ТЕАТЪР, ПУБЛИКА И ТЕАТРАЛНА КРИТИКА /КЪМ ПРОБЛЕМА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА ПРОВИНЦИАЛНИЯ ГРАД/
Въпросът за началото, пътя и развитието на театъра в Хасково е тясно свързан с развитието на просветния и културен живот и създаването на читалище “Заря” през 1858 г. В досегашните търсения и изследвания все още не са открити документи, доказващи че през годините на развиващите се възрожденски процеси в града се слага и началото на театралния живот. Запазени са само изключително много сведения за организирането на училищни тържества при завършването на учебната година, по повод денят на светите братя Кирил и Методий, организирането на сказки, празнуване независимостта на българската православна църква и литийни шествия и др. 1
1. НАЧАЛО НА ТЕАТРАЛНИТЕ ИЗЯВИ В ХАСКОВО
Първото исторически засвидетелствувано театрално представление в Хасково е от 1878 г., когато в града е играна пиесата “Невенка и Светослав”. За това сведения е оставил артистът Антон Попов - един от основателите на Народния театър в София. В своите бележки той пише: “Като свърши Освободителната война, брат ми Мирчо ме повика в Хасково, където той пак учителствуваше. Аз отидох там, наредих сцена в училището и подготвих пиесата “Невенка и Светослав” с учителите. Хасковци за първи път видяха театър и бяха в голям възторг. Дадохме още “Криворазбраната цивилизация”, “Нова мода” и “Стоян войвода”. До 1882 година стоях в Хасково като чиновник, режисьор и актьор”. 2
Сведения за първите театрални представления в Хасково оставя в своите спомени известният български актьор Гено Киров. Отбелязвайки, че преди Освобождението в града не е имало театрален живот, той споменава, че след Освободителната война, когато идват руските войски и се установяват тук, те представят пред гражданството пиесата “Капитанската дъщеря”. Малко по-късно, през 1884 г., е играна комедията “Дандания и окупация”. Автор и режисьор на пиесата е секретарят на Окръжното управление Добри Шишманов. Сюжетът е изграден върху предизвиканите недоразумения между българи и руси, които разговарят помежду си на руски и български език. За някаква особена художествена стойност на тази комедия не може и да става дума.
Спомените на първите театрали в Хасково описват началото на създаването и развитието на театъра в града. Макар тези първи представления да са играни при липсата на каквито и да било удобства - театрален салон, сцена, декори, завеса, осветление и др., те се възприемат от гражданството като своеобразни културни празници.
Изпитали радостта от първите театрални представления, хасковци започват да живеят с идеята в града да се поддържа местна театрална трупа от любители - театрали. Годините до края на ХІХ и началото на ХХ в. театралната трупа се ръководи най-вече от учителите в града. Постепенно тази дейност се превръща в необходимост за интелигенцията на града, като удовлетворява нейните духовни потребности.
Театралният сезон през 1895 г. е открит с “Хъшове”, с което хасковци отбелязват поредния годишен юбилей на Ив. Вазов. С благотворителни представления са събрани около 800 лв. за подпомагане на ученици. 3
С театър се захващат и македонското дружество на бежанците в града през 1902 г. Те представят в салона на класното мъжко училище драмата “Виновен” и комедията “Женитба”. “Всички от актьорите много сполучливо си изиграха ролите, от което всички посетители останаха благодарни. В касата на дружеството са паднали около 350 лв., която сума ще се изпрати в София на комитета”. 4
Макар, че театралният живот в Хасково трудно си пробива път, то той все повече се утвърждава. Трудностите, които изпитва градът, са причина през следвоенните години почти да замре театралният живот. Училището е място за изява на местните театрали. И когато през есента на 1903 г. в града идват да учителствуват съпрузите Мария и Георги Енфееви, известни като едни от първите дейци на театъра в Русе, се слага началото на истински театрален живот. Присъствието на семейство Енфееви е от голямо значение за развитието на театъра в Хасково. Те споделят своя сценичен опит и предават своите познания на хасковските театрали.
Трайното присъствие на семейство Енфеееви в Хасково, довежда до повишаване изискванията не само към театралните постановки, но и към критериите на публиката. Разисква се около съставянето на репертоара, всеки от участниците изказва своите предпочитания и т. н. Не без значение е и влиянието на гостуващите театрални трупи.
Духът на театралния живот в Хасково от началото на ХХ век може да се долови най-вече от излизащите по това време вестници “Родопски куриер”, “Лъч”, “Хасковски общински вести” и “Селски глас”. В тях е отразен възторгът от първите театрални успехи и какво е мястото на театъра в културния живот на града.
“От многобройната публика, пише вестник “Родопски куриер”, през 1899 г. може да се заключи, че нашите съграждани почват живо да се интересуват от театъра, където несъмнено се възпитава и облагородява душата. Нещата, които по-образованите народи търсят в театъра, почват и нас да мамят и привличат. Хасковци започват с жив интерес да следят всичко, което би се отразило в полза на тяхното въздигане”. 5
Състоянието на театралния живот в града, условията за неговото развитие, критичните бележки, отправени към неговите дейци, както и загрижеността, която проявява хасковското общество към театралните изяви са отразени най-вече в една много обширна статия, поместена в пет последователни броя на независимия хасковски вестник “Нова гласност” от 1907 г. Тази статия сякаш е една истинска програма за бъдещето на театъра и чудно е, че по това време тук има вече такова изградено отношение по тези проблеми.
“За да може - пише авторът на статията, който се подписва “Мокрю”, - известен кръг да се нарече просветен, да се издига в пътя на прогреса, необходимо условие е да създаде от всички средства условия, които проявяват формите на просветата и още да бъде възпитан в духа на гражданските свободи. Източници за това са деятелността, която партиите развиват между населението за неговото политическо възпитание и устройването на обществени библиотеки, читалища и театри, гдето всеки гражданин да може непосредствено да черпи духовна храна. Не е въпроса за големите градове, гдето много други причини влияят на народното възпитание, а за краищата, които прекарват непрекъснато летаргичен сън и само раздрусванията и силни обществени кризиси пораздвижват. И наистина, в такива захвърлени градчета, като че ли читалищата и театрите стават импулс на обществения живот… Надали има по-назадничав град от Хасково, който да разполага с всички налични условия за една широка деятелност в това поле.”
По-нататък много емоционално и картинно авторът споделя впечатленията си от едно театрално представление.
“Афишите лепнати по улиците, имаха грандиозен изглед през деня, а вечерта лампите величествено осветяваха салона. Всичко изглеждаше облечено в празничните дрехи на велик тържествен ден. Може би гражданите, стъпили на входния праг на театъра имаха също така празнично настроение. Аз се чувствах горд, като влизах в това свещено място… С трепет на сърцето очаквам вдигането на завесата и желанието ми се усилваше час по-скоро… Възпитателната роля, която театърът си поставя днес сред обществото е от голямо значение. Не се касае за даване представления само, особено там, гдето театралното дело е още младо, а да се подготви и със смислен похват подбере материала. В градовете, гдето на театъра се гледа като на модно нещо, гдето публиката не е до там зряла, та да излезе с колко годе желаема преценка, да бъде един вид критерий обществен, страх се явява да не се почне работа на лошо възпитание спрямо сценичното изкуство, да не се извъртява вкуса към хубавото, естетичното… Ето защо управителното тяло на театъра грижливо обмисляно трябваше да подбере материала, а не с това, което му попадне под ръка, да излиза и скверни високата работа, с която се е наел. Време има много още, ние сме в началото на театралния сезон, потребна е малко по-голяма сериозност и заинтересованост, за да се изберат и доставят пиеси, които да отговарят на целите и предназначението на театъра, а също така и да подобряват и неговите сили…
С тези неща управителното тяло на театъра трябва своевременно да се справи, а най-вече театър като този, който си поставя за предишна цел не материалната издръжка на своите членове, а възпитанието и морализирането на обществото, показване и бичуване на обществени недъзи.” 6
Авторът на статията добре разбира, какво е нужно за развитието на театъра в града - идването на отделни професионалисти, задълбочено обмисляне на поставените пиеси, опита на пътуващите трупи и стажа на хасковските любители в тях. Това е пътят, по който по-нататък трябва да се развива театърът в Хасково. Трудностите са много и от различно естество. Желанието да се преодолеят и най-после в града да заработи истинска театрална трупа личи от факта, че и най-малкото събитие от този род предизвиква вниманието на интелигенцията.
С откриването на новия сезон през 1909 г. вестник “Селски глас” пише: “Сезона на представленията в града ни започна. Миналата събота на 21 вечерта в театралния салон на колоездачите група любители на театралното изкуство дадоха за пръв път в Хасково новата историческа пиеса на г. Вазов “Борислав”. Драго ни е да констатираме, че салона беше направо препълнен с отбрана публика, рядкост за Хасково. Относително играта на действащите лица, може да се каже, че главните роли се изпълняваха сравнително добре. За нас и това е достатъчно, което ни дадоха, понеже ни липсват условия. Същата пиеса ще се повтори на 28 т.м. за в полза на дружеството “Черен кръст” и “Поборническо-Опълченското”. 7
И вестник “Лъч” следи с интерес театралния живот в града. “В салона на колоездачното дружество “Стрела” - пише вестникът на 27 март 1910 г., тукашната радикал - демократическа организация с участието на любители на театралното изкуство представи пиесата “Галилей”… Г-ца Кръстева игра добре ролята на Юлиета. Личеше, че тя е положила сериозни усилия за изучаване на ролята и с нужния похват изпълни последната. Г-н Парасков игра превъзходно Витриций. Той изнесе пиесата на своите плещи. Ролята на Галилей биде изиграна отлично.” 8
Трудно е да се говори за театрална критика в тези години. Пък и не е имало какво особено да се критикува. Театралният живот е спонтанен, с чести спадове. Местните вестници в повечето случаи само регистрират театрални факти, без да могат да правят сравнения и да отправят професионални критични бележки по адрес на една или друга постановка.
Но все пак в града постепенно се оформя такава. Все по-често на страниците на вестниците се появяват “театрални бележки”, където има не само плахи опити да се прави един своеобразен анализ на пиесите, които се играят на хасковска сцена, били те на хасковските театрали или на гостуващите трупи, но и да се отправят критични оценки и препоръки към всяко едно представление. Театралната критика се ражда и развива наред с театралните постановки и гостуващите трупи.
Театърът в Хасково продължава да търси възможности, за да съществува. Местните театрали, най-вече учители, имат необходимост от театрални изяви. Всъщност те са в основата на всяка една изиграна пиеса. Кога сполучливо, кога с много пропуски, те не жалят сили и време, за да се представят пред гражданството. В началото на 1910 г. те подготвят пиесата “Коварство и любов” от Шилер. Една изключително трудна пиеса, според критиката, Хасковското околийско учителско дружество “Съзнание” има смелостта да представи в салона на колоездачното дружество “Стрела”.
Критично настроеният вестник “Лъч” непосредствено след спектакъла, излиза с много остра и критична статия към играта на артистите.
“Не знаем какво е подбудило учителите и учителките, пише вестника, да се помъчат да представят такава трудна пиеса каквато е “Коварство и любов” и да измъчват както себе си, така и нас в продължение на цели пет часа. Но вижда се някакви близки, сърдечни, интимни отношения помежду си ги накарали да се помъчат и ни представят тази пиеса.
Ние бихме желали да виждаме на сцената пиеси като “Коварство и любов” но желали бихме тоже играта на г-да актьорите ако и любители, да задоволи горе долу публиката, защото в противен случай не се постига целта.
Не можем, действително, да изискваме от един любител на театралното изкуство съвършенство в неговата игра. Но щом като се е нагърбил с тежкия кръст на театралното изкуство, трябва да го носи прав, а не да се свива под неговата тежест. Той трябва да избира роля подходяща за своята натура и способности, а не да играе роля, за която няма нужния похват и интелект да схване ролята и премине в нея няколко часа друг мир, съвършено различен от обикновения живот”. 9
Все в този критичен дух по-нататък в статията се анализира конкретно играта на някои от артистите, тяхното облекло, поведение на сцената, говор и др. Стига се до там, че към някои от артистите са направени иронични забележки, дори са отправени и обиди.
Избухването на Балканската война през 1912 г. спира за дълъг период от време развитието на културния живот в града. Читалище “Заря”, което е най-голямата културна институция до войната, използва за своята дейност, в това число и театрална, сградата на едно от училищата, където има и театрален салон. Същият е реквизиран от военните власти по време на мобилизацията, където са настанени войници. Едва на 1 октомври 1913 г. читалищното настоятелство на свое заседание решава да се настоява пред реквизационната комисия да освободи театралния салон. Предлага се да бъдат закупени пердета и други материали за оборудването му и да се уреди вечеринка за посрещане на новата 1914 г. За съжаление от септември 1914 г. до март 1921 г. не са запазени протоколите на читалищното настоятелство, където може да се проследи по - подробно, как се е развива дейността му. 10
Най-вероятно през 1916 г. читалището да е поставило решаването на проблема от Общинския съвет, защото на едно от заседанията в началото на годината се разисква по този въпрос. Отчита се, че през войната в театралния салон настанените войници са нанесли сериозни щети върху състоянието му и поради това той не може да се използва повече. Предлага се същият да бъде предаден за използване като тютюнев склад, а всички вещи, собственост на читалището да бъдат запазени от училищното настоятелство, на когото е и салона. 11
Въпреки годините на войни и разорение в града под една или друга форма се организират различни театрални представления. По това време в Хасково работи като банков чиновник театралът Т. Касабов от Плевен. Със съпругата си, която е актриса, създават театрална трупа и в салона на “Кинематографа” - така се нарича киното, представят “Стършел” от Войнич, драматизация по романа на М. Горки “Майка”, “В полите на Витоша” от П. Яворов и “Любовта на студента” от Л. Андреев и др. “Въпреки бедната сцена, начинаещите артисти и вълнението, благодарение на Касабови, представлението излезе добро. Публиката искрено желае да вижда Касабови по-често на сцената.” 12
И други дружества и организации организират театрални представления. Спектаклите се играят в театралния салон на читалището, който е над градския хамам - баня и е собственост на едно от училищата, на сцената на Народния дом, който е в близост до църквата “Св. Богородица” и “Кинематографа” в близост до тогавашния хотел “Централ”. На 23 март 1919 г. от името на енорийското братство се представя “Казаларската царица”. В ролята на Милка с добрата си игра впечатлява младата тогава голяма българска актриса Олга Попова.13
2. НАЧАЛО НА ОРГАНИЗИРАНА ПРОФЕСИОНАЛНА ДЕЙНОСТ
След войните постепенно назряват условията за сформиране на професионален театър. Още през 1919 г. в града се оформя едно ядро от любители - театрали, които ратуват за създаването му. В спомените си един от най - обичаните актьори от самодейния Хасковски театър - Ив. Иванич, пише с възторг за тези трудни следвоенни години, когато се основите на професионалния театър в града:
“Хасковският драматичен театър се роди още през 1919 г.. Негови основоположници са шепа ентусиасти - местни самодейни артисти, главно из средата на трудовата интелигенция, между които Й. Йорданов, М. Шопова - Ражейкова, Д. Делчев, Ив. Иванич, композиторът М. Иванов, Т. Иванов, Т. Сталев, Т. Киряков и др.” 14
По-късно към тази трупа се присъединяват още редица други местни интелигенти в това число и братът на поета Хр. Смирненски - Фома Фомич, който печати на страниците на периодичния печат своите театрални критики и е един от съставителите на репертоара на театъра. Играят се миниатюри, поместени в театралните сборници “Вечеринки и утра” и “Сборник сцена”, пиеси със социална проблематика и още “Борислав” от Ив. Вазов, “Свекърва” от. А. Страшимиров, “В полите на Витоша” от П. Яворов, “Пленикът от Трикери” от К. Мутафов и др. Представленията не са на особена висота и причините за това са отсъствието на художествен ръководител, режисьор, сценограф, липсата на професионална квалификация на актьорския състав, слабата или почти никаква материално техническа база. Но пък затова ентусиазмът, всеотдайността, непосредственото преживяване са в такава мяра, че предизвикват спонтанните възторзи на публиката. 15
Натрупали самочувствие и увереност в своите представления, театралите в града през август 1921 г. решават да основат професионален театър, наречен Родопски народен театър. За режисьор на трупата е поканен старият театрален деец К. Анастасов, който е един от основателите на Пловдивския общински театър. Заедно с това се образува и театрален комитет, в който влизат кметът на града, общински съветници, директорите на някои училища, председателят на читалище “Заря” и известни граждани. Задачата на комитета е да организира, насърчава и подкрепя дейността на новосформирания професионален театър. Комитетът има право да назначава и уволнява актьорите в театъра. Театъра се задължава да играе своите постановки в Хасково и в по - големите градове из Родопите.
В състава на трупата са привлечени известни актьори, като Н. Станиславска, започнала своя творчески път в Шумен, която в последствие става една от големите български актриси. В състава влизат още Т. Тончев - Мебото, В. Росенски, Г. Цветков, Ив. Иванич, М. Шопова, Н. Попов, Д. Делчев, К. Апостолов, Л. Хаджиев и др.
