Кирил Пенков Михайлов, български писател - драматург, прозаик, публицист; педагог, общественик, е роден през 1901 г. в гр. Фердинанд (Михайловград, дн. Монтана). Автор на 17 пиеси, разкази и публицистика, както и на две песнопойки, издадени през 1928 и 1929 г. под псевдонима Петър Пенков. Потомък на преселници от Якоруда, които намират поминък в края на 19 век в гр. Фердинанд. Завършва гимназия във Враца и българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Сътрудничи активно на в. „Светлоструй”, един от авторите от кръга на Димитър Добрев - създател на едноименния вестник. В началото на 30-те години на 20 век Пенков се жени за учителката Гана Петкова Пенкова (1904) от гр. Априлци, Ловешко. Учителства в родния си град - в Търговската гимназия (дн. Финансово-стопанска гимназия „Васил Левски), свири в местния симфоничен оркестър. Председател на градската въздържателна организация. Есперантист. Библиотекар в местното читалище „Разум” от 1934 до 1939 г. След 9.09.1944 г. се включва в националната лекторска група в полза на въздържателното движение, изнася беседи из цялата страна. Сътрудничи постоянно на списание „Семейство и училище”. След преселването на семейството му в София в края на 1953 г. до пенсионирането си, а и след това, Пенков е не само учител, но и музикант, есперантист, лектор, публицист до ноември 1968 г, когато загива нелепо при автомобилна катастрофа. Оставя спомени. През 2024 г. художникът и писателят Теодоси Антонов издава книгата „Явлението Кирил Пенков. Една забравена легенда от гр. Фердинанд и Михайловград”, с която връща интереса към делото на писателя.

Публикации:

За Кирил Пенков:

„ДОСТОЙНО ЕСТЬ” ЗА „ЯЛЕНИЕТО КИРИЛ ПЕНКОВ”/ автор: Стефан П. Стефанов/ брой 174 януари 2025