КАК НЕ СТАНАХ ЛИДЕР
Тези дни отидох в съда и направих волеизявление, че искам да стана лидер на 155-ата у нас партия.
- На коя? - попита ме съдията.
- Ами, Партията на любовта - заявих тържествена аз.
- Партията на любовта?! - повтори учуден съдията. - Не съм чувал! А за какво ще се борите?
- О, моята партия няма да се бори с никой, искаме само да бъдем регистрирани, защото иначе тя си съществува.
- Как така ще съществувате, щом не сте регистрирани? Значи вие провеждате нелегална дейност всред обществото! Това е противозаконно.
- За каква нелегалност говорите, господин съдия? Тя, нашата партия - на любовта де, е най-хуманната и независима - партия на целия български народ.
- Знаем ги тези, независимите. Напоследък всички се пишете независими, а след като ви регистрираме - хоп, я в „демократични центрове”, я в опозиционни съюзи и какви ли не „обединения”, насочени все към Европа.
- Живеем в условията на демократични промени, господин съдия. Всеки има право да изповядва своя религия, така че не бива да ми отказвате.
- Такова нещо не съм казвал, гражданино. Но малко ми е учудващо - усмихна ми се за първи път съдията - Има някои формалности. Ще трябва да изясним: 1. Каква политическа идеология ще изповядва вашата партия, 2. Кой може да членува в нея, 3. Каква ще е бъдещата предизборна програма, 4. Каква антикризисна платформа предлагате, 5. Какъв вестник ще издавате и 6. Какъв е девизът ви?
- Господин съдия, тези Ваши изисквания малко ме притесняват. Нали знаете, любовта няма политическа идеология, а в нея участват и по-малки, и най-големи. Това е партия на целия народ (нетоталитарна).
Предизборната ни програма и антикризисна платформа е любов и само любов - навсякъде и към всички, сега и по всяко време. Що се касае до нашия девиз, той е следния: „Любовта ще спаси хората и страната”. Любовта е в нас. Ние сме във времето, а времето е на влюбените!