Приет е и репертоарът на театъра през сезона 1921 - 1922 г. Той включва 15 премиери, като по - известни са “Под игото” от И. Вазов, “На дъното” от М. Горки, “Пленикът от Трикери” от К. Мутафов, “Лес” от А. Островски и др. Поставените на хасковската сцена пиеси се играят многократно, а освен това са организирани и турнета в Кърджали, Райково и Устово /дн. Смолян/, Чепеларе и др. 16
За нуждите на новосформирания театър се търси решение на проблема с театралния салон. Търсейки изход от създаденото положение, читалищното настоятелство решава да бъдат похарчени 5 хил. лв. за ремонт на читалищното помещение и театралния салон, като се закупи и оборудване на същите. Настоява дружество “Лист” да извърши ремонта на салона, тъй като по време на войната от 1915 - 1918 г. същото го е наело за склад. Предлага се при извършване на ремонта на салона сцената да се изгради така, че в последствие при нужда да може да се гради върху нея, като се разширява или се извършват поправки. Заедно с това се предлага да бъдат направени и декори.
Проблемът за оборудването на театралния салон, който се стопанисва от читалище “Заря”, не веднъж се обсъжда от читалищното настоятелство. За извършваните редовно ремонти и подържането на салона читалището прави разходи, които търси да покрие чрез отдаването му под наем. Макар че театърът е рожба преди всичко на читалищните членове, то настоятелството определя наем за всяко едно представление, което се играе в салона. Това затруднява все още неукрепналият във всяко едно отношение театър, който търси изход при така създаденото положение. Ръководството му настоява да бъде уреден справедливо този проблем. Това кара настоятелството да предложи в подготвения правилник за ползване на салона под наем специално да се регламентира ползването му от Родопския народен театър. 17
Току - що създаден, театърът получава в края на септември 1921 г. и първата обществена поръчка. По повод смъртта на народния поет Ив. Вазов на същия е възложено да организира представления по негови произведения. 18
Театърът предизвиква особено голям интерес сред гражданите със своите представления. Вследствие на стопанските и политически условия след Първата световна война в Хасково прииждат преселници от Тракия и Македония. Градът увеличава жителите си. Тук се развива тютюневата индустрия, чрез която се препитава голяма част от това население. Много от тях за първи път виждат театралната сцена. Всеки иска да бъде съпричастен на това културно събитие - театъра.
“Родопският театър в събота вечер, пише в. “Нива”, при препълнен салон представи комедията “Лес” от А. Островски”. По - нататък се прави една оценка на играта на актьорите, като се отбелязва, че впечатлението от играта е добро. В друг вестник, по повод пиесата на К. Мутафов “Пленикът от Трикери”, където се поставят проблемите на отминалата “безумна война в името на народни идеали, публиката плачеше, защото страданието го създаде и произведе таланта на актьорите.” 19
Присъствието на актрисата Н. Станиславска в трупата на Родопския театър, нейната игра и талант са предмет на чести отзиви в местните вестници. Нейната игра вълнува както всички добри познавачи на театралното изкуство, така и обикновения зрител. Изградила бързо своя авторитет, още през май 1922 г. театърът й урежда един блестящ бенефис. “Да казваме коя е тя е излишно, защото и децата в нашия град познават г-жа Станиславска. За нейната игра, за нейния талант не само в Хасково, но и вред, гдето тя се е явявала на сцената, две мнения не е имало. Тя е актриса, която всякога умее да завладее, да трогне до сълзи, да очарова, или пък да разсмива с неудържим и непринуден смях публиката. Това е актриса, която не само говори, но която живее и твори на сцената. Благодарение на нея на нашата сцена се изнесоха с голям успех редица пиеси, между които като бисери блестят “Неизвестната”, “Наймичка” и “Тоска” и в която тя се проявява с всичката мощност на своя талант. На г-жа Станиславска до голяма степен дължим и разкоша да имаме в града постоянен театър.” 20
Успешното начало на професионалния театър в Хасково дава сериозни основания да се предполага, че следващите сезони ще бъдат още по - богати, със сериозни творчески постижения. Тук идват да работят професионални актьори, които имат желание да укрепят театъра.
Откриването на втория сезон на театъра е на 22 септември 1922 г. със “Стария прокурор” от Фьорстер, а само един ден след това и “Ревизор” от Гогол. Сега обаче в театъра възниква конфликт между актьорите и режисьора К. Атанасов. Последният е привлякъл по настояване на театралния комитет в града нови артисти и театралния сезон започва нормално. За съжаление една част от трупата е недоволна от решенията на режисьора и го изключва от своя състав. Театралният комитет не признава тези действия и отстоява К. Атанасов да бъде режисьор на Родопския театър.
Настоятелството на читалище “Заря”, съпричастно на проблемите на театъра, разглежда състоянието му. В хода на дискусията част от членовете на настоятелството предлага да бъдат подпомогнати възникналите две театрални трупи, тъй като градът се нуждае от театър. Която успее да спечели доверието на публиката, тя ще представлява театралната институция в града. Други членове от настоятелството заедно с председателят са на страната на режисьора К. Атанасов, но поради взетото решение читалището да дава под наем салона и за двете трупи, режисьорът си подава оставката.
В хода на търсене на справедливо решение на възникналите проблеми театралният комитет успява да уреди някои недоразумения. Решено е трупата да се обедини под ново име на театъра - Хасковски театър. Общината отпуска за дейността му за финансовата 1922 - 1923 г. е 60 хил. лв. Временно за режисьор остава К. Атанасов.
Така преобразуваният театър открива сезона си на 19 декември 1922 г. и играе няколко пиеси. За съжаление разногласията избухват с нова сила в началото на новата 1923 г. Сега театралният комитет уволнява всички артисти. Останалите в града артисти не падат духом. Те подемат инициативата на настоятелството на читалище “Заря” за създаване на фонд, с който да бъде построена читалищна сграда, като организират представления и турнета за набиране на средства. 21
Проблемите на театъра са поставени на вниманието на едно от заседанията на Общинския съвет. Провежда се сериозна дискусия с една единствена цел - заздравяване позициите на професионалния театър в града. Приема се че театърът съществува и играе своите представления. Отчита се ползата от театъра и затова се предлага театърът да бъде общински приходите от представленията да постъпват в общинската каса, а актьорите да получават заплата и проценти от същата. Приема се, че театърът е в криза и затова трябва да му се помогне със 60 хил. лв.
Предлага се, да бъде избрана една комисия - комитет, която да преговаря с актьорите за основаването на местна театрална трупа. Същата решава една част от субсидията да се разпредели както следва: На К. Атанасов - 2 хил. лв. като артист и изпълняващ ролята на режисьор, на Н. Станиславска като временна драматична актриса - 1600 лв., на Ст. Гъдуларов, П. Топалов, Тр. Антонов, П. Кючуков, Хр. Апостоловски, Ив. Иванич, Н. Попов, М. Гъдуларов, М. Топалов, Н. Стоянов и Г. Цветков по 1250 лв., на техническия работник П. Желязков - 650 лв.
С това предложение комитетът не решава проблемите на театъра. Несъгласен с решенията му, един от членовете /Ан. Узунов - общински съветник/ напуска комитета под предлог, че решението на същия не отговаря на неговото мнение по уреждането на проблемите на театъра. Той смята, “че за да има един добър театър трябва да се назначи един способен режисьор, който да подчини под свое ръководство всички артисти. Без режисьор враждата между артистите няма да престане и театъра не може да работи. Мнението ми е да назначим режисьор и да предоставим на него да избере артистите”. 22
Като член на комитета кметът Ив. Иванов е поканил да гостуват в града няколко души режисьори, но същите отказват по една или друга причина. Още повече, че тази дискусия се води в края на 1922 г., когато театралният сезон е по средата на зимата и трудно може да се наеме друг режисьор.
И друг член на комитета /Вл. Дамянов/ се обявява срещу това целево финансиране на артистите. Той отчита, че през изминалата година в града е имало една чудесна трупа, която е задоволила хасковските граждани. Именно поради тази причина общината подкрепя същата, но поради възникналите проблеми сега театърът не се посещава. Дамянов настоява, когато трупата докаже своите качества, тогава да бъде финансирана.
В резултат на оживената дискусия относно състоянието на театъра, артистите, останали в града, получават финансиране. Театралният комитет предлага от всяко представление на трупата да се отделят по 10% от чистия приход за образуване на фонд за подобрение гардероба на театъра. Относно театралния гардероб някои членове от театралния комитет предлагат същия да се даде в собственост на общината. Срещу това се противопоставя читалищното настоятелство, което години наред го е създавал и се е грижел за него.
Изтъква се, че като културна институция, читалището винаги е подпомагало театралното дело и е най - близко до неговите проблеми. Освен това читалището разполага с театрален салон и свой гардероб и следователно смята, че може най - добре да го стопанисва. Същият затова настоява пред театралния комитет всичко това да му бъде предоставено. По този начин най - добре ще се съхранява театралният гардероби и ще бъде пак обществена собственост. 23
Решителната намеса на общината при решаване на възникналите разногласия в театралната трупа всъщност решава проблема със състоянието на театъра. В Хасково благодарение на една голяма част от актьорите, на заинтересоваността и подкрепата на общината, на настоятелството на читалище “Заря” и на гражданите театърът продължава да функционира.
През август 1923 г. артистът К. Атанасов изпраща един рапорт до председателя на Съюза на българските артисти, където той представя състоянието и условията за работата на театъра в Хасково. Настоява театъра да бъде финансиран през сезона със 100 000 лв. от общината, субсидия от Окръжната постоянна комисия, читалище “Заря” да получи 120 000 лв. субсидия, които пари да се използват за ремонтиране на салона и сцената, за отопление и осветление, за гардероб и реквизит. Ако тази сума се даде на читалището, предлага К. Атанасов, то театралната трупа ще може да използва салона без никакъв наем.
В рапорта К. Атанасов предлага и какъв да бъде съставът на трупата. Според него в театъра могат да играят 5 - 6 актриси и 10 - 11 актьора или всичко 16 души. Със суфльор и друг технически персонал съставът на театъра трябва да наброява 20 души. Познавайки добре интересите на публиката и съдържанието на най - играните по това време пиеси, той предлага и един дълъг списък на пиесите, които могат да се играят на хасковска сцена, между които “Артезиянката” от Вл. Николов, “Страст” от В. Касабов, “Вампир” от А. Страшимиров и др.
Проблемите, които съпътствуват театъра в Хасково, са причината тогавашното Министерство на вътрешните работи да изпрати едно писмо до кмета на общината, в което изразява загрижеността си от състоянието на градския театър. Образува се една комисия, която се оглавява от кмета на града Ст. Гайдаров. В нея влизат представители на различни организации, в това число и председателят на настоятелството на читалище “Заря” В. Николов, които да решат възникналите проблеми. Съюзът на българските артисти в София преди началото на театралния сезон 1923 - 1924 г., изпраща в Хасково своя член М. Македонски, който да уреди субсидирането на постоянен градски театър. Той излага пред комисията вижданията за укрепване на театъра, съгласно инструкцията която има и решенията на конгреса на Съюза на българските артисти.
В резултат на това, комисията решава:
“1. Приема идеята за образуване на градски театър под контрола на Съюза на българските артисти.
2. Предвид на това, че бюджетът на общината е вече гласуван без да е предвидена някаква субсидия, моли Министерството на вътрешните работи да се впише известен кредит, не по - малък от 100000 лв. помощ на театъра при утвърждаването на общинския бюджет в София.
3. Да се ходатайства пред Окръжната постоянна комисия да отпусне една помощ от 50000 лв. за същата цел.
4. Настоятелството на читалището с готовност отпуща безплатно салона на трупата, като сумата от 25000 лв., която има да се изразходва за оборудване на сцената под ръководството на изпратения от съюза режисьор.” 24
Твърдата решимост на общината в града да има професионален театър, кара общинското ръководство да покани чрез посредничеството на Съюза на артистите за директор и режисьор К. Мутафов, който преди това е играл на сцената на театър “Сълза и смях”, а също е бил и артистичен секретар на Народния театър в София и е автор на няколко пиеси. На 14 октомври 1923 г. трупата, ръководена от него, пристига в Хасково. Станала организиран член на Съюза на българските артисти, от новоизградената актьорска трупа за този сезон от 17 души, всички са членове на съюза и изграждат настоятелство в състав от трима и контролен съвет от двама души. Всъщност според някои театрални дейци от града това се смята за начало на местния професионален театър.
Изграденият професионален театър има изработена своя официална бланка “Градски театър - Хасково”. Общината гледа сериозно върху неговото финансиране. Това особено проличава при гласуване на бюджета му от 1 октомври 1923 г. до 31 март 1924 г. В разработения бюджет за театъра се предвижда приход от 440 хил. лв., като 200 от тях са от театрални представления.
Разходите също възлизат на 440 хил. лв., като една част от тях са за заплати на един уредник на театъра, който изпълнява директорски функции, за 13 души актьори, технически персонал, декори, реквизит, костюми и хонорари.
За съжаление в театралната трупа цари особено напрежение. Взаимоотношенията между режисьора и артистите довежда до слабости в работата. Много от актьорите изпращат тревожни писма и телеграми до Съюза на българските артисти, в които се жалват от стила и метода на работата на режисьора К. Мутафов. Той недоволства, че от Съюза са му изпратили неспособни актьори.
Издействал правото си на пълновластен господар в театъра, той уволнява тези, за които смята, че не са добри професионалисти. Общината също не може да помири враждуващите страни. Това кара Съюза в края на ноември 1923 г. да изпрати в Хасково своя представител П. Атанасов да провери на място работата в театъра. Същият прави един подробен доклад до ръководството на Съюза на българските артисти, с което си навлича неприязънта на хасковската трупа. Тя го упреква в неразбиране проблемите на театралната общност, състояща се от 10 мъже и 5 жени, всичките съюзни членове. 25
Какво значение отдава на театъра хасковската общественост, проличава и от една /може да се нарече най-значимата/ статия във вестник “Девети юни” в края на 1923 г. Под заглавието “Театърът” в статията се засягат редица проблеми относно неговото съществуване и значението му за града. Ще си позволя да цитирам значителна част от нейното съдържание, за да може читателят по-добре да усети онази атмосфера, която има в града през това време.
“С чувството на истинско задоволство трябва да отбележим радостния факт, че и Хасково се сдоби с пионери на онова изкуство, без което възпитанието е почти невъзможно. Ето защо театърът е имал и ще има първенствуваща задача по възпитанието на индивида, заради което - той - театърът - трябва да се издигне на нужната висота, която да го направи и способен фактор за това възпитание. Хасково в това отношение далече е изостанал назад от другите градове. Сега за първи път, благодарение субсидията отпусната от общината, градът ни се сдоби с един театър, нуждата от който така много се чувстваше. И хасковци, петимни за едно възпитание, чрез което да запълни една културна нужда, с масовото посещение на спектаклите, доказва че те ценят и скъпят тоя нов дар. Ние не се съмняваме, че те не ще изменят на тия нужди и че същите, освен моралната подкрепа ще дадат щедро и материалната”. 26
Поради разногласие с актьорите и общинската театрална комисия в началото на 1924 г. режисьорът К. Мутафов напуска театъра. Съюзът на артистите изпраща на негово място П. Атанасов. Това подобрява работата на театъра, тъй като същият подбира по - добър репертоар, прави много по - добри постановки и сам участвува като актьор в спектаклите. Негова е заслугата за гостуването на актьора Ив. Димов - сега патрон на театъра. Той изиграва ролята на Желю от “Вампир” от А. Страшимиров и ролята на Юст от “Глупакът” от Л. Фулда.
