ХРАМОВЕ
превод: Красимир Георгиев
…Дервишът казал:
- Буда, Мойсей, Христос и Мохамед откриха на човеците Тайната на любовта…
Но храмовете, но пагодите, но църквите, но дацаните, но джамиите - тези златни кутии, тези ковани сандъци - отново скриха, потулиха Тайната на любовта към Бог и към всички дишащи.
Тази велика тайна на просторните поля и планини, и земи, и свободни души…
Души без храмови стени…
О, човече!
Чети живота и думите, и действията на свободните пророци, при които животът съвпада със словото…
Животът и словото бяха неразделни…
Нямаше между тях стени на храмове…
И защо са ти стени на храмове, нали живата прах изпод живите крака на пророците е по-сладка от всички храмове на земята, даже от златните!
Бог винаги е на път!
Вселената се движи и Творецът с нея е на път…
Богът жив се явява на човеците по пътищата и по пътеките…
В прахта на пътищата… явява се Той…
А всички храмове на земята са само спирки, хотели, бараки, плевници за кервани по божиите пътища…
По пътищата на пророците са тези храмове на Бога за скитащите двуноги…
И който дълго време живее в бараки…
…Дервишът се усмихнал:
- Но когато Господ ми изпрати моята смърт, аз ще притихна, ще се помоля в близкия храм…
Където е смъртта моя - там е и храмът мой…
О, Боже…
Колко е просто!
Цялата земя е храмът мой…
