Камен Зидаров

С дълбока вяра, в каменната щерна,
гласът ти продължава да гърми
и всички - горе слушат и треперят,
потънали в разблудни светлини.

Гласът ти продължава да тревожи
пиянския на пиршеството звън,
че ти отрова гибелна положи
във виното и във самия сън.

Сам Ирод, да избегне свойта участ
и твоите пророчески слова,
дълбоко под земята те заключи,
но не заключи страшната мълва.

Ти вдигаш пръст с нечувана закана
дълбоко из подземни глъбини
и смело, без уплаха, хвърляш камък
сред блудни и мизерни светлини.

Ти вдигна пръв запаления факел
и - смел - над бездните прехвърли мост,
че някъде далеч след тебе в мрака
пилее светлина Исус Христос…

————————

сп. „Нов път”, г. 2, кн. 13, 5 април 1925 г.