КОЛЕДНА ПЕСЕН
«Ой, славете Господа, дружина!
Дълга пътя ний сме пътували,
кални друми ний сме прегазили
да намерим тоя наш стопанин.
Ние мислим ще изхока, ще извика,
а той иде весел и зарадван,
че си бърка в свилени джобове,
та си вади сребърни ключове,
И отваря вити чимшир порти,
да ни води на честна трапеза,
да ни дари кравай - добра дара,
добър кравай со златно дукато!
Ой, славете Господа, дружина!».
«Чули сме го тоя наш стопанин,
че му злато ляло и преляло:
ягнят му се овци ваклушати,
телят му се крави белоплави,
жребят му се червени кобилки…
На кобилка язди Божа майка
редом долу по златни ливади,
та го добра дара подарила,
добра дара синове юнаци,
добра дара щерки русокоси».
«Наслонила се бяла пшеница,
бяла пшеница, шесторедица.
Жънат ми я моми тънкополи,
жънат ми я булки и юнаци,
па не могат нива да ожънат,
че е нива равна, витокупна,
витокупна нива, честокръстца.
До кръстците дрян зелен се вие,
а на дрян се люлчица люлее,
и в люлчица малко златно дете,
като майчиния златен пръстен.
Че замине майка и помине,
залюлее люлка и поръча:
- Нани, нани, сине, да пораснеш
вакъл юнак като твоя татко!».
«Колко звезди по синьото небо,
толко здраве в тая добра къща,
от нас малко, от Бога повече!
Ой, славете Господа, дружина!»
сп. „Бяло и черно”, брой № 18-19, 25.12.1943 г.