БЕЗСЪНИЕ ПРЕДИ РОЖДЕСТВО

Иван Енчев

И тази вечер настана време честни и безчестни да направят кратка равносметка за отминалия ден. Пак ме споходи бъбрива безсъница. Сякаш аз ще оправям всички бакии в държавата…

- С безсънието шега не бива - казвам си на ум. - Котешките очи на съвестта виждат и в тъмното. Пред техния поглед ноктите на тигър изглеждат милувка…

Моята писателска съвест ми дума:

- Аве, Цезаре книжни!.. Земляко на Ботев и Вазов! Хвани за рогата бика на съдбата народна!

От отвъдното глас ми се счува:
„Като ми пееш, Пенке ле, кой ли те чува?!”

Какви ли не мечти и илюзии за духовно освестяване на днешното общество отлетяха като първа детинска любов! Ще се върнат на Куково лято.

Живеем в държава на старци и кучета -
по равно делим си съдбата и ролята.
В чужбината раждат се нашите внучета -
но пращат ни „западни” снимки за Коледа!

Отчаян съм от наивността си. В наскоро регистрирано народно читалище предложих като подарък запазени стари класически книги. Библиотекарката ги отказа - не били актуални.

Почувствах се унизен като щурец, прегазен от стадо овце. Замириса ми на пукнати запъртъци, от които няма да се излюпят славейчета.

В най-нови BARBERници яки момчета
си гладят по цял ден козелски брадища
и пият безпътно и тъпо лениви кафета,
по-черни от летните горски огнища…
Ни бъкел, ни дума на български рекват.

Потънал в земята от срам, се питам:

- Народе, къде се стопиха като лански сняг близо 150 години след Освобождението от османско робство до днешната недъгава демокрация?!

„…………… Мълчи народа!
Глухо и страшно гърмят окови…
- - -
Смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости!”

Тъй е простенал Българският литературен гръмовержец Христо Ботев през 1870 в сатиричната „Елегия”. А година по-късно добавя в своята „Борба”:

„Нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупеца вредом всеки почита…”

Въздъхвам, изчервен от позор:

- По-съвременно не може да бъде изречено!

И пак си прошепвам въпроса от оня злъчен фейлетон на Христо Ботев „Политическа зима”:
„Дали се две нощи смесиха, или се зора довърши?”

В просъница възкликвам:

- Колко ли петли кълват на халос звезди из Кумовата слама, без да ни будят???

И тутакси срамна продумка ми хрумна:
От бройлер не чакай днес песен разбудна!