Продрум Димов

Такова впечатление оставя творческото поведение, което наблюдавам вече години наред на писателя Иван Д. Христов от Пловдив, който следи отблизо и се старае да обхване лавинообразния ни днешен литературен поток.

Трябва да отбележим, че паралелно с критичните анализи, които ни предлага неговото будно и прецизно перо, той продължава все така успешно да твори и в територията на белетристиката.

Този негов подход авторът е показал и в новата си книга с литературна критика „Отражение от духовните пространства” /ИПК „Екобелан”, 2024/, която предложи съвсем наскоро на литературните ни среди.

Солидно подготвен литератор, обладаващ подчертано творческо дарование, Христов навлиза амбициозно в литературно - творческите ни среди още през 80-те години на миналия век с появата му в първите съавторски книги „Знай своя род” /1983/ и „Учители - сподвижници на Левски” /1989/.

През следващото десетилетие отприщва творческата си енергия и предлага на читателската общност и първите си самостоятелни книги - „Родопски апостоли” /1993/ и „Литературни пристрастия” /1999/, последвани през годините от „Кръстен знак” /2003/, „Територии на духа” /2010/, „Изпитание” /2012/, „Отблясъци” /2017/, „Орлово проклятие” /2020/, „Отгласи” /2021/ и „Отражения от духовните пространства” /2024/ - произведения, които свидетелстват за увереното му професионално - творческо съзряване, макар че близо пет десетилетия той се подвизава и като учител и директор под стрехата на българското образование.

По всичко личи, че в творческото полезрение на писателя битува един неукротим възрожденски пиетет към историческото минало и настояще на скъпата му Родопа планина, връщайки ни към високите нравствени стойности по хайтовски и народопсихологията на родопчанина.

Паралелно със своите белетристични родолюбиви пристрастия, Иван Д. Христов не престава да публикува литературно - критически статии, които все по-често разширяват своя обхват, пренасяйки ни в творчеството на различни автори от страната ни.

Доказателство за тези изводи е и предложеното ни съдържание в най-новата му книга „Отражения от духовните пространства”, което се прелиства с оправдан интерес от читателите му. Тя е обособена в два основни раздела: „С Родопа в сърцето” и „Литературни прозрения”.

В първата част авторът ни прави съпричастни към своите литературно - критически размисли, свързани с незабравими личности, събития и съпреживявания.

В тях блика неизмеримата му обич и неразривна връзка с родния край, от който продължава да черпи творческо вдъхновение. Обект на неговото внимание са известни литературни творци, но нерядко възкресява и малко познати, потънали в мрака на забвението имена.

Не случайно обаче започва с най-уважавания от него, един от най-талантливите писатели от миналото столетие - Николай Хайтов.

В лицето на големият писател от село Яврово, авторът открива своя надежден първоучител по художествено слово. Като добър негов ученик и последовател, често си спомня неговите насърчителни думи:

„В тях - спомня си някогашния млад учител от село Добралък - видях Хайтовия „литературен кантар” - оригинално мерило за истинските и непреходни ценности в българската литературна класика”.

Иван Д. Христов си поставя за цел да изрови от пепелта на забравата имена на родопски творци, оставили светла диря след себе си.

Връща ни към позабравения вече книжовник Георги Пашев - „историк по признание и писател по духовно устройство”, подчертавайки неговата възрожденска чистота и скромност и ни убеждава, че книгите му ще продължават да се търсят и четат.

Общувайки с това родолюбиво издание, изпитваме удовлетворение, че попадаме в атмосферата на една внушителна галерия от забележителни творци от Родопите, които с талант и вдъхновение участват в съзиждането духовния облик на планината на Орфей.

Сред тях се открояват имената на неповторимият и автентичен Усин Керим, загърбил циганския катун, за да се нареди сред най-самобитните поети в съвременната българска поезия, на чепеларецът Димитър Златев, чието „творчество ще продължава да вълнува, а времето след нас го преоткрива като писател”.

Интересни страници в книгата са посветени и на сериозното присъствие в днешния литературен свят на писателя Филип Марински, на впечатляващия с творческата си самобитност и родолюбие разказвач - Васил Венински, на Костадин Глушков, чието ярко родолюбиво дело и художествено - изследователско творчество, винаги ще будят гореща признателност от днешното и идните поколения.

Не по-малък интерес предизвикват и страниците, посветени на талантливи родопски автори, които не щадят сили и енергия, за да издигнат на заслужен пиедестал духовното богатство на този уникален български край.

В тази насока впечатляват благородния порив на Елена Хайтова към „ярката мемоарна и художествена есеистика”, на приносната „ценна родопска христоматия” на писателя Светозар Казанджиев, както и на „родолюбивата и патриотична книга” на Недялка Петрова.

Литературният критик ни прави съпричастни и към „интригуващото документално четиво” на родоповеда Петър Маринов, оценен високо от Николай Хайтов като „патриарх на родопското краезнание”.

В благородният си стремеж на авторът да обхване приноса на всички свои земляци - родопчани в националния литературен процес, той не пропуска да оцени и мястото на Емил Енчев в днешното ни литературно битие като намира за значимо неговото присъствие в съвременната ни белетристика.

