БЕЗСЪНИЕ ПРЕДИ РОЖДЕСТВО
И тази вечер настана време честни и безчестни да направят кратка равносметка за отминалия ден. Пак ме споходи бъбрива безсъница. Сякаш аз ще оправям всички бакии в държавата…
- С безсънието шега не бива - казвам си на ум. - Котешките очи на съвестта виждат и в тъмното. Пред техния поглед ноктите на тигър изглеждат милувка…
Моята писателска съвест ми дума:
- Аве, Цезаре книжни!.. Земляко на Ботев и Вазов! Хвани за рогата бика на съдбата народна!
От отвъдното глас ми се счува:
„Като ми пееш, Пенке ле, кой ли те чува?!”
Какви ли не мечти и илюзии за духовно освестяване на днешното общество отлетяха като първа детинска любов! Ще се върнат на Куково лято.
Живеем в държава на старци и кучета -
по равно делим си съдбата и ролята.
В чужбината раждат се нашите внучета -
но пращат ни „западни” снимки за Коледа!
Отчаян съм от наивността си. В наскоро регистрирано народно читалище предложих като подарък запазени стари класически книги. Библиотекарката ги отказа - не били актуални.
Почувствах се унизен като щурец, прегазен от стадо овце. Замириса ми на пукнати запъртъци, от които няма да се излюпят славейчета.
В най-нови BARBERници яки момчета
си гладят по цял ден козелски брадища
и пият безпътно и тъпо лениви кафета,
по-черни от летните горски огнища…
Ни бъкел, ни дума на български рекват.
Потънал в земята от срам, се питам:
- Народе, къде се стопиха като лански сняг близо 150 години след Освобождението от османско робство до днешната недъгава демокрация?!
„…………… Мълчи народа!
Глухо и страшно гърмят окови…
- - -
Смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости!”
Тъй е простенал Българският литературен гръмовержец Христо Ботев през 1870 в сатиричната „Елегия”. А година по-късно добавя в своята „Борба”:
„Нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупеца вредом всеки почита…”
Въздъхвам, изчервен от позор:
- По-съвременно не може да бъде изречено!
И пак си прошепвам въпроса от оня злъчен фейлетон на Христо Ботев „Политическа зима”:
„Дали се две нощи смесиха, или се зора довърши?”
В просъница възкликвам:
- Колко ли петли кълват на халос звезди из Кумовата слама, без да ни будят???
И тутакси срамна продумка ми хрумна:
От бройлер не чакай днес песен разбудна!