Доброто представяне на пиесата “Глупакът” в началото на 1924 г. се приема с особено задоволство както от публиката, така и от театралната критика. Същата пише: “Представлението бе извънредно добре посетено, което доказва, че хасковци умеят да ценят изкуството. Самата пиеса бе твърде сполучливо изнесена, което се потвърди от силните аплодисменти на отбраната публика. Въодушевлението от играта бе така силно, че то извика у мнозина, у които не би се подозирало внимание, най-буден интерес, манифестиран с желанието да вземат инициативата за по-скорошното издигане храма на изкуството, нуждата от който така силно се чувства”. 27
Пак по същото време театърът представя и пиесата “Старият прокурор” от К. Шюлер. По този повод в местната преса се появява и отзвук от това събитие. “Местният драматически театър, полага неимоверни усилия за да задоволи и попълни една културна нужда на хасковци. Артистите, макар поставени при едни крайно лоши условия за една по-широка дейност, полагат всички грижи да попълнят една отдавна чувстваща се празнота за града. Препълненият салон с отбрана публика говори, че това изкуство намира своите достойни оценители. Началото е разкошно и това показва, че театралното дело в града при добри артисти и публика широко ще крачи все напред и напред - едно съкровено желание на всички ония, които намират в него един залог за възпитанието на нашата младеж, която се трови от сензационните и развращаващи представления на кинематографа”. 28
А по повод представянето на пиесата “Дон Жуан” вестник “Хасковска поща” със задоволство отпечатва на своите страници отзвук от това културно събитие в града, за да завърши накрая, че “Това що ни радваше най-много беше играта на артистите. Ето че скоро ще виждаме на нашата сцена над банята игра, която не отстъпва на средната игра в Народния театър. Такова пълно влизане в ролите, такова изящество при играта, такъв ясен и сигурен тон, такива отмерени жестове изпълват сърцето на всеки хасковец с радост”. . .29
Със завършването на сезона П. Атанасов напуска Хасково, за да премине на работа в Народния театър - София. С него напускат и някои от артистите. Това се приема от хасковската културна общественост като “закриване и разтурване на Хасковския театър”. На страниците на “Родопска звезда” се появява една гневно написана статия от Б. Ножаров, който защитава интересите на театъра и който приема, че със смяната на режисьора всъщност престава да функционира и театралната трупа. “Ние скърбим за това и отправяме апел към гражданството, обичащо културата и просветата както и към респективните лица да сторят всичко да се отмени това негово заминаване за София до края на сезона поне”. И по-нататък продължава в този дух. “Нима хасковското гражданство, което е дало доказателство, че цени драматичното изкуство и че същото е станало една необходимост за тях трябва ли и бива ли да допуснат за прищевките на софиянци респективно и компетентните инстанции това да се закрие театъра и да му се отнеме дясната ръка”. 30
3. НАЧАЛО НА СТРОИТЕЛСТВОТО НА ТЕАТРАЛНАТА СГРАДА В ХАСКОВО
Заедно с проблемите на трупата не решени остават проблемите с ремонта на театралния салон на читалище “Заря”. Предлага се да бъдат гласувани 250 хил. лв. за това, но да имат гаранцията на училищното настоятелство, че салонът ще се използва за един дълъг период. Загрижено в града да има театрален салон, училищното настоятелство предлага на читалище “Заря” да извърши необходимите строителни дейности за подобряване състоянието на салона, като за това гарантира, че може да го използва безплатно за срок от 15 години.
При решаването на този проблем и възникналата дискусия в настоятелството на читалището се лансира идеята за създаване на един фонд за постройка на нова театрална сграда. Предлагат се и формите за набиране на средствата. С надеждата, че общината ще гласува за това 1 млн. лв., другите средства ще бъдат набрани чрез разиграване на лотария, откъдето се очакват да постъпят 500 хил. лв. Разчита се още на благотворителните дружества, на помощта от гражданите и т. н.
След развилата се дискусия, читалищното настоятелство приема да се извърши необходимият ремонт на театралния салон. Отчита се, че поради безплатното ползване на салона от театъра, читалището е лишено от сериозни приходи. Това кара настоятелството на читалището да се обърне за помощ към общината, да се върне към традиционната форма на финансиране на читалището, а за сметка на това, театърът да продължи да ползва безплатно салона.
Настоятелството счита, че в близките години нова сграда за читалището не може да се построи. Затова предлага да се създаде фонд за изграждане на нова сграда за театър. За целта се създава една комисия от трима члена, която има за цел да разговаря с общинските власти и се внесе колективно заявление от членовете на читалището и гражданите за осигуряване на подходящ терен за бъдещата сграда. 31
Изграденият граждански комитет през 1924 г., на който председател по право е председателят на читалището, е постигнал съгласието на общината да бъде предоставено място за бъдещата сграда на театъра. Определеният терен е на площада пред т. н. Свински пазар. Обявен е и конкурс сред българските архитекти за проектиране на сградата.
Когато всичко това е решено, в читалищното настоятелство се дискутира, дали проблемите за изграждането на бъдещата сграда на театъра и читалището да бъдат решавани от избрания граждански комитет или от читалището. Налага се мнението, че членовете на комитета трябва да станат и членове на читалището, а същият да работи от неговото име. По такъв начин, същото трябва да се наложи като единствен стопанин на бъдещата постройка.
Още повече, че по това време общината не е в състояние да финансира изграждането на сградата. Средствата за това се очаква да бъдат събрани от гражданите и от тютюневите фирми, които по това време имат водещо значение в стопанския живот на града и района. Иска се от общината, след изграждането на постройката по законен път, тя да бъде дадена за вечни времена на читалището.
Д. Тенев, който е член на читалищното настоятелство, е натоварен да следи за резултатите от проведения конкурс за проектиране на сградата за театър, читалище и казино. През октомври 1924 г. той докладва за всичко това и се решава да се свика общоградско събрание, където да се даде отчет за направеното до тогава, за изграждане на бъдещата сграда и избиране на общограждански комитет, който да работи по - нататък. 32
Идеята на настоятелството на читалище “Заря” за създаването на комитет за постройката на сграда за театър, читалище и казино, все повече придобива обществена популярност. По право този комитет се оглавява от председателя на читалището. В последния член от приетия устав на комитета е казано “Когато бъде построена сградата комитета по постройката и се разтурва като предава сградата на общината, която от своя страна отстъпва читалището на настоятелството на читалище “Заря” за вечно ползване”. 33
Изграденият “Комитет за постройка градски театър, читалище и казино” обявява конкурс между българските архитекти, като проектите трябва да се представят най - късно до 15 август 1924 г. Предвиждат се да бъдат раздадени една първа награда от 22 000 лв., една втора - от 12000 лв. и една трета - от 6000 лв. За откупуване на не премираните проекти са предвидени 10 000 лв.
За конкурса комитетът подготвя подробна програма, която е отпечатана в определен тираж и така могат всички да се запознаят с изискванията за изграждането на бъдещата сграда за градски театър, читалище и казино. В нея по интересното е:
“Театъра, читалището и казиното ще бъдат групирани в една постройка с главно лице към улицата, централно място в което ще заема театъра, а читалището и казиното ще бъдат разположени в двете страни на театъра, първото на запад, а второто на изток и ще бъдат не само независими едно от друго, но и съвършено изолирани от театъра, с когото нямат да имат нищо общо. За всяка от горните служби, ще има съвършено независими входове. . . Театъра да бъде проектиран за 600 - 650 седящи места, зрителна зала, която да бъде кръгла, елипсовидна или подковообразна. Да има два етажа освен партера. Въобще да бъде проектиран според всички модерни изисквания на театралното строителство.” 34
Към програмата е приложен и списък на помещенията за театър, читалище и казино. За театъра се предвиждат вестибюл, зрителна зала с партер и два етажа за 600 - 650 места. Един от етажите на залата да е с лицеви и странични ложи, а другият да е с амфитеатрално разположени места. Предвиждат се също така удобни коридори, зала за почивка, модерна сцена, малка сцена, необходимите помещения към сцената, стаи за администрацията и др. Определени са и изискванията за помещенията за читалището и казиното.
За конкурса постъпват 4 проекта с мото “Начало”, “Изкуство”, “Лира” и “Е”. Първа и втора награда не се дават, а е премиран на трето място проекта на арх. А. Рашенов с мото “Лира”.
По този проект салонът на театъра е с 630 места, а гардеробите са така поставени, че са на пътя на публиката. Коридорите са широки по 1 м., изходите и сцената са предостатъчно широки. Мястото на библиотеката на читалището в сградата и казиното са разрешени най-просто и икономично, според изискванията на програмата. Поради ограниченото място и за да се даде възможност на театралната част от сградата да доминира в общата архитектурна композиция, танцувалният салон на казиното е поставен в сутерена. Исканите в програмата две стаи за библиотеката на читалището са поставени една над друга.
Разглеждайки резултатите от конкурса, журито решава, че предложените проекти не дават задоволителни решения, които биха могли да служат като база за изработване на окончателният план за бъдещата сграда. То отчита, че причина за това е и изискването на програмата театралната част от сградата да се разположи централно, а читалищната част и казиното - във вид на крила, което спъва свободата на архитектите при решаването на задачата. Препоръката на журито е да се преработи програмата - в смисъл да се премахнат ограниченията, да се намали квадратурата на помещенията до минимум констатира, и да се проведе нов конкурс. 35
В подкрепа изграждането на театралната сграда и въобще за развитието на театралното дело в града през май 1925 г. на страниците на вестник “Хасковска поща” се появява една голяма статия под заглавието “Общественото значение на театъра”. “Неговата пряка цел, пише автора на статията, не е само да създава висша естетическа наслада, да изостря и облагородява естетическия вкус у човека. Не! Неговата цел е много по-обширна и по-благородна. То трябва да облагородява характера, да възпитава, да образова, а най-вече да подтиква човешкия дух към нещо възвишено”. . .36
В края на 1925 г., когато се търсят пътища за решаване съществуването на театралната трупа, на едно от поредните заседания на читалището се отчита, че комитетът не разполага със средства и не може да изплати на арх. Рашенов премирания проект. Комитетът е изпаднал в безизходица, а се налага да се организира един нов конкурс. Условието за него е, че първо трябва да се изплати откупения проект и тогава може да се проведе втори такъв. Председателят на читалището предлага да се приеме в годишния бюджет сумата от 6 хил. лв. за това и по такъв начин да се улесни работата по обявяването на новия конкурс.
За решаването на проблема за постройка на читалище, театър и казино, читалищното настоятелство стига до идеята за създаване на фонд “Постройка на читалище, театър и казино”, който да набира средства под една или друга форма. За финансовата 1925 - 1926 г. в бюджета на общината са планувани 200 хил. лв., които са прехвърлени в този фонд.
На заседания на читалището не веднъж се дискутира относно създаването и правата на този фонд. Натоварена е и една комисия, която да проучи условията при учредяването на подобни фондове. Препоръчва се уставът на читалище “Съгласие” в Плевен, който може да послужи за пример. В резултат на тези дискусии и проучвания се взема решение, читалището да свика общо гражданско събрание, пред което да се представи проектоуставът за учредяване на общ граждански фонд “За постройка библиотечен дом, читалня и театър” в Хасково.
Ръководството на читалището поканва на събранието и членовете на бившия временен комитет по постройката на читалище и театър, които да станат съучредители на този фонд. Също така се предвижда при провеждането на събранието да се организира и една сказка на тема “Значението на читалището и театъра”. 37
При решаването на тези важни проблеми група любители артисти, ръководени от хасковския театрал Ив. Иванич, молят настоятелството на читалище “Заря” през сезона 1925 - 1926 г. поне два пъти в месеца да дават представления от името на читалището. След внимателно проучване на въпроса настоятелството решава, че поради неизвестността на членовете на тази любителска актьорска трупа и нейният репертоар, не може да предоставя салона.38
Комитетът, създаден за постройка на театъра, въпреки проекта на арх. А. Рашенов, съобразно набраните средства, взима решение сградата да бъде временна лека постройка. Проектанти са хасковските архитекти Я. Арнаудов и Н. Ковачев. По този повод на страниците на местния печат през 1927 г. се разгръща оживена дискусия по този проблем. Отношение взимат общественици и специалисти - архитекти и инженери.
Налага се становището за изграждане на времена постройка, която да служи за казино и да бъде източник на доходи за бъдещото преустройство на сградата.
Одобреният проект на архитектите Я. Арнаудов и Н. Ковачев предвижда една зала от 206 кв. м. за повече от 600 души, с подиум, който може да се приспособи за сцена, с две стаи встрани, бюфет от две части, голям вестибюл, фоайе, тераси, тоалетни и др.
Отново започва една сериозна дискусия по този проект. Надделява становището за изграждането на масивна сграда, която да отговаря на изискванията за съвременен театър, към който да има отделна част за читалище. На 12 септември 1927 г. започва строителството на театъра.
Театърът е с входен вестибюл, като от дясната му страна в едно странично разширение е разположен гардеробът, а от лявата се развива стълбището за балкона. От същият вестибюл чрез два странични коридора се влиза в салона.
Сценичният отвор е с неголяма ширина, оформен като представителна рамка, насочваща зрителя към сцената. Отстрани има по една ложа за официалните лица. Зрителната зала е добре разположена пропорционално, уютна и с известна представителност и тържественост, която е с площ около 206 кв. м. и е с повече от 600 места. Строгата симетрия във вътрешното разпределение на сградата при подчертана надлъжна ос е намерила отражение във фасадното и обемното и оформление.
Външно сградата на театъра е със силно подчертан главен вход върху повдигнато тротоарно ниво и триосов вход с пиластри, което придава представителност с оглед предназначението на сградата. Колоните пред портика внушават монументалност.
Новопостроеният театрален салон посреща първите си посетители през есента на 1928 г. Довършителните строителни работи и преустройства продължават дълго през 30-те години. Сградата претърпява неведнъж промени както във външния си вид, така и във вътрешното оформление и разпределение. Но при всичките преустройства залата е запазена в основните очертания, като подът е равен, а столовите подвижни, което създава сериозни проблеми на публиката. 39
През 1931 г. е завършено строителството на сградата за театър и казино, без помещения за нуждите на читалището. Съгласно приетият устав на комитета, който е изграден в града за набиране на средства в учредения фонд за това, следва същата да бъде предадена за стопанисване от общината. През септември, същата година, комисията решава да изпълни предварително приетите договорености. Предлага се общината да приеме под свой контрол театъра и казиното.
На сесия на общинският съвет се решава създаването на общинско стопанско предприятие “Градски театър и казино” при общината, като надзора за неговата дейност се възлага на създадения към предприятието надзорен съвет. Комисията, натоварена преди това да подготви правилник за новосъздаденото предприятие, докладва неговото съдържание. Той е приет и става основно начало в дейността на предприятието. За първи директор е назначен Й. Йорданов.
След това се обсъжда и бюджетът на предприятието заедно с приложените към него тарифи и ведомости. След оживена дискусия общинският съвет одобрява бюджета на общинското стопанско предприятие “Градски театър и казино”. 40
През 1940 г. за известно време в казиното на театралната сграда е настанена временно военна част. В края на 1941 г., следствие настъпилите промени в театъра, общината решава да даде под наем отново за срок от три години театралния салон и казиното. Поради възникналата необходимост от ремонт на същата и изграждането на допълнителни пристройки към него, за да бъде удобен и да отговаря на предназначението си, започва едно цялостно преустройство на сградата. Въпреки това, по - късно се отчита, че театърът е без вентилация.и в залата, когато е препълнена, не може спокойно да се диша. 41
Строена, преправяна и преустройвана дълги години, днес сградата на театъра е един от емблематичните архитектурните паметници на Хасково от 30-те години на ХХ век.
Проблемите за стопанисването сградата на театъра и казиното засягат не без основание настоятелството на читалище “Заря”. Същото изпраща през 1941 г. едно изложение до кмета на града, където наред с исканията за подобряване работата на читалището се настоява да се обединят всички културно - просветни дружества в Хасково - читалище, театър, “Родна песен”, археологическо дружество и др. в комитет “Просвета и култура - Хасково”. На този комитет да се отстъпи стопанисването и използването на сградата “Театър, казино и читалище”. С това, настоява се в изложението, ще се даде възможност на просветно-културните организации в града да работят при по-добри условия. Защото сградата е построена с много грижи и е необходима за обществените нужди. А за да стопанисва сградата, общината изразходва много средства, което е преди всичко финансова загуба. “А духовната загуба? . . . За нея повече да не говорим, защото тежко и болно става като гледаме Хасково да стои на опашката на културните градове.” 42
4. ПРОФЕСИОНАЛНОТО ИЗРАСТВАНЕ НА ТЕАТЪРА, ПУБЛИКАТА И ТЕАТРАЛНАТА КРИТИКА
Новия творчески сезон 1924 - 1925 г. театърът започва с редица сериозни проблеми. Напуснали са го едни от най-добрите актьори, а така също и художественият ръководител. Недоволна от състоянието на трупата, общината отделя от своя бюджет едва 50 хил. лв. Това създава сериозно напрежение сред гражданите, които с интерес следят изявите на театъра. В местните и пловдивските вестници се развива една полемика - да съществува ли или не постоянен театър в Хасково. Всъщност това е и краят на Родопския народен театър.
Междувременно в града е изпратена от Съюза на българските артисти театралната трупа на известния театрал М. Македонски. Към трупата се присъединяват и много от хасковските актьори. Творческият сезон е открит на 11 октомври 1924 г. с пиесата “Отечество” на В. Сарду. В излезлия отзвук във в-к “Хасковска поща” се прави кратък преглед на играта на отделните артисти и най-вече на Живко Оджаков, Султана Николова и Матьо Македонски. Заслуга за това има най-вече Матьо Македонски. “Ние поздравяваме директора на трупата г-н Матьо Македонски, за неговия неуморен труд и очакваме да ни сюрпрезира все в същия дух още дълго - дълго в Хасково. От своя страна, ние апелираме към г-н председателя на тричленната комисия и хасковските граждани да задържат тоя хубав букет за по-дълго тук”. 43
Следващата пиеса, която представя театърът под ръководството на Матьо Македонски, е “Дяволът” от Молнар. По този повод същият вестник отбелязва, че “След еднообразния и глух делничен живот и за нас дойде празник. На малката ни сцена най-сетне стъпиха истински артисти”. 44
Особено място вестникът отделя на играта на Матьо Македонски. “Той ни даде така хубаво истински Дяволът, че нам в някои моменти се струваше че не той - артистът Дявол говори и движи всичко, а онова “аз” - символ на което беше той. Игра, грим, мимика, всичко беше правдиво”. . .45
Доброто представяне на хасковска сцена и положителното отношение на хасковци към всички пиеси, които поставя Матьо Македонски, карат същия да остане с трупата си като постоянен Хасковски градски театър. Започват да се водят преговори с общината, но до окончателно решение не се стига.
