ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН БЪЛГАРСКИ БЕЛЕТРИСТ

Марин Кадиев

Писателят Георги Стоянов е уникално явление в съвременния литературен процес. Въпреки своите 85 г. - патриаршеска възраст - той продължава да пише с неизтощимо творческо въображение, със силна и бистра памет от съвременни идейно-естетически позиции.

Многобройните му творби - 26 на брой - романи, повести, сборници с разкази и есета, пиеси, има и краеведчески изследвания - са огледален образ на българския свят от близо цяло столетие до днес.

И всичко е реализирано в ярка и значима художествена образност на изящен и изразителен български език.

Той е от най-автентичните и стойностни съвременни белетристи, при които достоверността на събитията и фактите и художествената фикция са в органически синтез - затова е убедителен в своите художествени внушения: при него регионалното се извисява до националното и общочовешкото; народопсихология и битова същност са неразривно свързани и са една живописна и неповторима картина на българското битие.

Неговите литературни произведения са художествена летопис на българската душевност с нейната полюсност, с върховете и паденията, с политическите пристрастия и нравствени стойности, с всичко онова, което носим в себе си като минало и настояще.

Всички персонажи на Георги Стоянов носят естествената импулсивност на самия живот и същевременно една критичност, присъща на съвременния човек, която го кара да оцелява в трудното му битие.

Писателят изповядва чрез тях нравствен максимализъм, който е неговата гражданска позиция, неговото творческо верую.

Тази идейно-тематична насоченост много ярко е изявена например в романа „Милост за блудницата”, където героите му са многоизмерими: те могат да обичат и да ненавиждат, да бъдат груби и мечтатели, да отмъщават и да съчувстват, да отмъщават и да помагат безкористно, но всички изживяват кризисни ситуации, чрез които отрезвяват и излизат от заблудата и заслепението си.

Или да посочим романа „Черната роза”, където като в пъстър калейдоскоп е събрал целия български свят.

Какво ли няма тук: живот и смърт, обич и ревност, любов и брак, бизнес и фалит, американска мечта и емигрантски години, дисхармония между мечта и реалност, конфликт бащи и деца, синовна омраза и родителска обич - Георги Стоянов е съумял да се потопи в днешния конкретен живот и да създаде ярки и запомнящи се образи.

Писателят е много значим летописец на прехода - това особено се откроява в романа „Тигрово око”, където се отстояват нравствените ценности на фамилиите срещу идващия тотален разпад.

Героите са обладани от неудържим копнеж за щастливо битуване, но всеки по свой начин се стреми да се домогне до това.

Всеки променя живота си, започва самоосъзнаване, един своеобразен катарзис, който извисява човека.

Разнообразна е тематиката и в забележителния сборник с разкази „Между изгрева и залеза” - това са изображения за драматичната ни действителност, за изчезващото българско село, за съдбата на българщината, която губи своите земни корени и духовни устои.

Но писателят не описва, а изобразява регионалното в котловината, типизира, обобщава и така се извисява до националното.

Особено впечатлява „Паметта на сърцето”, която има мемориален характер, но е автобиографичен роман.

Като цяло това е една аналитична равносметка за достойно извървян творчески път; това е книга за раждането на писателя и факторите, които обуславят формирането на творческата личност.

Същевременно са втъкани литературни портрети, социално-философски отклонения, есеистични размишления за минало и настояще.

Книгата има изключително познавателно значение - тя дава художествено познание за едно отминало време, но което още носим в душевността си.

Цялото творчество на Георги Стоянов, наситено с витални човешки характери, е психограма на българския свят.

Цялата му образност носи дълбоко народностно начало и нравствен патос, който авторът иска да придаде и на нас, читателите.

И да проумеем поуките в неговите книги, да се взрем, да пазим българските корени и автентичността си, да отстояваме човешката си същност и да бъдем градивната сила на българския свят.