Вълнуващите страници от този тематичен кръг на изданието са израз на неукротимото синовно преклонение на автора към родните Родопи, чиито талантливи чада имат неоценим принос в нашето духовно съзидание.

Намирам за изключително стойностни и неговите „Литературни прозрения”, които разкриват в творчески аспект един автор с многообхватно, респектиращо отношение към днешния национален литературен процес.

Никак не е лека задачата да се слагат на сегашните художествено - естетически везни новите литературни произведения на десетки наши поети и писатели, които с предлаганите страници отразяват своята творческа, философска и човешка същност.

Това изисква от критика висока литературна култура, ерудиция, интелект и професионална компетентност.

В това отношение Иван Д. Христов постоянно се стреми добронамерено, обективно да претегля творческите усилия на своите колеги, като се вглежда задълбочено и изпитва истинско удовлетворение, когато навлиза в територията на поднесените му литературни творби.

Инак как би нарекъл Иван Желязков - „писател със своя литературна територия”, а Николай Табаков - „неповторим разказвач”.

Бродейки из неговия литературно - критически свят, съм възхитен от общуването му с произведения, излети от бистрите извори на застрашеното в наше време родолюбие.

Затова е голям и възторгът му, когато се потапя в атмосферата на творчеството на Ангел Колев - журналист, писател, пътешественик, живеещ във Филаделфия - САЩ, който където и да отиде по света „носи България в сърцето”.

Критикът се чувства безсилен да озаптява възхитата си, когато се добере до някое силно гравитиращо заглавие и го препрочита отново. Такъв е случаят с романа „Хамовото семе” на Йордан Атанасов - „една великолепна родова сага”. Сродни преживявания и естетическа наслада авторът изживява и когато анализира и поезията на този автор.

Иван Д. Христов се вглежда аналитично и към творческия свят на редица творци от „града на тепетата”.

С много обич и литературно пристрастие той ни връща към творчеството на писателя Емил Калъчев, чиито книги продължават да бъдат „честни свидетелства за нашата съвременност”.

В същото време подхожда изключително отговорно и при оценката си за активното творческо присъствие и на Антон Баев, а романът му „Мария от Охрид” нарича „книга за всеки българин”.

Намирам за твърде впечатляващо изследването му на сборника с разкази „Момичето, което предсказваше миналото” на Красимир Димовски, която според литературния анализатор се явява „зрелият плод на дългото мълчание” на този талантлив писател.

С подчертан интерес критикът се гмурка и в поетическото творчество на Димитър Христов, назовавайки го „спасител на красотата”, който „продължава и развива традициите на духовно извисената любовна лирика”.

Като литературовед и изследовател Иван Д. Христов се стреми да се добере до повече автори и произведения, като осъществява свой сюжетно - тематичен подбор, съобразен с прецизните му художествено - естетически предпочитания.

Може би от подобни изходни съображения му допадат и изданията на Васил Лазаров. Това обяснява до голяма степен и високата оценка, която дава за неговия роман „Калоян Боговенчаният”, окачествявайки го като „значимо художествено постижение”.

Така литературният критик стига и до рядко талантливият си колега Иван Енчев и с неукротим пиетет анализира неговия роман „Мед от кактус”, за да извлече примамливите му естетически стойности и ги поднесе на читателите.

Аналогично той не крие, че изпитва истинска душевна наслада, прочитайки сборника с хумористични разкази на Мира Папо - „Отец Константин се бори с дявола”. Спира се и най-силната й белетристична творба „Докато смъртта ни събере”, посветена на паметта на българските евреи от Гюмюрджина и на авторовата идея „за един по по-хуманен свят”.

Иван Д. Христов в литературно - критическата си лаборатория приема и издания, които го привличат не със сензационния си сюжет, а със сериозното третиране на моралните стойности от миналата действителност.

Именно така е подходил и в критическия си анализ на книгата на журналиста Бальо Балев - „Любовникът на Фердинанд и Мария Луиза”, разглеждайки сериозния публицистичен заряд в нея.

Авторът наистина ни удивлява с невероятното си умение и вродения талант да открива естетически значимото във всяка литературна творба и щом му допадне да се озове на чувствителния му критически „кантар”.

Навярно така приема и творческите изяви на пловдивската поетеса Спаска Попова. Тя привлича вниманието му със своите атрактивни „вълнуващи пътеписи” и емоционалното съдържание на нейната книга „България в мен”.

Задължително обаче трябва да се отбележи благородният стремеж на автора да открива във всяка творба, същностното, естетически значимото, отсявайки зърното от плявата.

Подобно дълбоко проникновение откриваме и при компетентния му анализ на поетичните творби на Диана Я. Павлова - автор на „модерна и вълнуваща поезия”, на Ботьо Буков, чиито стихове са „поетична възхвала на любовта”, както и на стиховете на Атанас Георгиев, Миглена Георгиева и Георги А. Иванов.

Новата книга с литературна критика „Отражения от духовните пространства” на Иван Д. Христов ни убеждава в постоянно извисяващият се професионален ръст на автора ?, като му отрежда място сред най-престижните имена на днешната ни литературно - критическа мисъл.

23.12. 2024 г.