Въпреки проблемите, М. Македонски остава в града повече от два месеца. Играе на сцената на театралния салон на читалище “Заря”. На искането му да бъде намален наемът на салона, читалищното настоятелство определя за всяко едно представление да се плаща по 100 лв., като отделно се заплащат всички други разходи, като осветление и отопление, като задължава същия, че е необходимо и е длъжен да пази имуществото на читалището. 46
Краткото пребиваване на М. Македонски в Хасково оставя добри спомени от успешно поставените пиеси на хасковска сцена, в това число и “Ромео и Жулиета” от Шекспир, “Едип цар” от Софокъл, “Женитба” от Гогол и др.
За доброто представяне на Хасковския градски театър е и отзвукът в пловдивския вестник “Борба”: “Артистите изнасят добра игра и то в повечето случай при препълнен салон. Публиката винаги остава с впечатление, че артистите гледат сериозно на работата си, и че всеки от тях се стреми да изнесе колкото се може по - сполучлива игра. Приходите, които артистите добиват от продажбата на билети, сигурни сме, са едва достатъчни да им покрият големите лични и за театъра разходи. Явява се належащата нужда общината да отпусне една субсидия на трупата. Без субсидия артистите ще бъдат изложени, както на лишения, така и на големи несгоди при изпълнението и поставянето на пиесите. В миналото при отпущане на субсидия на театъра, общината назначаваше и театрални комитети, които се комплектуваха от граждани, които разбират от всичко друго, но не и от сценично изкуство. Тези комитети трябва да бъдат избегнати и да се оставят артистите сами да редят своя бюджет и двоите взаимоотношения. Съставът на трупата, сам по себе си, е една гаранция за добрия ред в театъра и за поставяне театралното дело на подобаваща висота.” 47
Поставените на хасковската театралната сцена пиеси през 1924 г. са изнесени на добро професионално ниво. Интересът и посещението на гражданите, препълненият салон при всички постановки, говори за нуждата от театър, като се попълва една празнота от културния живот на хасковци. В театъра те виждат един сериозен залог за възпитанието на младежта, отбелязва вестникът. 48
Театралната трупа на М. Македонски, изпратена и дошла в града със сериозното намерение да играе и да разпространява и утвърждава театралното изкуство, не среща подкрепата на общинските власти. Когато се гласува бюджетът на общината за финансовата 1924 - 1925 г., се определят едва 50 хил. лв. за същата, които съвсем не са достатъчни за нейното съществуване. В заседанието на общинския съвет по този повод се разгръща една оживена дискусия, по която можем да съдим за настроенията в града относно създаването на един постоянен градски театър.
Предложената сума от 50 хил. лв. за трупата, ръководена от М. Македонски, за много от съветниците е недостатъчна. Едни предлагат тя да бъде увеличена на 100, други на 150 хил. лв., а трети въобще да няма финансиране. Заместник кметът на града, който има отношение към театъра, казва, че театъра не е лукс, а нужда за града. Който посети веднъж театъра, казва той, ще види, че същият се посещава от работници. Той настоява да се гласуват в бюджета 150 хил. лв., като за тяхното изразходване се осъществява контрол от общината.
Един от съветниците - С. Паскалев, пък противопоставя нуждите на театъра с тези за благоустрояването на града. “Ние, културата няма да я мерим с театъра, а с уредените улици, сиропиталището и др. По тая причина тези пари се хвърлят за лудо.” 49
Д. Захариев отбелязва, че в Хасково театралното дело не е добре организирано и по тази причина настоява за една субсидия от 100 хил. лв., за да се “закрепи” същото. За целта предлага да се създаде един театрален комитет, който да се грижи за успеха му.
Кметът Хр. Бардучков, който има положително отношение към театъра настоява пред съветниците, че театъра “не е лукс, защото както училището не може да се смята лукс за децата, тъй щото и театъра не може да се смята за лукс на възрастните. При един подробен репертоар и при една системна работа, театъра действа благотворно върху душите и облагородява нравите.” 50
По-нататък кмета настоява, че исканите от него пари от 150 хил. лв. за театъра не са за временно гостуващата трупа в града. Той предлага парите да са за една трупа, която ще се ползва с доверието на общината и с доказани способности. Защото същият смята, че е необходимо “да се погрижим за духовните нужди на населението - да закрепим един добър драматичен театър, който да бъде представен от един граждански комитет с участието на артисти.” 51
Положителното отношение на кмета на града и играта на актьорите от театъра, намира широк отзвук в местния печат, още в началото на 1924 г. Отбелязва се добрата игра на артистите и повишеният интерес от страна на публиката. “Кмета на града се силно интересува от театралното дело и той смята за свой дълг да направи всичко, за да се издигне час по - скоро храма на изкуството в града ни”. 52
Изказва се задоволството от отпуснатите от общината 150 хил. лв. на театъра, защото “през този зимен сезон хасковските граждани изпитаха удоволствието да имат една драматическа трупа, която чрез вещото изпълнение на дадените пиеси, предизвика желанието у гражданството да се построи по възможност по - скоро отдавна проектираният градски театър”. 53
На своите страници местният печат изразява задоволството си от пиесата “Вампир” от А. Страшимиров. “Слава богу! Нашият театър разнообрази програмата си. След тежките чужди пиеси той ни поднесе една битова идилия. Тук съвсем неволно се изпречва въпроса: защо досега управата на театъра не бе поставила българска пиеса. Тя колкото и да не е съдържателна, ще се види по - мила, по - хубава от публиката”. 54
По - нататък се прави един преглед на работата на режисьора и играта на всеки един артист. “С една реч, “Вампир” има неочакван успех.” 55
Останала без подкрепа към края на годината, една част от трупата на М. Македонски напуска Хасково. Остават добрите спомени за играта на същата и най - вече за режисьора, за добре изградените спектакли, за добрата режисура.
Един от хасковските вестници под заглавието “Едип цар и изгонването му от Хасково” пише за това: “Би ли могло да се играе “Едип цар” на нашата сцена? Всеки би отговорил решително не! А ето, ние бяхме изненадани зрители на един от последните и действително редки за града гастроли на М. Македонски. Бие на очи промяна на декора, пълно реформиране на сцената, подбор на костюмите. Имахме енергичен и с добри намерения режисьор и артист, който винаги е желал да сюрпризира и подържа любовта ни към театъра …. И не само актьор, той бе и режисьор. Той бе ценен за нас. И сега го изпъждаме. Той си отива, защото гражданството нехае, общинския съвет се подигра със своята субсидия. Прощаваме се с М. Македонски, когото много обичаме и искрено му благодарим, прощаваме се и с тазгодишния театър.” 56
В края на 1924 г. група артисти от Хасково със заявление настояват пред общинския съвет трупата им да бъде призната за Хасковски градски театър. Те настояват театъра да мине под управлението на общината, като се създаде комитет, който да го ръководи, и се назначи режисьор. Представят и репертоара, който ще изпълняват през театралния сезон.
По този проблем отношение взема кметът на града, който на заседание на общинския съвет споделя своето мнение от нуждата в града да има постоянно действащ театър. “Като имам предвид, че театъра е една институция на просвета за възрастни, трябва да има подробен репертоар и под ръководството на специален комитет, да се ангажират добри артисти, като новата трупа да бъде сформирана от Г. Стаматов и който ще бъде ръководен от избран от общинския съвет комитет, в който да влизат и членовете на читалищното настоятелство на читалище “Заря”.” 57
Общинският съвет решава да се изгради театрален комитет, който да се оглавява от кмета Хр. Бардучков. В състава на комитета се предлага да бъде включен и режисьорът на театъра, на който се възлага пълното ръководство на трупата, която предстои да се сформира. Същият има правото да изразходва и предоставената от общината субсидия от 50 хил. лв.
По същото време в града пристига Г. Стаматов, за да помогне при решаването на въпроса за съдбата на Хасковския театър. Той има няколко разговора с ръководството на общината и с кмета на града. На 18 декември 1924 г. на съвместно заседание на общинския съвет и настоятелството на читалище “Заря” е избран театрален комитет. Решено е в състава на Хасковския градски театър да останат освен старите хасковски актьори, членове на Съюза на българските артисти и някои от трупата на М. Македонски, останали все още в града. Съюзът изпраща на работа в театъра и актрисата Н. Станиславска. За временен режисьор на трупата е назначен Ж. Оджаков, също от трупата на М. Македонски.
В началото на 1925 г., артистите, които са членове на Съюза на българските артисти избират, ново ръководство. За председател е избран Ж. Оджаков, секретар Ас. Темелков и касиер И. Иванов. Избрана е и контролна комисия от двама души. Разглежда се и писмото на ръководството на Съюза на българските артисти, с което се съобщава, че в Хасково ще гостува Московският художествен театър. След обсъждане на този въпрос членовете на съюза приемат решение, с което те съобщават: “В Хасковския театър няма най-малките технически условия за нуждите на Московския художествен театър, следователно той не може в никакъв случай да посети града ни.” 58
Новосформираната трупа открива сезона с пиесата на Метерлинк “Сестра Беатриса”. Представени са още “Вампир” от А. Страшимиров, “Силата на мрака” и “Кройцерова соната” от Лев Толстой, “Юбилей ” от А. Чехов, “Народният враг” от Ибсен и др. 59
В началото на 1927 г. настоятелството на читалище “Заря” създава комисия, за да разгледа молбата на драматичната трупа, която иска да играе. “В съгласие с нашата цел - да способствуваме за научното, нравственото и етичното развитие на гражданството, което покрай другите средства се добива и със съзнанието и организирането на народен драматичен и оперен театър в града, ние възприехме искането на трупата и с членове от нея изработихме следния проекто правилник, уреждащ отношенията ни, които предлагаме за одобрение.” 60
Проекто правилника включва 13 точки в които се регламентира дейността на трупата и отношенията и с читалището. Посочва се, че трупата е съставена от любители актьори, която се ръководи от артистичен съвет от двама души, като по право единият е режисьора на същата. Артистичният съвет се задължава да работи с читалищното настоятелство и взаимно да определят репертоара.
През есента на 1928 г. се прави сериозен опит за организиране на Хасковски градски театър. Чрез съюза на българските артисти, при театъра е сформирана една постоянна драматична трупа, която има за ръководител, организатор и режисьор един именит театрал - Д. Касабов, артист с продължителна и доказана артистична дейност. Школуван при признати майстори в чужбина и у нас, израснал в театъра, той познава всички негови проблеми. Неговото избиране за ръководител на театъра е сигурна гаранция за успехите му.
Познавайки големите възможности на Д. Касабов, хасковската общественост с надежда очаква, въпреки лошите условия, при които трябва да работи трупата, резултатите от неговата работа. По това време все още продължава строителството на сградата на театъра, липсват най - необходимите технически и сценични удобства, декори и гардероб. И въпреки това в репертоара на трупата са избрани едни твърде интересни пиеси, които по същото време се играят на сцената на Народния театър в София.
С помощта на няколко професионални актьори и хасковски любители са поставени пиесите “Майстори” на Р. Стоянов, “Големанов” от С. Костов, “Под игото ” от Ив. Вазов и др. По повод премиерата на “Под игото” един от хасковските ежедневници на два пъти отделя значително място на своите страници и отбелязва: “Градският театър увеличи репертоара си с още една хубава национална пиеса.. . . един бисер от общия наниз от успехите на театъра. . . С изнасянето на тази пиеса, трупата при градския театър доказа за лишен път своите стоящи над всяка похвала дарования в сценичното изкуство и усет към хубавото, полезното и патриотичното дело, на което е повикана да служи”. 61
По-нататък се прави един анализ за качествата на постановката и играта на отделните артисти, критикуват се редица недостатъци и т. н..
Отзиви излизат и за “Майстори” и “Големанов”. Особено внимание в тях се обръща на качествата на ръководителя на театралната трупа, който е и режисьор - Д. Касабов, “артист, школувал при признати майстори в чужбина и у нас, носещ всички заложби за усъвършенствуване на драматичното изкуство, израснал в театъра, опознал неговите нужди и неволи . . . И трябва да бъдем справедливи и признаем, че изнесените от нашия театър пиеси с достойнство заемат място и в репертоара на народния театър, а изпълнението им би задоволило и най-взискателната публика. Със своята изискана игра нашите артисти предизвикват искрено възхищение в публиката и подчертават голямата културно - възпитателна роля на театъра изобщо”. 62
От погледа на критика отново не убягва въпросът с публиката. С критичен тон, за кой ли път, той отправя упреци, за да я призове в името на съществуването на театъра, “необходимо е гражданството да насърчи морално и подкрепи материално служителите на това свято място с масово посещение на представленията”. 63
И тъй като все още по това време не е завършена сградата на театъра, автора на статията отправя един призив към хасковци, които “не трябва да жалят труд и средства за довършването му в окончателен вид заедно с читалището при него, за да се образува фара, осветяващ пътя на млади и стари, на учени и недоучени, към култура и прогрес, към просвета и съзнание, към родолюбие и човеколюбие”. 64
Сега, когато театърът в Хасково набира скорост, когато са поставени и изиграни със завиден успех няколко постановки, Д. Василев не спира да търси пътища и форми за привличането на все повече и повече театрални почитатели. Пак на страниците на вестник “Утринна поща” в два поредни броя, той отпечатва една от най-сериозните си статии, посветена на “Принципи на сценична дейност и театрално дело”.
Използвайки необходимата литература, той обстойно се спира на едни от най-важните проблеми в това отношение. На първо място, той поставя изискванията към постановката, изискванията към облеклото на артистите, тяхната роля, личност, естествено поведение и спокойствие, за ролята на режисьора, избора на репертоар, добри декори и много други неща. “Аз бих се радвал, пише накрая той, ако на моите бележки се обърнеше нужното внимание от г-н режисьора, артистите, театралния комитет и просветното гражданство, за да можем с общи усилия да издигнем на художествена висота нашия градски театър и въобще театралното дело”. 65
За съжаление в края на февруари 1929 г. Д. Касабов напуска трупата и тя прекратява своето съществуване. По този повод същият вестник под заглавието “Печална действителност” пише: “Театралната трупа в града ни била разформирована и режисьорът Касабов си заминал. Та нима това е наистина свършен факт? Колко скръбно, уви! Още не сме се нарадвали на новия културен успех - театъра в града, ето че той остана без душа, т. е. без артисти. Защо у нас се разтурват обществените начинания и защо в Хасково няма нито едно културно дело, което да не е подхвърлено на сериозни и опасни сътресения още току в началото! Дали ние българите като обществени културтрегери сме неплодоносни и частно хасковчани в полето на духа нямаме трайни поприща, та действителността ни набляга да дойдем до тая печална констатация. Хасковският градски театър останал без артисти! Това скръбно обстоятелство трябва да разтревожи всеки хасковчанин, който претендира за култура и интелигентност, всички тия, за които проблемите на духа не са празна работа. Най - вече трябва да се стреснат тия, от които зависи финансовата мощ на театъра в града ни.” 66
В началото на сезона 1929 - 1930 г. с организирането на Хасковския градски театър се заема П. Топалов, един от останалите артисти от трупата на Д. Касабов. Откриването на сезона става с пиесата “Богдан”. Местната общественост не е очарована от постановката и към режисьора и трупата са отправени упреци за несправяне с работата. Според Т. Измирлиев причина за това е,”че самата драма била слабо построено драматично творение”. 67
Критиките към състоянието на театралната трупа в края на 1929 г. карат Д. Василев на страниците на вестник “Утринна поща” да напише една твърде значима в теоретично отношение статия, където той ревностно защитава своите виждания за театъра. Според автора, “Най-важните условия които трябва да бъдат спазени, за да може да процъфти театралното дело, това са режисьора, репертоара и артистичния състав”. 68
Разглеждайки всеки един от тези проблеми, той изтъква каква е ролята им в реализирането на всяка една театрална постановка. “Душата на театъра е режисьора”. А за репертоара “избраните пиеси и драми да бъдат съвременни и още по-важно, издържани в драматично и художествено отношение”. Твърде сериозни са изискванията към артистите. “Артистът трябва да бъде не само прост изпълнител, но и творец в играта”. Разсъждавайки по-нататък в този дух, той допълва: “Театралната сцена не е място за артистичните “проби” и сричания на тоя или онзи вманиечени поклонници на драматичното изкуство, които от скука или празноглавие искат да минат за духовни творци - а храм за свещенодействие от способни и талантливи люде”. 69
За съжаление опитът на П. Топалов да съживи театъра в града остава безуспешен. Макар че в началото на 1930 г. хасковският театър представя с успех пиесата “Флирт” на М. Разсудов, за която има положителни отзиви в местния печат, то през март 1930 г. създадената трупа се разпада.
