията звучат с християнски подтекст.

Всъщност те възбуждат ежедневни асоциации за душевния свят на главния лирически субект на текстовете - жена на средна възраст.

Необособена четвърта част на изданието са оригиналните картини за илюстрация. Те са разпръснати между творбите, за да ги обединят така, както хоросанът споява тухлите на добрата зидария на всяка сграда.

Илюстрацията осъществява неразривна връзка между минало, настояще и бъдеще чрез проекции от Древността и Ренесанса до нашето време на демокрация и неолиберализъм.

Понякога отделни произведения досътворяват взаимно посланията си. Най-ярък пример за такова дообогатяване са елегичните писма „Бяло” и „Хлоя”. Те отразяват романтичните любовни копнежи на разделените Дафнис и Хлоя на гръцки остров в далечни времена. Лирическият диалог се води от двете съседни страници 12 и 13.

По сходен модел се допълват „Кучешка зима” и „Сняг”. А и някои други импресии.

Трите части на изданието символизират основните християнски добродетели: Вяра, Надежда и Любов. Потвърждават го пряко или косвено редица творби.

Нима прецизираните слова в „Третият ден” не ни въвеждат в притвора на християнски храм? Там Вярата и лицемерието се гледат под вежди като скарани наследници на голям имот:

Под
извитите мигли вярата е мираж,
алчен бирник,
хвърлил жребий за душите ни.

Нима стилизираното напластяване на повторенията в импресията „Капан за сънища” не са малка вечерна приказка? Тя представя съкровената надежда на всеки човек за прераждане:

Продавачът на сънища не обича светлината,
но всяка вечер пали свещи
и се моли времето да спре,
за да сънува неродените си деца.

Нима в „Молитва за дъжд” биологичната любов между жената и мъжа не е неразделна част от Божията обич? Без да са сладкиш за дечица, съблечен от станиолова обвивка, точно това внушават стиховете:

…всяка милост е трънлив венец, а не благословия
за съвестта ни.
Ако целувката е разстоянието,
а молитвите за дъжд -
опит да ходиш по вода,
то спомни си, че ти не вярваш в божието чудо,
и сам премини през пустинята.

Съставките на книгата взаимно се надграждат с нови смислови и емоционални добавки в архитектурата на компактната поетическа композиция. Те съвсем спонтанно привличат душевния възторг на читателя. Към тях се прибавя и въздействието на цитат от св. Франциск от Азиси, изписан на цяла страница с едър шрифт:

„Достатъчен е
един слънчев лъч,
за да разсее
много сенки.”

Всички произведения в книгата убедително свидетелстват за овладяно женско светоусещане. То включва нормите на християнския морал и етика, взаимната любов между мъжа и жената, майчинството, будната гражданска съвест за съдбата на Родината, тревогата за екологията на Земята и други човешки добродетели.

Няма да се въздържа. Ще цитирам втората половина на най-интимната творба, подарила заглавие на третия цикъл „Нов свят”:

Не познавам друг свят, в който
когато извикам името ти,
ехото свенливо да се изчерви,
а дъждът да измие страните му
като милувка на любовник.
Тъжно време,
мост,
река,
притихнал град
и нажежен въздух от възторг…

Не познавам друг свят,
само теб,
само теб.

Търсейки свободна територия да покаже своите творчески възможности, Анелия Черкезова е разтворила богата гама от теми и послания. Те предизвикват асоциативни тълкувания в ежедневен, християнски, еротичен, морално-етичен или психоаналитичен аспект.

Основната гледна точка на авторката е от позицията на една помъдряла жена, при която припкащите младежки любовни чувства вече са укротени, фантазиите са приземени, дивите илюзии - облагородени с плодоносния калем на отрезвяването.

Макар че сборникът е структуриран нестандартно, творбите в него могат да се олицетворят с ято гълъби. Всяка е част от една общност с усещането за летеж - същинско ветрило от трепети! Посоката е като в някое съновидение. Целта на словесното ято е да лети срещу вятъра на спокойното живуркане.

