СЪВЕСТТА
превод: Красимир Георгиев
СЪВЕСТТА
Повест стара за съвест започва.
Вечна тема е нейната власт.
Но понякога с морна отсрочка
съвестта глухо скрита е в нас.
В глъбините душевни невинна,
в битието ни съдник е твърд.
Тя е двойник на хемоглобина -
трудно с нея, без нея е смърт.
Давим нейния глас с алкохоли,
славим, мъмрим, разсичаме, колим,
но издържа на бой и товар,
на разчупване, късане, ръчкане,
и остригвана, бита, измъчвана,
тя не губи от своята жар.
——————————
МЪЛЧАЛИВИЯТ ВОЙ
С лова на вълци се приключи, знам,
но вълците лова си продължават.
Те засега пред дуло не застават,
но има още ъгълчета там,
където в сянка вълчи свят расте,
вълчетата под вълче слънце тичат.
Тренират тихо за лова си те,
„Дечица с нюх!” - споделя вълк с вълчица.
Статистиката сочи, че до крак
изтребено е вълчето котило.
Но има още много пущинак,
където вълци вият. Мълчаливо.
1956 г.
——————————
Е, И КАКВО
Е, и какво, дълга си върнах в срока -
платих аз на живота за урока.
Съвет, от мен нетърсен, бе ми дал,
но разплатих се, без да му дотягам,
и въпреки че бях напъхан в кал,
измих се и безспирно бягам.
Последен шанс за важни доброти.
Последен ден да укрепиш таз дига.
Уви, до истината стигаш ти,
когато вече крак над бездната повдигаш.
СОВЕСТЬ
Начинается повесть про совесть.
Это очень старый рассказ.
Временами, едва высовываясь,
совесть глухо упрятана в нас.
Погруженная в наши глубины,
контролирует все бытие.
Что-то вроде гемоглобина.
Трудно с ней, нельзя без нее.
Заглушаем ее алкоголем,
тешем, пилим, рубим и колем,
но она на распил, на распыл,
на разлом, на разрыв испытана,
брита, стрижена, бита, пытана,
все равно не утратила пыл.
——————————
МОЛЧАЛИВЫЙ ВОЙ
Закончена охота на волков,
но волки не закончили охоты.
Им рисковать покуда неохота,
но есть еще немало уголков,
где у самой истории в тени
на волчьем солнце греются волчата.
Тихонько тренируются они,
и волк волчице молвит: - Ну и чада! -
В статистике всё волчье - до нуля
доведено. Истреблено всё волчье.
Но есть еще обширные поля,
чащобы есть, где волки воют. Молча.
1956 г.
——————————
НУ ЧТО ЖЕ
Ну что же, я в положенные сроки
расчёлся с жизнью за её уроки.
Она мне их давала, не спросясь,
но я, не кочевряжась, расплатился
и, сколько мордой ни совали в грязь,
отмылся и в бега пустился.
Последний шанс значительней иных.
Последний день меняет в жизни много.
Как жалко то, что в истину проник,
когда над бездною уже заносишь ногу.