“Поради неумолимостта сякаш на жестока съдба, нашия градски театър отново остана без театрална трупа. . . Няма ли бре, джанъм, в нашия град културни, сериозни хора, които да се заемат и да разрешат веднъж завинаги тоя болен въпрос? Ето на, толкова народни парици се изразходваха за изграждането на градски театър - и това е без съмнение един актив към културния престиж на града. Но нима трябва да остане не изградената другата, по - важната част на театралното ни дело, именно - душата на театъра - театралната трупа? Ами защо ни е нам театър без артисти? Само да има с що да се гордеем пред другите ли?… Ако по-напред търсихме причината за невъзможността да се установи за постоянно театрална трупа при театъра ни, в неспособността на режисьорите да се справят с положението и разногласията с артистите, днес трябва да я търсим другаде, където е и истинския и извор, именно - загрижеността от страна на общинския съвет. Неоспорим факт е, че докато общината не се нагърби с издръжката на театралната трупа, никакви артисти не ще се задържат за по - дълго време в града ни, въпреки усилията на съвестни режисьори, граждани и обществени служители. . . Време е нашите общински съветници да погледнат сериозно на тоя въпрос и отдадат културната си дан на града ни… Ако благородната цел на театъра се разбираше добре и ако общинския ни съвет не се държеше настрана, нямаше да дойдат до днешното положение, щото театъра ни да бъде отстъпен за кинопредставления.” 70
Наред с организационните проблеми, които решава изграденото предприятие “Градски театър и казино”, през 1931 г. има изградена театрална трупа от местни театрали, между които личат имената на Ив. Иванич, Пенка Василева, Йордан Йорданов и други. В края на годината трупата изнася пиесата “Свекърва”. Нейните художествени постижения са предмет на коментари в местния печат. Под заглавие “За хасковската публика и за театралните ни сили” по повод изнасянето на “Свекърва”, авторът на статията Д. Василев с възмущение констатира е, че публиката няма доверие на местната театрална трупа и не посещава театралните представления. Тя най-вече се доверява на гостуващите театри. “А в действителност, много пъти високо реномирани театри са давали лоша игра, а нашите, уж “любители” артисти, дават великолепна игра”. 71
По-нататък той привежда примери с играта на известните хасковски артисти, които не веднъж са доказвали своите артистични възможности, за да заключи не без огорчение: “Ако всички тия изброени скромни труженици на сценичното дело бяха за нас непознати и идваха с някои театър от вън, щяхме да ги считаме заслужено за първостепенни артистични сили, за каквито би ги считала и публиката в оня град дето те биха играли. Всичко това ме навежда на мисълта, че нашето гражданство върши непростима пакост и плаща данък на предразсъдъци, държейки се пренебрежително към делото и усилията на местните театрални сили”. 72
През есента на 1932 г. в града пристига пътуващата трупа на Колективен
драматичен театър под ръководството на Г. Попов, за да подготви репертоара си и същевременно играе няколко представления на своите готови спектакли. Трупата предприема пътувания и играе в близките по-големи селища на района. Репертоарът представлява интерес за широката публика и най-вече пиесите “Боряна” от Й. Йовков, “Доходно място” от Н. Островски, “В навечерието” от Ив. Тургенев и др.
Доказал неоспорими художествено-творчески постижения, Колективен драматичен театър получава предложение да остане за постоянно в Хасково, като Хасковски градски театър. Но тъй като в града има създадено стопанско предприятие, ръководителят на трупата Г. Попов поставя определени условия. В резултат на това, стопанският съвет решава трупата да се преименува на Хасковски градски театър, но с определени права и задължения.
Към трупата се присъединяват и много от хасковските любители - театрали. Това е от твърде съществено значение за развитието на театралното дело. Добро и компетентно ръководство, талантливи артисти, умело подбран репертоар - всички необходими условия за съществуването на театъра са налице. Интелигенцията не скрива своята радост от това и призовава гражданството да посещава всички негови представления. 73
Трайното присъствие на театъра в живота на хасковци, се следи с особено внимание от местния печат. Вестниците подробно информират за всяка от постановките. Макар и понякога противоречиви, когато става дума за драматургията, рецензиите общо взето изразяват задоволството на всички от присъствието на театъра в града и от интересния му репертоар. “Артистите при изнасянето на “Доходно място” от Н. Островски дадоха забележителна игра, пише хасковският вестник “Утринна поща”. - Г. Попов в ролята на Аким Акимич ни сюрпризира с такава типична игра, с такива оригинални маниери и дикция, най - вече с тъй дълбоко и естествено проникновение на сценичен комизъм, че образът на Аким Акимич за дълго ще остане в паметта ни. Достойна партньорка се оказа и М. Гъдуларова - Кралева в ролята на Фелисата Герасимова. Човек не може да си представи по-съвършен в своята гротеска и трагикомичност образ от тоя, който ни даде Гъдуларова. Толкова непринудена бе комичната и интерпретация, че ние се смяхме до сълзи.” 74
При представянето на пиесата “Хинкеман” от Ернс Толер, същият вестник отбелязва: “Хинкеман” е много остра сатира срещу буржоазния капиталистически строй и бурна манифестация на новите идеи и учения. Толер бичува глупавата германска надутост и надменност, онзи железен юмрук, който заплашваше да смачка с грубата си сила едва ли не целия свят… Независимо от хубавата игра, самият социален характер на драмите от репертоара на театъра говори твърде добре за неговите ръководители, които издигат в очите на българската театрална публика театъра като такъв, който гледа на изкуството сериозно, държейки преди всичко на неговата възродителна и възпитателна цел.” 75
Същият вестник помества на своите страници и критика за пиесата “Саломе” от О. Уайлд, която е “…поражението и гибелта на една велика любов, озарила като пролетен лъч светата - светих на една пламенна, страстна метежна душа - душата на прекрасната Саломе… Т. Попова в ролята на Саломе бе възхитителна. Актрисата играе с мярка и художествено чувство и овладява напълно своята трагична интерпретация… Г. Попов /Ирод/ също даде много добра игра . . за да постигне онова дълбоко проникновение, което прави от героя класически образ, а от ролята - сценичен шедьовър…”76
Цитирайки само няколко отзива в местния печат, ще трябва да отбележим, че от края на 20-те и началото на 30-те години в Хасково бавно и сигурно си пробива път една сериозна театрална критика в лицето най-вече на известния хасковски журналист и общественик Д. Василев. С годините той достига до сериозни обобщения и верни преценки, както по въпросите на развитието на театъра в Хасково, така и за основните проблеми на българския театър.
Театралната критика е с високи изисквания, като се следят изявите не само на местната театрална трупа, но и на гостуващите такива. Това дава възможност за съпоставяне, критика и търсене на пътища за изява на по - високо сценично изкуство. И колкото е голяма заслугата на актьора и режисьора Г. Попов за укрепването на театъра в града през сезона 1932 - 1933 г., не по-малко са и заслугите на театралната критика, която на страниците на местния печат, пише критични материали, а така помага за израстването на градския театър, за възпитаване на публиката и т. н.
За съжаление, този сезон, който е един от най-пълноценните в историята на Хасковския театър, трае само една година. Поради редица обстоятелства трупата ръководена от Г. Попов напуска Хасково. Заедно с трупата си отива и един от любимците на хасковската публика, талантливия Ив. Иванич. Неговите спомени ни дават възможност днес да проследим по - подробно живота на театъра през тези години, когато и той е един от най - добрите актьори във всяка една пиеса, където играе.
За това време той пише: “Хасковския драматичен театър даваше по три-четири представления през седмицата. В останалите дни, той беше най - често на обиколка из района. Една пиеса се играеше в Хасково не повече от 13 - 14 пъти, която цифра включваше дневните и ученическите представления. На всеки 15 дни театърът подготвяше по една пиеса.” 77
Успешният сезон на театъра е от значение и за общинското стопанско предприятие “Театър и казино”, който представя своя финансов отчет за одобрение от общинския съвет. Поради разпадане на театралната трупа и нередовното използване на театралния салон, който да носи приходи на предприятието, през 1934 г. общинският театър е отдаден с договор до края на 1937 г. на наемател за използване като киносалон. През 1935 г. за последен път се приема и одобрява бюджетът на предприятието. Приходът от театралния салона се предвижда да бъде 67086 лв., а от казиното 30000 лв. Разходите са предвидени преди всичко за изплащане на дългове на предприятието в размер на 93000 лв., а допълнително още се предвиждат 5286 лв. за ремонт и непредвидени разходи. 78
След всички опити в Хасково да се задържи за постоянно една театрална трупа, инициативата взема старият театрал, участник в много представления Й. Йорданов. Като стар читалищен и театрален деец, той е един от радетелите за построяването на театралната сграда и за присъствието, под една или друга форма на театралния живот в града. От 1933 до 1938 г. той става ръководител и режисьор на изградения от него театрален кръжок, който всъщност е Хасковски градски театър. В състава на трупата влизат местни любители - артисти, между които и В. Марков и Ив. Чаръкчиев, които по - късно израстват като професионални актьори на същата сцена.
Първият сезон на театралния кръжок е открит на 8 ноември 1933 г. с пиесата “Майстори” от Р. Стоянов. Следват “Вражалец” от С. Костов, “Люти клетви” от С. Савов и др. Общо за сезона в Хасково се играят 35 представления.Въпреки доброто желание, в началото тези премиери не са поставени професионално. Репертоарът не е издържан добре в художествено отношение. Рецензии в местния печат има почти за всяка постановка. Това се превръща в традиция. Те в известен смисъл са предпазливи, може би с единствената мисъл да не се накърни едва новото начало на театъра в града.
Това привидно задоволство за състоянието на театъра, кара един от най - изявените театрални критици в Хасково - Делчо Василев да пише за проблемите на “Театралното дело в Хасково”. “Два са факторите, пише той, които обуславят театралното дело в дадено населено място - художественото ръководство и театралната публика. Необходима предпоставка за тяхното съществуване е театралната традиция. За художественото ръководство е от твърде голямо значение театралната осведоменост, житейска опитност и широката компетентност по принципите на сценичното изкуство. Може би най - справедливият упрек е в това, че до този момент никой нищо не е направил за създаване на театрална публика, театрална култура и истински усет към театралното изкуство у гражданите на Хасково…” 79
По-нататък Д. Василев преминава в пряк упрек към ръководителя на театралния кръжок Й. Йорданов и предлага да се свика общоградско събрание, което да излъчи постоянен театрален комитет. Задачата на същият е преди всичко да повдигне интереса на обществото към театъра като спечели доверието и подкрепата на всички обществени среди, както и да съдейства за създаване и култивиране на театрална публика. 80
На тази унищожителна критика обидно и остро отговаря ръководителят и режисьорът на трупата Й. Йорданов. Той отхвърля по свой начин всички нападки на Д. Василев, макар че съзнава, че му е трудно да режисира и ръководи един такъв театър. Всичко това върши, отбелязва той, просто защото в момента няма кой друг да подържа искрата на театралния огън. Той более за театъра и иска малкото, което е направено да не бъде затулено.
Полемиката не свършва с това. Делчо Василев продължава своите остри и безпощадни забележки към състоянието на театралното дело в града. Отговаря с една не по-малко критична статия от първата под заглавието “На моите клеветници.”
Други театрални критици пък подкрепят изявите на трупата. “Театралният кръжок по пътя на своята театрална школовка - пише един от тях - закрепва от ден на ден все повече на местната сцена. С комедията си “Събуди се Тодоре”, кръжокът прави решителна крачка напред”. Или пък “С много голям успех и сравнително добро постижение театралният кръжок при Хасковския градски театър изнесе за първи път пиесата “Майчино сърце”. 81
Полемиката за театъра на страниците на вестник “Утринна поща” се пренася и на страниците на друг хасковски вестник - “Хасковски новини”. В два поредни броя под заглавие “Театралното дело в Хасково” излизат критично насочени статии срещу Д. Василев. Те представят проблемите на театралното дело в града от други граждански и политически позиции.
“Тук интелигенцията е индеферентна до престъпност към културните прояви на града. Обществото пък е погълнато със своите ежедневни грижи и неговият публичен интерес се проявява само в четене на афишите и плъзгане по стъргалото… Необходимо е осъществяването на ред материални и морални предпоставки, които обуславят благоприятното развитие на театралното дело в Хасково. А главните предпоставки са средствата и хората - ръководители и изпълнители /артистите/. И до тогава, до когато се сдобием с такива, не можем и не бива да плачем за театрална публика и да ругаем и това малко, но хубаво, което се създава с много труд и воля.” 82
Междувременно още през есента на 1934 г. една група любители образуват театрална задруга “Светослав Добрев”. Това са преди всичко хора от тютюноработническите среди, които избират за свой патрон известния хасковски журналист и общественик С. Добрев, загинал на фронта по време на Първата световна война. Тази трупа играе преди всичко пред своя публика и изявите и са твърде ограничени. Изиграва съществена роля за приобщаване на работниците в града към театралното изкуство. По-късно, през 1938 г. тя престава да съществува. В града пристига за режисьор Д. Георгиев, който приобщава състава на трупата към Хасковския градски театър. 83
Вторият театрален сезон 1934 - 1935 г. кръжокът открива на 13 ноември 1934 г. с пиесата “Големанов” на С. Костов. В ролята на Големанов е Й. Йорданов, който според критиката се представя добре. Поставят се още много други пиеси. За постигане на по - големи художествени постижения в трупата е поканена пловдивската актриса Ц. Оджакова.
През този сезон театърът поставя още няколко пиеси, между които “Опечалена фамилия” от Б. Нушич, “Отмъщение” от Н. Илиев, “Иванко” от В. Друмев, “Черната орисия” от С. Савов, “Камбаните на св. Климент от Д. Сяров и др. Във вестник “Хасковски глас” не закъсняват и отзивите за някои от тези постановки. Постоянно следейки изявите на театъра, Д. Василев прави критични оценки за “Камбаните на св. Климент” и “Отмъщение”.
Пак по същото време, следейки състоянието на театъра и строителството на сградата му, Д. Василев отбелязва, че в края на 1934 г.: “все още тя е недовършена напълно и неприспособена за всички технически и сценични изисквания на един модерен театър. . . За нас, театърът е храм за свещенодействие, а не средство за търговия. В него гражданството трябва да се учи и възпитава, а не да се забавлява и развращава с безкритични, глупави фарсове и блудкави водевили. Градският ни театър е изграден с обществени средства не за да дава само подслон на пътуващи трупи и да бъде убежище на театрални кръжоци, безотговорно комплектувани, нито да служи за параван на лични домогвания. Той е издигнат като величествен храм на Мелпомена, за да бъде одухотворен от играта на големи, даровити артисти”. 84
По-късно, през 1936 г. театърът поставя пиесата “Кара Танас” от С. Савов. Следейки с жив интерес изявите на театъра, в местния печат е отпечатана не една рецензия за спектакъла. Дори е направена една съпоставка с постановката на Народния театър, където се отбелязва, че финалът на двата спектакъла е различен. В статията си “От Народния театър до провинциалната сцена. Кара Танас и сценични импровизации”, Д. Василев прави една много сериозна оценка не само върху драматургията на пиесата, играта на отделните артисти, но и възможностите на постановчика, за да заключи, “че постановчикът при липса на добър артистичен състав и при оскъдица на технически и декоративни съоръжения, не трябваше да се залавя с поставянето на една сложна пиеса като “Кара Танас”. 85
Същият вестник в друг брой по този случай отбелязва: “И този сезон, както и няколкото по ред последни сезони, градският ни театър стяга усилено спектаклите си, въпреки оскъдните си - да не кажем невъзможни условия, при които са принудени да работят хората. Пътят, който измина театралният ни кръжок, бе един от най - трудните, спънките, които той срещна в своята дейност са не малки. За премахването на вроденото у нас недоверие по отношение нашите културни начинания, бе предприета системна деятелност на исполински начала. Да привлечеш към театъра широките народни маси е един ценен подвиг.” 86
По - нататък вестникът отбелязва, че когато е постигнато значително много от градския театър, общината предоставя театралния салон и сцена под наем на киното и с това се затруднява особено много дейността на трупата.
Малко по-интересен е сезон 1937 - 1938 г., когато се играят “Борислав” от Ив. Вазов, “Женско царство” от С. Костов, “Обикновен човек” от Й. Йовков и др. Но заслужава внимание гостуването на актьора Иван Димов в ролята на Хлестаков от “Ревизор” от Н. Гогол. Отзвук от неговото гостуване на хасковска сцена и представянето му пред публиката са материалите в периодичния печат. Под заглавието “Артиста Иван Димов” и “Манията в сценичното изкуство на Иван Димов” се прави една оценка за актьорската игра и постиженията му. 87
Отдаването на театралния салон и сцена за кино през периода 1934 - 1937 г., всъщност поставя под съмнение целесъобразността на съществуването на общинското стопанско предприятие “Градски театър и казино”. Това кара общинските власти, преди да е изтекъл наемният срок по договора, през октомври 1937 г. на една от редовните сесии на съвета да поставят въпроса с ликвидирането на предприятието.
Провежда се дискусия по този проблем. Посочва се, че като стопанско предприятие, то не развива никаква търговска и стопанска дейност и поради тази причина същото трябва да се закрие. Предлага се, занапред сградата на театъра да бъде към общината, за да може да го предоставя на всички ония лица и дружества, които желаят да развиват културно - просветна дейност. Отчита се, че с предоставянето на салона за кино през годините, в града се чувства острата нужда от такъв за изнасяне на театрални представления, сказки, беседи и др. По този проблем настоятелството на читалище “Заря” връчва на Общинския съвет едно изложение, относно бъдещето на театъра в града.
