КОЛЕДА

Христо Борина

Коледа - най-хубавият спомен,
от цветисти младини отломен,
този миг в душата ми звъни.
Виждам поснежени равнини,
хълмове, гори привели клони,
от които ситен сняг се рони
и кристалите блестят, блестят
по засипания с преспи път.
Чудно пеят нощните камбани,
от ръка набожна разлюляни,
и разнасят тръпно благослов
като глас на майчина любов.
Никога не греят тъй звездите
както в коледната нощ честита,
пълна с примирене и покой.
Слизат ангели невидим рой,
цялата земя обхождат тайно
в пътища далеки и незнайни
да разнасят тихо радосттта
пратена от Бога на света.
Светла радост на сърца пречисти
като снежни върхове лъчисти,
и невярващите тази нощ
чакат да ги сгрее нова мощ,
да ги отведе в страни отвъдни,
гдето щастието ще се сбъдне!
Всички виждат ярката звезда,
спряла над задрямали стада,
виждат пещерата, младенеца,
около главата му венеца
от невиждани до днес зари,
и незнаен пламък ги гори -
пламъкът на сладко уповане,
даващо надежда и в страдание…
Нощ, в която Господ се роди,
с колко радости си пълна ти!

————–

сп. „Братско слово”, г. VIII, кн. 4-5, 12.1937 г.