О, НЯВГА В УТРИННИ ЗВЕЗДИ…
превод: Тихомир Йорданов
***
О, нявга в утринни звезди
я имаше Елада.
Покойниците не буди,
по тях не страдай.
Ще мине вечер, нощ в мъгли,
мъгли ужасни.
И всяка рана ще боли,
но ще зарасне.
За бъдещето не скърби,
предишното не укорявай.
Припявай просто на съдби,
най-хубаво това е.
Че ветровитата зора,
която тук изгрява,
във низ фенерите събра,
полюшвани от вятър.
Но в жълти паднали листа
живее радост:
- Да, имаше Елада на света,
ах, имаше Елада…
***
Когато ще умирам - сам,
изпят, измъчен, блед -
ще почне да причалва там
и сребърен корвет.
С крило на птица той отсам
ще скрие този свят,
когато ще умирам сам
отпуснат и опят.
Ще дойде блудницата зла
с насмешка на уста:
„Прости”.
- Корвет, дай залп!
Другар не ми е тя!
Ще тресне залпът с мощен глас.
И моят капитан
на щорм-трап вдигнал ме тогаз
ще влезе в океан.