Всичко това кара общината да приеме, че до края на 1937 г. се ликвидира общинското стопанско предприятие “Градски театър и казино”, като приходите и разходите се впишат в общия общински бюджет. Приходите от наема на общинския театър да бъдат използвани за подпомагане на местната театрална трупа и всички културни инициативи и прояви в града.
По този повод в - к “Утринна поща” пише: “Най-после, след 3 годишно търпение дочакахме деня, в който една голяма грешка се коригира… Тригодишният наемен период се отрази доста гибелно върху работата на много организации в града, а най-гибелно върху работата на драматичната трупа при градският ни театър, защото тя беше лишена от място, където да поставя и играе пиесите си. Но ръководителите на театъра не се отчаяха. Напротив, с още по-голяма енергия заработиха и направиха всичко възможно, за да дочакат освобождаването на салона с още по - стегнати редове, с още по-добра школовка и с добре подготвен репертоар.” 88
За подобряване дейността на театралната трупа е загрижено най - вече културно - просветното дружество “Театър”, което е учредено през 1936 г. То има приет устав, който е утвърден от съответното министерството, съгласно тогава действащите нормативни актове. Съгласно устава, целите на дружеството са да подпомага развитието на театралното дело в града. “Да излъчи из между членовете си драматична театрална трупа, която чрез изнасяните от нея пиеси, вечеринки и утра да съдействува за културното издигане на града. Да популяризира театралното изкуство, като изнася специални представления на достъпни цени”. Това са само първите две точки от устава, които най - точно определят смисъла от съществуването на дружеството. Останалите цели и задачи са регламентирани в 15 точки.
Дружество “Театър” следи отблизо изявите на Хасковския градски театър и защитава неговите интереси. При откриването на сезона 1937 - 1938 г. с пиесата “Борислав” от Ив. Вазов присъства елитът на хасковското общество. Кратка приветствена реч държи председателят на дружеството Т. Киряков. Той говори за ролята и значението на същото, към което се числи и театралната трупа.
Той внася в края на 1937 г. в общинския съвет искане да се гласува в бюджет за следващата година сумата от 30000 лв., за да може да се наеме един режисьор от София. Същият се препоръчва да бъде измежду добрите пенсионирани артисти, който да формира от хасковските театрални среди една добра театрална трупа. Общината подкрепя това искане, “защото града ни е останал много назад в това отношение.” 89
За сезона 1938 - 1939 г. като директор - режисьор и артист в Хасково пристига Д. Георгиев. Трупата приема името Хасковски общински театър и открива сезона си с пиесата “Без вина виновен” от Н. Островски. След това се играят “Скакалци” от С. Костов, “Женитба” от Н. Гогол и др. В края на 1938 г. Д. Георгиев на сесия на общинския съвет изнася подробна информация за състоянието на театъра в града. “При идването си в града, заварих две театрални трупи, които работиха поотделно. Същите приеха да образувам една обща трупа. Раздадоха се роли и започнаха репетициите.
Впоследствие някои се отказаха от трупата под разни предлози. В състава на трупата са всички артисти от дружество “Театър” и по - голяма част от трупата на С. Добрев. Има и нови артисти. За да се разбере, че в града съществува театър и трупата проявява дейност, ще гостува Г. Пенчева от Софийския театър “Одеон”. От дадените представления досега, трупата е реализирала 13000 лв. приходи, а е направила разходи за 11000 лв., от които 2100 лв. за наем и осветление. Всички ние правим жертва, като купуваме всичко необходимо за сцената, което един ден ще остане на общината. В замяна на това предлагам общината да освободи трупата от наем на салона и намали стойността на осветлението.” 90
След изказването на Д. Георгиев започва оживена дискусия относно мястото на театъра в културния живот на града. Стига се до решение на театралната трупа, ръководена от режисьора, да бъде даден статут на Хасковски градски театър. За добрата работа и утвърждаването на театъра се увеличава заплатата на същия на 16 000 лв.
За 1939 г. в бюджета на общината са предвидени 50000 лв. за режисура на спектаклите и за гостуващи артисти в трупата. Д. Георгиев не се задоволява с това. Той иска допълнително средства от 10000 лв. за поставените от него пиеси на сцената на Хасковския градски театър и за участието му в десет спектакъла. Сега в театъра има общо 22 души. 91
По същото време секретариатът на Съюза на българските артисти предлага на културно - просветно дружество “Театър” - Хасково, да се сформира Старозагорски областен театър със седалище в Хасково. Д. Георгиев, който разговаря в Стара Загора по тези проблеми от името на дружеството, не е съгласен с условията и по тази причина идеята не се осъществява. 92
През сезона 1939 - 1940 г. театърът се ръководи от Б. Денизов. Още с идването си в града той представя пред общината своите искания, за да може трупата да има по - сериозни художествени постижения. За тази цел той иска да бъдат ангажирани три жени и двама мъже - професионални актьори. За да може същата да започне своите репетиции, той моли за режисиране на спектаклите и гастролиране на външни артисти да му бъдат отпуснати 6000 лв., които общината му предоставя.
Общината с интерес следи работата на театъра и е доволна от постигнатите резултати. При приемането на бюджета за 1940 г. с мотивировката, че работата на театъра е добра, са гласувани 50000 лв. “Хасковският градски театър с директор - режисьор Б. Денизов, е един от добрите провинциални театри у нас през тази година. Започнал работа с твърдата вяра, че под ръководството на опитния си директор - режисьор ще стане истински фар за културата и просветата и подпомогнат на първо време от общината с 6000 лв., театърът разви наистина една плодовита дейност и зарегистрира голям успех. От откриването на сезона до сега са изнесени успешно няколко пиеси. Някои от тях са представени при намалени цени за работници и учащи се. Театралната публика на Хасково цени усилията на артистите и посещава редовно всички спектакли.” 93
Добрата работа на театъра е забелязана от мнозина. “Всички ония, които говорят и мислят за нещата в и около нашия театър трябва предварително да знаят едно, че днес в театъра се работи, работи се с нов дух и по начин, отговарящ на новото време. И ще се работи!
Няма да говорим за живия материал - състава на театъра. Но нека се знае, че всички - от директора до последния любител - разбират и съзнават голямото значение на най - важния културен институт в града ни, и са решили да дадат лични жертви за процъфтяването на театъра. Имаме за цел да изтъкнем какво може да се направи за театъра, за да стане той гордост на града ни и да задоволи театралната ни публика. Вече няколко пъти се писа и повдига въпроса, че театъра не може да бъде и танцувален салон, че местата в театъра трябва да бъдат разположени амфитеатрално. Салона и сцената трябва да се отопляват отлично. Хората идват в театъра не за да мръзнат, нито артистите желаят да играят измръзнали. Ето защо за театъра е нужно парно или водно отопление. Кафенето /казиното/ трябва да се затвори. Шумът и миризмите, които идват от него, са непоносими за тия, които са в театъра. Кафенето ще се обърне в една хубаво наредена чакалня, украсена с цветя, с малък бюфет, където посетителите ще чакат започването на пиесата и ще прекарват антрактите. Чакалнята ще служи и за малък салон, за събрания, много нужен на града ни. А кафенето ще бъде заместено от това в новия общински дом. Искаме да отправим един апел към господа общинските съветници, да помислят повече при гласуване на субсидията, която ще отпуснат на театъра и да вземат присърце нуждите му.” 94
За сезона 1940 - 1941 г. като режисьор на театъра е изпратен Щ. Попов. Той също поставя проблема с финансирането на театъра и най - вече за режисиране и гастролиране на професионални артисти в ново поставени пиеси, за която дейност са отпуснати 6000 лв. Но с това искането на средства от общината не престават. Играят се нови пиеси като “Йончеви ханове” от С. Савов, “Трънливият път на жената” от Хенкел, “Спекуланти” от Ал. Гиргинов, “Цигани” от А. Пушкин и “Огньовете на маяка” от Л. Карасьов. В края на 1941 г. Щ. Попов заедно с професионалните актьори, които са играли през сезона в театъра, напускат Хасково. Останалата трупа продължава своята дейност. 95
Всички тези неуредици не пречат театралната трупа да открие сезона в края на септември с пиесата “Йончеви ханове” от Ст. Савов. Зажаднялата за театър публика посреща новият творчески сезон като празник. “Никога от 10 години насам местният театър не бе видял толкова отбрана публика и такова масово посещение както това. Никога публиката посетила представлението, не е бивала толкова доволна от постановката на пиесата и добрата игра на артистите. И ако, наистина, за един момент човек речеше да се вслуша в коментарите на излизащите от театъра посетители, сигурно щеше да долови нескриващото задоволство от големите постижения, които има Хасковския театър”. 96
Говорейки за публиката, ръководството на театъра поставя сериозно въпросът за театър на малките. Именно сега, през същия този сезон, през втората половина на 1940 г. то приема своя програма за създаването на отдел “Театър за малките”. И за да има резултати, се отправя призив към общината, родителите и учителите, да подкрепят това начинание, защото “Въпроса за култивиране и насаждане добродетели, национални и граждански, сред подрастващите поколения е един сериозен въпрос”, защото чрез театъра “добродетелите, които те ще получат, и без които възпитанието и образованието им не ще бъде цялостно”. 97
Критиката не остава чужда и към самодейния театър на учениците от местното училище “В. Левски”, които изнасят пиесата “Бунта на иконите” от Хр. Казанджиев. Твърде емоционално на страниците на “Утринна поща” Д. Василев описвайки съдържанието и играта на децата възкликва: “Гледал съм също много други детски представления и съм се радвал и трогвал от хубавата детска игра. Но сегашното представление надминава и най-смелите очаквания! Играта на децата - изпълнители се разви толкова хубаво и така реалистично, че аз не мога да намеря думи, за да изкажа искрения си неудържим възторг!” 98
Въпреки трудностите дейността на професионалния театър в Хасково не спира. След успешните театрални сезони и гостуването на ръководителите и режисьорите на театъра Д. Георгиев, Б. Денизов и Щ. Попов, на редица професионални актьори, които те привличат на хасковска сцена, театралният живот в града е на сравнително добро ниво.
Изминалите сезони на професионалния театър са допринесли значително не само за издигане в професионално отношение на режисьори и артисти, но са пораснали и изискванията на публиката към театралните спектакли. Същите стават и учредители на новия театър, наречен сега Хасковски градски театър “Труд и радост”.
Ръководител и режисьор отново става познатия Й. Йорданов, който обединява усилията на всички актьори, поставя различни пиеси, играе не само на хасковска сцена, но и пътува в района. В репертоара са пиесите “Завета на опълченеца” от В. Стоев, “Майчино сърце” от Б. Борозанов и др. Сега се утвърждават нови имена, като В. Марков, който става един от водещите актьори. Тук той израства като талантлив изпълнител на различни по характер роли и развива своето дарование, за да играе по - късно като професионален актьор.
През 1942 г. В. Марков става член на Съюза на артистите в България и е назначен като “първостепенен” артист в Софийския областен театър. Това се посреща с голямо съжаление от страна на хасковската културна общественост. За неговото дарование и всеотдайност като актьор театралният критик Д. Василев пише през 1942 г. една статия в “Утринна поща”, където споделя своите впечатления от играта му. “Аз съм го гледал и изучавал в много от неговите прекрасно и добросъвестно изнесени роли и дори се канех да излезна с отделни статии за разнообразните му сценични възможности, както и да изтъкна известни слаби страни от неговите творчески драматически усилия, но ето че вестта за неговото заминаване ме изпревари и аз оставам неудовлетворен в искреното си желание да изтъкна пред гражданството цените заслуги и дарби на тоя човек в полето на сценичното ни изкуство”. 99
За театъра в Хасково следват успешни сезони. На сцената се поставят интересни и съдържателни пиеси. Така за сезона 1943 - 1944 г. в писмо до главния инспектор на театрите в България, театърът изпраща репертоара за утвърждаване. В същия са включени пиесите “Буря над равнината” от С. Гендов, “Големанов” и “Вражалец” от С. Костов, “Обикновен човек” от Й. Йовков, “Кара Танас” от С. Савов, “Спекуланти” от Ал. Гиргинов, “Момчето от Дойче банк” от Л. Раймон и др.
Това прави впечатление и на театралната критика, която на страниците на хасковските ежедневници прави своята оценка за всеки един спектакъл. Под заглавието “Театрален живот в Хасково” в края на 1943 г. се прави оценка на играните пиеси “Големанов” и “Обикновен човек” и играта на хасковските артисти. Пак по-същото време в рубриката на в - к “Утринна поща” - “Пулсът на културата в Хасково” с подзаглавие “Театралното дело” Д. Василев анализира неговото състояние в града и заключава твърде критично, че “за лошото състояние на театралното дело в Хасково не е само липсата на салон, нито недостатъчните парични субсидии, а най-вече липсата на истинско художествено театрално ръководство в града, както и липсата на компетентен обществен контрол над театралните инициативи в Хасково, които единствени са в състояние да гарантират непрекъснатия възход в театралното дело, както и да спечелят трайните симпатии и съдействието на театралната публика”. 100
Оценки в местния печат се дават на комедията “Леля Катинка”, на пиесата “Очи на светица” и комедията - сатира “Писарката от Дойче банк”, играни в началото на 1944 г. от хасковския театър “Труд и радост”. Същите “остават у гражданството благоприятни за театъра и артистите му впечатления. Масовото посещение и на трите представления, както и доволството от хубавата сценична игра на изпълнителите, са явно и неоспоримо доказателство за това… Декоративната и сценична постановка и на трите пиеси бе сполучлива. Костимировките са също в стил и разнообразие, но само гримът и дикизацията на някои артисти бяха много пресилени и фрапантни. Сценичната интерпретация на всички изпълнители бе повече от хубава. Вече проличава една сценична школовка и свободна маниерност даже и у артисти, които допреди са се държали като обикновени фигуранти и статици”. 101
За да подпомогне театъра, за 1944 г. общината предвижда в бюджета си 150000 лв. На страниците на най-големия хасковски вестник “Утринна поща” през месец април 1943 г. излиза статията на К. Киронов - “Значението на театъра”. “Театърът е играл, играе и има да играе важна роля в живота както на отделния човек, така и на обществото. Неговото значение се определя от въздействието, което се оказва върху хората с представянето на пиеси”. 102
В този ход на мисли, авторът на статията разисква за добродетелите, които се възпитават у човека чрез театъра, какви чувства предизвикват отделните пиеси и т. н., за да обобщи: “Гледането на театрално представление не е само развлечение, наслада и възпитание от играта на артистите, но заедно с това е развитие на естетичен вкус, обогатяване на познанията и извличане на поука. Ползата е налице и за учения и простия. За простия театъра е училище, защото чрез него стават по-достъпни мислите на писателите, вложени в произведенията им. Ако такова значение има театъра за отделния човек, колко по-голямо е значението му за целия народ! Чрез него се дават насоки на народните стремежи. Съдействува се за формирането на народното съзнание. По такъв начин косвено се допринася за осъществяването на неговите идеали. Чрез него се работи за социалното, нравственото и културното издигане на народа”. 103
Загрижени за театралния живот в Хасково през октомври 1943 г. 23 дружества и културно - просветни организации искат от общината сградата на градския театър да бъде дарена за вечно ползване на читалище “Заря”, което разбира се, остава само една мечта. 104
Театралната критика в Хасково продължава да следи и самодейните театрални изяви. В началото на 1944 г. ученици от двете гимназии в града - мъжката и девическата, подготвят и изнасят в кино “Балкан” пиесата на Димо Сяров “Камбаните на Св. Климент”. Успехът на пиесата пред хасковската публика е причина на страниците на местния печат да се появят положителни отзиви не само за постановката и съдържанието на пиесата, но и за играта на учениците.
Пак през същата година на хасковска сцена е подготвена и представена оперетата “Кармозинела”. Това се посреща твърде възторжено от гражданството, защото “Инициативи като сказки, концерти, забави, театрални пиеси изразяват обществения кипеж за по-висока културна действителност… Градът живее трескави моменти за да удостовери своята сигурност и право на съществуване. Усилията на нашия град, насочени в инициативи съобразно средствата и възможностите за тяхната плодовитост, оправдават реални надежди. Множество сказки и театрални пиеси, няколко концерти и забави се сочат като явни признаци на един живот, чиято интимна същност се явява последица на стремежът да се разкрият всички потенциални възможности на града”. 105
5. ГОСТУВАНИЯ НА ТЕАТРАЛНИ ТРУПИ И ОПЕРЕТИ
С професионалния театър гражданството на Хасково се запознава и чрез гостуванията на различни трупи. Значението на тези гастроли е голямо. На първо място - среща с професионално майсторство. На второ място - добър и разнообразен репертоар.
От тези спектакли зрителите подобряват своя театрален критерий, местните театрални черпят от богатия сценичен опит на професионалистите. Честото присъствие на пътуващите трупи в града става причина местните вестници по-смело да отразяват тази дейност.
Появява се местната театрална критика, която анализира спектаклите, подробно се спира на драматургията и актьорската игра, прави сравнения между отделни пиеси и изпълнители, между гостуванията на различните трупи.
