В ПРОСЪНИЦА

Христина Комаревска

В ПРОСЪНИЦА

Дъждът избърза или закъсня,
дошло е време нещо да ме пита.
В просъница потъвам в тишина
след свирката на влак, пресипнала.
Вали приспивно. Кап-кап-кап.
Сълзи ли са или момче се прави на момиче?
Дъждът е в мъжки род, все пак.
Залива ме тъга и смях. На границата на съня
будувам или спя под шепота лъжовен,
с отворени очи в сумрака на нощта?
Прииждат спомени забравени и причудливи
редуват се в каданс сезони, дни.
Герои са злодеите и всичко се преплита
като въже рибарско - стяга и боли.
На границата будна на съня.


***
Вярата ме срива и въздига.
Щом очи отворя, грейва хоризонт.
Като птичка божия щастливо
дишам въздух на високия балкон.
Ако я загърбя и отмина
притъмнява като в тъмен лес.
И сънят ми нощем е накъсан
и обрича идващото днес.
Друже, знам, че има смисъл
да летя свободна и веднъж,
щом потъна в мрак, да се презирам
и разпъвам на съдбовен кръст.


ОКТОМВРИЙСКО НЕБЕ

Като разлято олово е сиво,
като плат от полата на стара жена,
като цвят на пастел,
единствено цял в кутията,
другите са начупени от дете.
Като в картина над замък готически
са надвиснали облаци с остри контури.
А-ха ще пробият небето, ще се отприщят
с надежда безсмъртна за синева.

Такова небе. Тревожно и сладостно,
за дълги разходки под пръски тъга.
Не е още зима, нито е вечер.
Октомври почуква на мойта врата.


ВЕХТА ПРИКАЗКА

Ех, този Принц -
бленуван и жадуван,
а все на сухо си преглъщам днес.
Къде се е преселил,
има ли изгора?
От мъртъвци ли чакам вест?
Или заседнал е в кавак и спори
с пирати едонооки на купон.
Какво от туй, че е закотвен,
ще го намери Купидон.
Комай съм сбъркала човека
или измислям хепиенд.
За приказката вехта вдигам
наздравица с кубински ром.


МОЛИТВА

Господи, Боже, божичко,
дай на бедняка риза.
Как да ти вярва - не може,
щом другите го презират.
Дрехите са им тесни,
стяга ги и чепика.
Малкия не зачитат -
тъпчат го със копита.
Алчни са, все повече искат,
сякаш са с два стомаха.
Щом не е чулът му златен
как да е сит сиромахът?
Ти всичко виждаш и можеш
да прекроиш играта.
Нека да го припознаят,
че са си кръвни братя.
Нали си идваш тук долу,
покрит с избеляла роба.
Правдата где се е скрила,
а всички за нея говорят.
Стана студено време,
не е безнадеждно късно.
За всички ще се помоля -
дори и да ме прекъснат.