Анелия Черкезова използва няколко обикнати похвати при изграждане на творбите си. Краят на произведението винаги е не само изненадващ, но и оригинален: „Подводен камък ли е сътворението?” („В окови от тръни”), „Бъчва ли е целомъдрието?” („С дъх на череши”), „Тайна ли е вечерята?” („Сиволуние”), „Хората не се обичат, но захарта е все още сладка” („Малинов сироп”), „Под извитите мигли / вярата е мираж, / на третия ден ще е чудото…” („Третият ден”).

А ето и финала на „Молитва за дъжд”:

Ако целувката е разстоянието,
а молитвите за дъжд -
опит да ходиш по вода,
то спомни си, че ти не вярваш в божието чудо,
и сам премини през пустинята.

Тук се наслагват твърде много асоциации, като се започне от библейските мотиви и се стигне до любовта и еротиката.

Друг характерен модел на структуриране на творбата е стилистично повторение на отделни фрази или цели изречения в променени варианти. Примерите са доста много: „И не само”, „Преди”, „Кучешка зима”, „Така искам”, „Последно танго”, „Тъй тихо е”, „Полъх”, „Жажда” и др.

Заглавията на трите части на книгата и на всички импресии са натоварени с поливалентно въздействие на интелигентния читател. Добре подбраните думи интуитивно го насочват в нови семантични полезрения.

В сборника „Капан за сънища” всичко е необичайно и нестандартно за традиционното стихосложение. Свободният стих разкрепостява авторката да използва своеобразна форма на творбите. Стилистиката е прецизирана, без словесно разточителство.

Понякога се пропускат свързващите думи за уточняване на основното послание. Без да е изразена графически, връзката се подразбира по асоциативен път.

Всяка дума е точно на място, където трябва да е с най-висок КПД за подсъзнателно внушаване на основната идея на творбата. Тя се обосновава психологически чрез натрупване на пряка и наследена психологическа духовна енергия.

Така образните предметни факти се преобразяват в психоаналитични и философски обобщения, послания и внушения. Традиционната аналогия прераства в ефектно въздействащо уподобяване.

Четейки текстовете задълбочено, неусетно навлизаме в нов саморазширяващ се свят и заживяваме в няколко паралелни реалности.

На първа позиция е действителното настояще, след това ни завладява паметта на световната цивилизация. Бъдещето също ни изкушава с лъчезарни мечти. Животът и светът около нас придобиват многоизмерни нюанси в душата на нашите емоции.

Тази книга не е подходяща за автобуса от Хасково до София, нито за самолета от Бургас до Франкфурт на Майн. Тя заслужава да се разтваря в усамотение. За да усетиш и съпреживееш всички нейни послания, трябва да я четеш не само първосигнално, и не само между редовете, а и между думите и запетайките.

Колкото пъти реша да си припомня някоя творба, иззад кулисите на прочетения текст Анелия Черкезова сякаш ми се подсмихва дяволито: „Събуди се, господине! Бялото гълъбче е скрито в широкия ръкав на фокусника.”

Произведенията в „Капан за сънища” по интуитивен път обогатяват светоусещането ни за добро и зло, за смисъла на живота, за любовта и безразличието, за вярата и безбожието, за греха и прошката, за възхода и падението, за съдбата на Родината, за екологията на Земята и др. С удоволствие участваме в нетрадиционно преосмисляне на света край нас.

Радвам се, че успях да се настаня доста уютно в асоциативната гостоприемница на поетичния сборник. Неволно се запитвам на шега:

„Многобройните думи и картини в книгата как ли запълват почивката си при затворени корици, когато не работят като словесни екскурзоводки за любопитното читателско въображение?”

И си отговарям в самобитния стил на авторката Анелия Черкезова: „Хоро на три синджира освободени роби с хороводец Дельо войвода!”

—————————————————————————
Анелия Черкезова. „Капан за сънища”. Редактор Ели Видева. Художник Нели Делева. Издател „Полиграфюг”. Хасково, 2022