Първата професионална трупа, посетила Хасково, е пловдивската. Тя изнася през 1883 и 1884 година в града Вазовите “Руска” и “Михалаки чорбаджи”, “Луиза Бернар” и “Каменоделецът” на Дюма, “Мария Тюдор” на Юго. През октомври 1891 г. пристига Драматичното отделение на Столичната драматическо-оперна трупа. 106
Театърът в Хасково, макар трудно и бавно, си пробива път. Благодарение на тези пътуващи трупи израства и хасковската публика. В града се обособява една обществена група с определено и трайно отношение към сценичното изкуство. И когато в края на 1906 г. пристига трупата “Свободно изкуство”, по страниците на хасковския печат излизат подробни информации за репертоара, и за играта на актьорите с пожелание към зрителите да посетят спектаклите.
Най-често гостува Пловдивската общинска театрална трупа. Когато в началото на 1910 г. тя гостува в Хасково с пиесите “Борислав”, “Мис Хобс” и “Гибелта на Надежда”, вестник “Наша дума” отделя значително място на своите страници, за да представи критично изявите на трупата. В едно доста пространно експозе се проследява съдържанието на всяка една от пиесите и се прави критична оценка.
Така при представянето на “Борислав” вестникът отбелязва: “Ние не знаем кое е подбудило управлението на трупата да постави тая пиеса в репертоара си, де са нейните художествени достойнства. Не вярваме, освен да предположим чисто комерчески съображения”. 107
За същата пиеса, играна в Хасково в своите спомени актьора Т. Танев си спомня: “В края на сезона направихме обиколка из Южна България. В Хасково играхме в салон, изграден над градския хамам. Сцената бе толкова ниска, че като вдигнах бързо сабята си нагоре - аз играех Борислав - тя се заби в тавана, така, че дълго се напъвах да я измъкна”. 108
За пиесата “Мис Хобс” вестник “Наша дума” пък отбелязва: “Колкото самата пиеса, тя е лека по съдържание, а играта на актьорите бе артистична. Действието тече съвсем естествено, гладко и човек остава под пълна илюзия, че гледа едно живо действие и когато дойде края едва да не съжалява, че се е свършило представлението”. 109
За “Гибелта на Надежда” оценката е твърде емоционална: “Тая пиеса направи силно впечатление на публиката. Тя извикваше сълзи на очи у всички със сърце хора. Играта бе напълно артистична и ние не знаем кого да похвалим по-напред… По-често такива пиеси, повечко сълзи изтръгнати от публиката, ето това пожелаваме на трупата и още веднъж ги поздравяваме за хубавата игра и за смеха който ни доставиха с “Мис Хобс” и за сълзите, които проляхме при “Гибелта на Надежда”. 110
По-късно, през 1912 г., в Хасково гостува трупата на Роза Попова. Идването на всяка трупа в града предизвиква жив интерес. Това наистина е събитие за малкия град. Вестник “Прогрес” от 28 януари 1912 г. пише: “От десет дни насам в града ни се намира драматическия театър на г. Роза Попова. През това време трупата е представила ред пиеси, между които следните: “Сарафо”, “Катастрофа”, “Родина”, “Лудетина”. Всички пиеси се изпълниха отлично. Рязко личеше умелата игра на талантливата и симпатична актриса г. Роза Попова, режисьор на трупата. От всички досега пребиваващи се в града ни трупи тази на г. Роза Попова е имала най-добър успех в материално отношение. Туй е благодарение на симпатиите, с които се ползува трупата от страна на хасковските граждани, симпатии, спечелени с подбрани пиеси и добро изпълнение.” 111
Липсата на добре оборудван салон не може да удовлетвори изискванията за един постоянен професионален театър. Въпреки това, хасковските граждани не са лишени от присъствието на пътуващи театрални трупи, които идват тук, а така също и на Народния театър през време на летните си турнета. За подобряване условията на театралния салон през 1926 г. е отворен втори вход, тъй като главният е тесен и крие опасности. Предвижда се ремонт на стълбищата, покрива и подобрение на противопожарната безопасност. За тази цел през годината са изразходвани 16 176 лв. Поради интереса към театралното изкуство натоварена е специална комисия, която да изработи нова тарифа за наемане на салона. Разработена е и таблица за цените на наема на същия. Така за оперни и хумористични представления и картини /сценки - б. а./ наемът е 800 лв. На трупи и концертни програми според цените на местата. При цени на местата от 20 до 52 лв. - 1000 лв., при цени на местата от 10 до 40 лв. - 700 лв. и при цени на местата от 10 до 32 лв. - 500 лв.
Тези тарифи вероятно са твърде високи, защото още същата година е постъпило заявление от гостуващия Народния художествен театър за предоставяне на салона за 700 лв. Директорът на Народния театър Султана Николова също иска намаление за наема в театралния салон. Това кара читалищното настоятелство да преразгледа тези тарифи и да ги намали от 1000 на 800 лв. и от 700 на 600 лв.
Отзвук от гостуванията на тези театри в Хасково намираме на страниците на местния печат. Така гостуването на Народния художествен театър в началото на 1926 г. с пиесата “Борислав” и “Прелестите на тъщата” са предмет на анализ на страниците на вестник “Хасковска поща”. В две поредни статии се прави подробен разбор на играта на всеки един от артистите, а накрая един от авторите завършва така: “Общо: Игра - естествена, роли - допаднали всекиму, декори - поносими, даже засега и тук добри, ансамбъл добър. Народният художествен театър оправдава напълно претенциите, с които наистина бе дошъл”. 112
През май 1929 г. в Хасково гостуват и театрални трупи от други градове. Заслужава внимание гостуването на Софийския кооперативен оперетен театър, който играе три оперетни спектакъла - “Херцогинята от Чикаго”, “Но, но Нанет” и “Синята мазурка”. По този повод на страниците на вестник “Утринна поща” излиза твърде критичната и не лишена от емоции статия на Д. Василев - “Театър и публика”. Днес, когато четем редове от нея, човек не може да се въздържи и да не се смее на тази консервативна преднамереност и провинциалност във възприемане на оперетното изкуство.
Правейки един своеобразен анализ на художествените достойнства на представянето на оперетата “Херцогинята от Чикаго”, авторът на критичната статия насочва преди всичко вниманието на читателя , противопоставяйки този вид сценично изкуство с класическата музика. Отричайки напълно този вид изкуство, той пише:
“Тая оперета е характерна още и с това, че изразява съвременната борба между класическата музика и модерната, джаз бандовска. Последната, със своите крясъци, шумове и дрънканици, с палифони и фаготи, заедно с дивашките негърски танцове, конвулсии, кълчения и зевзеклици, която иска да загуши царственото величие на класическата музика, музиката на Баха, на Листи, на Бетховена и Вагнера, на Шуберта и Глюка. Изхода от тая борба е ясен. Ще премине днешното увлечение към фокстроти и джазове, тия кабаретни танцове и песни и ще остане горда и велика, безсмъртна и красива класическата музика”. 113
Още по-критичен е автора към оперетата “Синята мазурка”, която “стои много по-низко като художествено дело и драматичен замисъл от първата оперета. Обикновена и блудкава история на невярство в любовта, изградена на дваж по-обикновени мотиви.” 114
Но твърде гневен е авторът на статията в своето заключение. “Много вулгарно в кабаретен стил бяха изпълнени разните балети и танци. Това разюздано отпускане - противно на художествената прецизност е цинично дразнене низките инстинкти на публиката, което не може да се прости на артистките. Подиума не е кабаретен дансинг за негърски оргийства, а позите на тялото са храм на красота и артистичност, на пластика и художествен каданс… И чудя се аз. Тая същата публика, която обвинявам, само преди седмица време че не се отзова на културните празници на духа, а че сега масово на театъра! Бре, че как така бързо се стресна! Да вярва ли човек! Бош лаф! Оперетните представления винаги у нас се посещават масово. Не че публиката има нужда от музика, хора, песни и прочие, а просто за това, че се ласкаят и дразнят тъй нагледно и цинично животинските наклонности”. 115
Проблемът с хасковската публика не веднъж занимава Д. Василев, който е твърде критичен към нея. Той се измъчва, негодува, понякога с гняв на страниците на вестник “Утринна поща” отправя упреци за нейното поведение при гостуването на едни или други театрални, циркови или оперетни трупи, или при изнасянето на една или друга сказка от гостуващи писатели или общественици.
В една твърде обширна статия “За театрите, изкуството и публиката” той споделя: “Повод за настоящите мисли ми дават случилите се напоследък събития твърде интересни за театрите и театралната ни публика, също и поучителни и за ония, които боравят с принципите на изкуството и живеейки с проблемите на културата”. 116
Проследявайки накратко гостуванията в Хасково на театрални и циркови трупи през зимата и пролетта на 1932 г., той не без присъщата му ирония отбелязва: “защото нашия град минава за “театрален град” и едва ли не го считат за Ханан, за българска Калифорния. Който дойде, празен не си отива”. 117
С изключителна ирония, авторът на статията отбелязва за успеха, който има гостуващата три пъти през този сезон циркова трупа и тълпите от хора, които приемат поднасяната им програма.
“Народът ходи. Изглеждаше не твърде изтъркан народ. Ходят глави що носят бомбета, и гледат очи, пред които стоят очила. Няма що: театрална публика сме!
Почват сказчиците. Пръв е Буко Исаев. Млад човек. Енергичен, учен и словохотлив и сметко съобразителен. Обяви 4 - 5 сказки едно след друго. Какви страшни само теми: “Кипеж в Китай”, “Азиатци ли сме”, “В Европа нищо ново” и пр. Бре отсам, бре оттам, покрай Фройда и неговата анализа дойде до социалната демокрация и свърши с някоя конвенционална глупост… Народът се тълпи. Водят ученичките от земледелското и професионалното училище. Няма що, културна публика сме!
Изтърси се Кооперативният театър. Репертоар що годе сносен. Но това не е интересно. Интересното е че има дузина балерини, които ще излазят и де трябва и де не трябва, в пъстроцветни панделки и гащички, почти разголени, почти съблечени. Ще поритат в такт срещу публиката, ще и се поизплезят и ще и обърна дори дирник. Като последва на това ще последва някои циничен виц от комици в трагични роли и - целта е постигната. Публиката лекува, доволна, сеяюща. И тълпи вечер след вечер. Ще се сбият на касата. Няма що: театрална публика сме!
Идат други театри - драматични. Ако не обявят гостуване на Ив. Димов и Кр. Сарафов или ако не подмамят със социалността на пиеси като “Бедността не е порок”, “Хинкеман”, “На западния фронт нищо ново” и др. не могат събера публика”. 118
И все в този дух по-нататък авторът продължава да дава примери с гостуванията на други театрални трупи, чийто представления не са от добрите, но се посещават от голям брой граждани, за да заключи: “Где е, бе джанъм, тая културолюбива, интелигентна, театрална публика? Где е да ни отсрами? Де беше се притаила тая мила сантиментална публика?” 119
Театралната критика, която следи отблизо изявите на театъра, не остава чужда и към гостуващите театрални трупи на Свободния театър на Г. Пенчев, Софийският кооперативен театър и някои оперетъчни трупи. Представените спектакли на някои от тях са със слаби художествени постижения. “Защото такива хора и такива театри разрушават делото на истинското изкуство. Те убиват вярата на човека в освободителната мисия на театъра! Те скъсаха и сега нежните цветя в градината на изкуството, отгледани от нашите артисти с толкова мъка, с толкова труд, лишения и грижи… ” 120
Острите критики към тези гостуващи театри не спират с това. Само няколко дни след първата критика в “Утринна поща”, се появява нова критична статия на Делчо Василев, озаглавена “Театралните гостувания и нашата публика”. Правейки един кратък преглед на спектаклите, изнесени от тях, той не си спестява доста силните епитети по техен адрес. За една от тях “Чуждият мъж в леглото” той с възмущение пише: „Толкова плоска и безобразно цинична пиеса аз не мога да си представя. Та това е подигравка, жестока обида над публиката и изкуството!” 121
Но с това не спират нападките на театралния критик. Той остро реагира, че именно това представление се приема с възторг от хасковската публика, “която изпада в делириум от гадните вицове и аплодира възторжено на срамотните подмятания? О, не, и хиляди пъти не!… И като си помислите, че тази доволна, смееща се и ликуваща публика се състои не само от хулигани и леконравни “bon - vivant”, а и от най-почтени граждани: адвокати, съдии, офицери, учители, чиновници и пр. господа и дами, които обикновено са толкова благонравни, че не смееш да им направиш какъвто и да било неприличен намек. За гарнитура на това срамно зрелище, пиесата бе уважена с почтеното присъствие и на двама свещеници, със семействата си. Няма що, дошли и те като всички хора да се полюбуват на изкуството с голи гърди, плещи и бедра”. 122
В този дух по-нататък авторът си задава въпроса, кое е накарало публиката да гледа такива представления. И сам си отговаря, че причина са преди всичко “голите бедра, кабаретните шансонети и нещо друго, което с думи не може да се изкаже”. И отново авторът на критиката си задава въпроса, кой е виновен за това - публиката или театъра? И пак си отговаря, че за това важи “Всемогъщият закон на търсенето и предлагането”. 123
Чувствайки се безпомощен да ограничи възможностите да гостуват подобни театри в града, автора на статията отправя един призив към “всички духовни сили за да направим невъзможно идването на подобни търговци в града ни. Защото такива хора и театри разрушават делото на истинското изкуство. Те убиват вярата на човека в освободителната мисия на театъра. Те окъсъха и сега, нежните цветя в градината на изкуството, отгледани от нашите артисти с толкова мъка, с толкова труд, лишения и грижи… Те позорят великият храм на Мелпомена!” 124
Проблемите със стопанисването на сградата на театъра не са пречка в града през 1941 г. да гостува Пловдивския областен театър с пиесите “Любовта побеждава” от А. де Херц, “Заплакала е гората” от Ив. П. Георгиев, “По неволя младоженец” от Пол Гаво и Р. Шарбе и “Просто момиче” от В. Шкааркин. Това гостуване на Пловдивския театър не остава настрани от хасковската театрална критика. За пиесата “Любовта побеждава” се отбелязва, че “Макар и да не претендира за дълбок сарказъм в изобличението на известни недъзи в социал-политическия бит на румънския народ, пиесата си остава една обикновена комедия, пълна с неудачни комични интриги и шаблонни сценични противоречия”. 125
За пиесата “По неволя младоженец” се отбелязва, че “е също така една пикантна комедия, толкова характерна за французките семейни драми и недоразумения, където върху най-дребни и безвкусни хрумвания може да се построи цяла комична драма. Една чудна смесица от пикантерни и водевилни фарсове, които могат само да забавляват и разсмиват публиката, но не и да я накарат да се замисли над собствените си недъзи и да потърси ляк за духовното възраждане”. 126
Най-голямо място критиката отделя на българската драма “Заплакала е гората”. Правейки подробен анализ на постановката се отбелязва че: “Технически драмата е дадена доста хубаво, но художествените достойнства са силно засегнати от маса наивни построения и пълна липса на психологическа мотивировка в отделни сцени и драматичните характери. Главният герой Индже Войвода е даден много книжно. Той е склонен повече към мистицизъм или риторичност, вместо да е героична борческа натура. Изобилието от сценични пози и дълги монолози съвсем не подхождат на историческия образ на Индже Войвода”. 127
В края на 1941 г. Южно-българският театър гостува в Хасково с пиесите “Хан Татар” и “Калин Орелът”. Критиката отделя специално внимание на последната пиеса. “Сценичното построение е убедително и мотивирано”, пише театралната критика и продължава, “а драматичните образи са напълно реални и правдиви. Развръзката на действието е логична, и крайно трогателна. Поради всичко това, публиката следи с напрежение драматичното развитие и трагичните моменти от действието, които дълбоко вълнуват и затрогват”. 128
В началото на 1942 г. в Хасково гостува Южно-българския театър с пиесите “Без вина виновен” от Островски, “Живият труп” от Толстой, “Когато вятърът си играе” от Дж. Форцано, “Пленикът от Трикери” от К. Мутафов, “Призраци” от Ибсен и “Скакалци” от Ст. Костов. Това дава основание на театралната критика в града да направи своята оценка за всяка една от пиесите, които са “масово посетени от хасковското гражданство и изнесени с голям успех.
Тези пиеси поставят на разрешение общочовешки проблеми, които са винаги съвременни и винаги интересуващи ни, дълбоко вълнуващи ни. . .Това са артистични сили, които крият големи сценични възможности и заслужават дълбок критичен анализ… Артистите, които участват в двете пиеси дадоха забележително жива, прочувствена и вдъхновена игра, пълна с дълбок драматизъм и затова заслужено бяха акламирани от публиката”. 129
В края на същата година отново в Хасково гостува Южно-българския театър с пиесите “Под игото” от Ив. Вазов, “Бог да прости леля” от Н. Икономов, “Хамлет” от Шекспир и “Майка” от Дарио Никодеми. За това посещение в града театралният критик Д. Василев пише: “Забележително явление е, че нашата публика, иначе твърде скептична към прояви от културно естество, масово посети всички представления… Всички представления бяха многолюдно посетени, а всички пиеси прекрасно и с въодушевление изпълнени. Публиката бе твърде доволна от играта на артистите и ги аплодираше непрекъснато най-възторжено”. 130
За Ив. Димов в ролята на Хамлет от едноименната пиеса на Шекспир, театралният критик Делчо Василев пише една от най-емоционалната си и възторжена оценка за играта на актьора. Под заглавието “Величието и трагизма на раздвоението” Д. Василев не само споделя своите чувства от световната литературна творба, като отбелязва “Друга по-дълбока и по-велика, потресна трагедия едва ли ще може да се създаде”, но най-вече величае играта на Ив. Димов.
