ЗА ЦИМЕНТА
превод: Пенчо Симов
Удар от лампата буди живота.
В чантата резени хляб ти тежат.
Свеждаш лице към детето в леглото.
Пускаш бравата и тръгваш на път.
Стигаме, сваляме бързо саката,
блясва небето сред облаци прах.
Ах, как обядвахме ние, децата,
някога с майка си, чесън и грах.
Всичко за новата смес е готово,
после, докато работят така,
жадни са хляб да замесват отново.
С обич забъркват чакъла с ръка.
Сеят земята, отнета от яма,
дълго е тляла и чакала тя,
днес придобила е сила голяма,
те я измъчват, измъчват дланта.
Вкъщи жените си успокояват,
хапват чорбица сред отдих желан.
Бавно мъжете след туй укротяват
тоя цимент във гърдите набран.