ДОВЕРИЕТО
Знайно е, че доверието е преди всичко нравствена категория. Да се довериш, значи да повярваш, да се отзовеш на болка, да споделиш надежда.
То е искрената готовност да помогнеш на човек, на събрат, на съмишленик. И не е ли то основата на надеждата и вярата, на сърдечната взаимност и обвързаност, документирани с всеотдайност и човеколюбие.
Едва ли е имало друго време, потребността от доверие да е била по-необходима. И днес то носи белега на най-висшите полезни максими, неписаните закони, обладали човека още от древността.
Искаме ли да запазим себе си, да се защитим нравствено - можем да се доверим на усета си, колкото и първичен да е той. На усещането, първо появило се в душата ни. То и последно си отива. А от този свят последно ще си иде и човешкото доверие.
На небето няма звезди без собствено сияние. Свързваме ги обикновено със съдбата на човека тук на земята. А на тази наша планета с най-ярка светлина блести доверието.
Вярвам! Привет, колеги!
12.09.1995 г.
Болницата
—————————–
в. „Полемика”, брой 37,16-22.09, 1995 г.