“Да, неповторимо и потресно изживяване е да гледаш Ив. Димов във величието и трагизма на раздвоението! Каква незабравима картина, какво страхотно разкъсване и безутешно опустошение на човешката душа. Ив. Димов в Хамлет. Така примамващо, така многообещаващо! Особено за тоя, който е изучавал Хамлет, разсъждавал е над тежките му и съдбоносни проблеми, и същевременно, познава великото изкуство на Ив. Димов… Но, завесата се вдига, фанфарите тръбят и ето го той, Хамлет, бледен като мъртвец, замислен дълбоко, там в ъгъла на авансцената, размисля върху своята горчива участ и върху трагичната съдба на човека въобще! Хамлет до сега бе за нас сякаш само герой от трагична поема, литературен образ, мъченик на духа, който привлича ума ни, спечелва сърцето ни! Но сега Хамлет е пред нас, живият Хамлет, същинският Хамлет, изтерзан като Прометея, изгонен като Адама от пиршествата в рая…
От тоя момент до свършека на трагедията артистът Ив. Димов ни даде неподражаемият образ на един Хамлет, когото никога не ще забравим, когото с нищо не бихме могли да заменим! Какво величие на духа, какви бездни от горест и страдания? Сякаш, че Ив. Димов не е артист, който играе, а човекът, живият образ на мъченика - герой, за когото Шекспир е написал и създал своята безсмъртна трагедия! Такава дълбока персонификация на артиста с героя на трагедията никога и от никого у нас не е създавана до сега!” 131
Оценки се правят и на гостуването на Южнобългарския театър в Хасково в края на 1943 г. с пиесите “Бащи и синове” от Вл. Полянов, “Мариус” от Марсел Паньол и “Тоска” от Викториен Сарду. Отчита се, че и трите пиеси са изнесени с необикновен сценичен успех и посетени масово от хасковската театрална публика. Проследява се критично играта на водещите артисти, като К. Трандафилов, Д. Панов и др. 132
Това е пътят на развитието на театралния живот в Хасково след Балканските войни до 1944 г. Водещо своето начало още от годините преди Освобождението, театралното изкуство не престава да вълнува хасковските граждани. Труден и противоречив е процесът на формиране на театъра в града, но по-важното е, че той се утвърждава с всяка изминала година. На приливи и отливи театърът е успял с годините да завладее една голяма част от хасковското общество. Неговите спектакли се изнасят десетки пъти на сцената не само в града, но и в страната.
Хасковската общественост с интерес следи неговите изяви, успехи и несполуки. На страниците на местните вестници, през годините на различна оценка са подложени почти всички спектакли. Оформя се и една сериозна театрална критика. Невъзможно е да проследим всички тези отзиви. Те са толкова много, че могат да бъдат предмет на отделно изследване.
Ние се опитахме да цитираме не веднъж някои от тях, за да усетим най - важното, присъствието на театъра в живота на хасковци. Това съществуване е съпроводено с много търсения и всеотдайната работа на читалищни дейци, общественици и десетки артисти, които бавно, в години на войни и размирици, на стопанска разруха и подем, са отстоявали по свой начин правото в Хасково да има винаги театър.
С политическите и стопански промени в страната ни след 9 септември 1944 г., започва един нов период в живота на театъра. Сега той се финансира изцяло от държавата, превръща се във важен идеологически културен институт, а играните пиеси са обект на партийна цензура и контрол.
Въпреки това в най-новата му история има периоди, когато е един от водещите театри в страната, а играните пиеси на хасковска сцена получават широко признание на публиката и критиката. Този период, надявам се, ще бъде не веднъж предмет на изследване на бъдещите историци на историята на Хасковския драматичен театър “Иван Димов”.
———————
БЕЛЕЖКИ
1. Граматиков, Г. Празнуване независимостта на българската църква в Хасково през 1870 година. - Етнологията на границата на два века. В. Търново, 2000, с. 459 - 467; Кожухаров, Ст. Възраждането на народната ни книжнина в гр. Хасково и околността му. - Сп. Китка, 1893, № 2, 3, 4, с. 43, 139, 206 - 208.
2. Териториална дирекция Държавен архив /ТДДА/ - Хасково, ф. 1062, оп. 1, а. е. 34, л. 1 - 2.
3. - Борба, № 5334, 10 февр. 1939, с. 4.
4. - Съвременник, № 10, 22 дек. 1902, с.2.
5. - Родопски куриер, № 15, 14 ноем. 1899, с. 2.
6. - Нова гласност, № 2, 25 ноем. 1907, с. 2; № 3, 10 дек. 1907, с. 2; №
4,20 дек. 1907, с. 2.
7. - Селски глас, № 37, 26 ноем. 1909, с. 2.
8. -Лъч, № 26, 27 март 1910, с. 2.
9. - Лъч, № 26, 21 март 1910, с. 2.
10. ТДДА - Хасково, ф. 158 к, оп. 1, а. е. 2, л. 26, 27.
11. Пак там, ф. 12 к, оп. 1, а. е. 78, л. 50, 51, 65.
12. Пак там, ф. 1062, оп. 1, а. е. 30, л. 8.
13. - Юг, № 112, 5 март 1919, с.2.
14. ТДДА - Хасково, ф. 1062, оп. 1, а. е. 30, л. 4.
15. Пак там, л. 4 - 6.
16. Пак там, л. 4- 6.
17. Пак там, ф. 158 к, оп. 1, а. е. 2, л. 31, 36, 41, 49.
18. Пак там, л. 37.
19.- Нива, № 39, 10 дек. 1921, с 4; - Родопски смях, № 2, 16 апр. 1922, с.1.
20.- Нива, № 12, 13 май 1922, с. 4.
21.ТДДА - Хасково, ф. 158 к, оп. 1, а. е. 2, л. 58, 59; ф. 12 к, оп. 1, а. е. 89, л. 713.
22.Пак там, ф. 12 к, оп. 1, а. е. 90, л. 104, 202, 203, 204, 240;
ф. 158 к, оп. 1, а. е. 2, л. 64.
23. Пак там.
24. ЦДА - София, ф. 459, оп. 1, а. е. 512, л. 110, 139, 158, 168, 177.
25.ТДДА - Х - во, ф. 12 к, оп. 1, а. е. 93, л. 69; ф. 1062, оп. 1, а. е. 31, л. 11; ЦДА - София, ф. 459, а. е. 420, л. 1 - 5; а. е. 421, л. 1, 47; а. е. 512, л. 4.; - Родопска звезда, № 5, 12 март 1924, с. 2.
26.- Девети юни, № 16, 15 дек. 1923, с. 2.
27. - Девети юни, № 19, 9 февр. 1924, с. 2.
28.- Девети юни, № 20, 16 февр. 1924, с. 2.
29.- Хасковска поща, № 219, 14 февр. 1924, с. 2.
30. - Родопска звезда, № 5, 12 март 1924, с. 2.
31. ТДДА - Х - во, ф. 158 к, оп. 1, а. е. 2, л. 53 - 57, 83, 84.
32. Пак там, л. 83 - 88, 93.
33. ТДДА - Хасково, ф. 158 к, оп. 1, а. е. 2, л. 106, 112 - 118; ф. 12 к, оп. 1, а. е. 95, л. 99, 144.
34. ЦДА - София, ф. 459, оп. 1, а. е. 421, л. 22 - 26; - БИАД, № 20, 1924, с. 317 -. 320.
35. Пак там.
36. - Хасковска поща, № 304, 2 май 1925, с. 2.
37. ТДДА - Хасково, ф. 158 к, оп. 1, а. е. 2, л. 106, 112 - 118; ф. 12 к, оп. 1, а. е. 95, л. 99, 144.
38 . Пак там.
39. ТДДА - Хасково, ф. 12 к, оп. 1, а. е. 3, л. 25 - 29; - Утринна хасковска поща, № 10, 12 авг. 1927, с. 1; № 14, 21 авг. 1927, с. 2; № 29, 14 септ. 1927, с. 2; № 60, 21 окт. 1927, с. 2; № 623, 3 септ. 1929, с. 2.
40. ТДДА - Хасково, ф. 12 к, оп. 1, а. е. 107, л. 71, 187, 206 - 208; а. е. 109, л. 6; ЦДА - София, ф. 459, оп. 1, а. е. 422, л. 3 - 9.
41. ТДДА - Хасково, ф. 12 к, оп. 1, а. е. 120, л. 23, 100, 110; ф. 1062, оп. 1, а. е . 31, л. 14; - Утринна поща, № 2974, 25 юли 1942, с. 2.
42. - Утринна поща, № 2887, 4 ян. 1941, с. 2.
43. - Хасковска поща, бр. 151, 15 окт. 1924, с.2.
44. Пак там, бр. 152, 16 окт. 1924, с. 2.
45. Пак там, бр. 153, 17 окт. 1924, с. 2.
46. Пак там, ф. 1062, оп. 1, а. е. 31, л. 12; ф. 158 к, оп., а. е. 2, л. 94 - 95.
47. - Борба, № 10901, 30 ноем. 1924, с. 4.
48. Пак там; - Девети юни, № 19, 9 февр. 1924, с. 2.
49. ТДДА - Хасково, ф. 12 к, оп. 1, а. е. 94, л. 196, 197.
50. Пак там.
51. Пак там.
52. - Девети юни, № 20, 16 февр. 1924, с. 2.
53. - Девети юни, № 24, 19 март 1924, с. 2.
54. - Родопска зведа, № 38, 26 февр. 1924, с.2.
55. Пак там.
56. - Хасковска поща, № 203, 18 дек. 1924, с. 2.
57. ТДДА - Хасково, ф. 12 к, оп. 1, а. е. 94, л. 237 - 239; ф. 158 к, оп. 1, а. е. 2, л. 99; ф. 1062, оп. 1, а. е. 31, л. 12.
58. ЦДА - София, ф. 459, оп. 1, а. е. 464, л. 69.
59. ТДДА - Хасково, ф. 12 к, оп. 1, а. е. 94, л. 237 - 239; ф. 158 к, оп. 1, а. е. 2, л. 99; ф. 1062, оп. 1, а. е. 31, л. 12.
60. ТДДА, ф. 158 к, оп. 1, а. е. 2, л. 143.
61. Пак там, ф. 1062, оп. 1, а. е. 31, л. 13;- Утринна поща, № 451, 8 февр. 1929, с. 2; № 454, 12 февр. 1929, с. 1.
62. - Утринна поща, № 450, 7 февр. 1929, 2.
63. - Утринна поща, № 455, 13 февр. 1929, с. 2.
64. Пак там.
65. - Утринна поща, № 444, 30 ян. 1929, с.2; № 445, 31 ян. 1929, с. 2.
66. - Утринна поща, № 484, 28 март 1929, с.1.
67. - Утринна поща, № 526, 22 май 1929, с. 2.
68. - Утринна поща, № 719, 27 дек. 1929, с. 2.
69. Пак там.
70. -Утринна поща, № 807, 16 април 1930, с. 1.
71. - Утринна поща, № 1292, 20 ноемв. 1931, с. 1;
72. Пак там.
73. ТДДА - Хасково, ф. 1062, оп. 1, а. е. 30, л. 9; а. е. 31, л. 13.
74. - Утринна поща, № 1559, 13 окт. 1932, с. 2.
75. Пак там.
76. - Утринна поща, № 1606, 9 дек. 1932, с. 4.
77. ТДДА - Хасково, ф. 1062, оп. 1, а. е. 30, л. 9.
78. Пак там, ф. 12 к, оп. 1, а. е. 111, л. 119, 198; а. е. 114, л. 21.
79. Пак там, ф. 1062, оп. 1, а. е. 31, л. 13; - Утринна поща, № 1914, 22 дек. 1933, с. 1.
80. - Утринна поща, № 1914, 22 дек. 1933, с. 1.
81. - Утринна поща, № 1922, 31 дек. 1933, с. 1; № 1924, 4 ян. 1934, с. 4; - Сирена, № 1, 16 февр. 1934, с. 2; № 2, 1 март 1934, с. 1; № 4, 15 март 1934, с.1; № 7, 15 апр. 1934, с. 2; № 9 4 май 1934, с. 1 - 2.
82. - Хасковски новини, № 35, 11 ян. 1934, с. 1; № 36, 13 ян. 1934, с. 1.
83. ТДДА - Хасково, ф. 1062, оп. 1, а. е. 31, л. 14; ф. 12 к, оп. 1, а. е. 116, л. 17.
84. ТДДА, ф. 1062, оп. 1, а. е. 31, л. 14; - Хасковски глас, № 5, 24 ноемв. 1934, с. 1; № 7, 8 дек. 1934,с. 1.
85. - Утринна поща, № 2447, 20 окт. 1936, с. 2.
86. - Утринна поща, № 2448, 24 окт. 1936, с. 4.
87. -Утринна поща, № 2592, 12 март 1938, с. 4.
88. ТДДА - Хасково, ф. 12 к, оп. 1, а. е. 114, л. 21; а. е. 125, л. 22.
89. Пак там , а. е. 114, л. 120; - Утринна поща, № 2484, 27 февр. 1937, с. 1; № 2552, 23 окт. 1937, с. 1; № 2567, 14 дек. 1937, с. 1.
90. ТДДА - Хасково, ф. 12 к, оп. 1, а. е. 116, л. 17 - 21, 219; ЦДА - София, ф. 459, оп. 1, а. е. 424, л. 1 - 3; а. е. 425, л. 1.
91. Пак там.
92. ЦДА - София, ф. 459, оп. 1, а. е. 424, л. 1 - 3; а. е. 425, л. 1.
93. ТДДА - Хасково, а. е. 117, л. 122; а. е. 118, л. 17; - Борба, № 5567, 22 ноем. 1939, с. 4.
94. - Хасковски новини, № 27, 25 ноем. 1939, с. 2.
95. ТДДА - Хасково, ф. 12 к, оп. 1, а. е. 120, л. 23, 100, 110; ф. 1062, оп. 1, а. е . 31, л. 14; - Утринна поща, № 2974, 25 юли 1942, с. 2.
96. - Народен глас, № 6, 5 окт. 1940, с. 2; № 7, 12 окт.1940, с. 2.
97. ТДДА - Хасково, ф. 12 к, оп. 1, а. е. 120, л. 23, 100, 110; ф. 1062, оп. 1, а. е . 31, л. 14.
98. -Утринна поща, № 2962, 2 май 1942, с. 1.
99.-Утринна поща, № 2979, 29 авг.1942, с. 2; № 3003, 13 февр.1943, с. 2.
100. -Утринна поща, № 3039, 23 окт. 1943, с. 1; № 3040, 27 окт. 1943, с. 1.
101. -Утринна поща, № 3055,12 февр.1944, с.1; № 3056,19 февр.1944, с. 1.
102. -Утринна поща, № 3011, 10 апр. 1943, с. 2.
103. Пак там.
104. ЦДА - София, ф. 459, оп. 1, а. е. 426, л. 1 - 2.
105. - Утринна поща, № 3060, 18 март 1944, с.1; № 3064,15 апр.1944, с. 1.
106. ТДДА - Хасково, ф. 1062, оп.1, а. е. 34, л. 1 - 2.
107. - Наша дума, № 16, 28 февр. 1910, с. 2.
108. Сто години български театър. С., 1956, с. 275.
109. - Наша дума, № 16, 28 февр. 1910, с. 2.
110. - Наша дума, № 16, 28 февр. 1910, с. 2.
111. - Прогрес, № 8 , 28 януар. 1912, с.2.
112. ТДДА - Хасково, ф. 1062, оп. 1, а. е. 31, л. 13; ф. 158 к, оп. 1, а. е. 2, л. 125 - 139; - Хасковска поща, № 396, 12 февр. 1926, с.2; № 398, 17 февр. 1926, с. 2.
113. - Утринна поща, № 526, 22 май 1929, с. 2.
114. Пак там.
115. Пак там.
116. - Утринна поща, № 1436, 17 май 1932, с. 2.
117. Пак там.
118. Пак там.
119. Пак там.
120. Пак там.
121. - Утринна поща, № 1616, 21 дек. 1932, с. 2.
122. Пак там.
123. Пак там.
124. - Утринна поща, № 1610, 14 дек. 1932, с3; № 1616, 21 дек. 1932, с. 2.
125. -Утринна поща, № 2891, 28 ян. 1941, с. 1
126. Пак там.
127. Пак там.
128. -Утринна поща, № 2942, 20 дек. 1941, с. 1.
129. - Утринна поща, № 2946, 14 ян. 1942, с. 1; № 2947, 17 ян. 1942, с. 1.
130. - Утринна поща, № 2989, 7 ноем. 1942, с. 1.
131. -Утринна поща, № 2990, 14 ноем. 1942, с.1.
132. -Утринна поща, № 3043, 20 ноем. 1943, с. 1.