УВОДНИ ДУМИ КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ
Предговор към книгата „Село Липен - минало и настояще - през погледа на един моряк” (2020) от Георги Червенски
Отдавна известна е сентенцията, че само записаното слово съхранява паметта във времето. Водени от тая истина, краеведите дават своя ценен принос в историята.
На това благородно дело и Георги Червенски отдава своя дан за родното си село Липен - където и аз съм изживял най- волните години в живота на човека - детството. Затова с удоволствие приех поканата му да бъда съпричастен към новата му книга за селото ни - като редактор, а и да напиша тия уводни редове.
Ще се отзова и на настойчивото му желание да включа едно от моите стихотворения, посветени на село Липен. Ще го предложа като завършек на тоя предговор.
Интересното в книгата е това, че освен краеведската информация за селото, авторът се представя и със свои разкази и стихотворения.
Всички разкази - предложени на вниманието на читателите, са художествено разказани реални случки или легенди от живота на селото. Сюжетите са интересни и увлекателни за четене.
Заслужават внимание и стихотворенията му, заради тяхната искрена изповед към родното село, любимата жена, морския живот.
Георги Червенски пояснява, че в краеведските си изложения няма претенциите за изчерпателно систематизирана с подробности хронология за историята на Липен, а дори не са изключени и някои неточности в информацията, която е успял да събере през живота си, но благородното дело е вършел с обич към родното си село.
И това не е малко, защото цялостната памет на историята се събира от много персонални источници.
Макар че моряшкият живот е държал Георги Червенски далече от родното място, той постоянно е носел в ума и сърцето си Липен. Впечатляващ е широкият обхват от данни за родовете в селото и многото имена, с които борави авторът в информацията си за тях.
Сред тях са редица изявени личности в областите на културата, науката, спорта, общественият живот. Изтъкнато е участието на хора от Липен в исторически събития, касаещи цялата ни страна.
Успехите през годините в селото ни, авторът описва с възторг и гордост! А поводи за това има много. През тоя период премина там и моето детство - свидетел бях на това.
За идните поколения е винаги нужно да бъде съхранявана паметта за живота и делата на техните предшественици.
Георги Червенски прави това с жар и обич към селото ни в своите книги. И нека тая памет бива съхранявана и предавана от поколение на поколение завинаги!
Сегашната съдба на българските села не е радостна - постепенно обезлюдяват, а някои дори изчезват от картата на страната ни! Подобна съдба не подминава и нашето село, макар че не е от най-отчайващите - живеещите сега в него, предимно възрастни хора, поддържат пулса на живота.
В културната област за това, своя принос дава и читалището - със своите състави и библиотеката.
Нека тоя пулс не пресеква никога, въпреки че не е така мащабен и интензивен, както в годините на моето детство.
Ето и обещаното - за завършек на краткия ми увод, мое стихотворение, в което изразявам милите ми спомени за изживяното в Липен детство и носталгия по отминалото:
НОСТАЛГИЧНО ЗАВРЪЩАНЕ
В прегръдката на овехтялото село
събудените спомени рисуват контурите
на селското ми детство.
Небрежно ще ми каже всеки:
,,Носталгия банална е това.”
И знам, че е така, но има образ личен
на чувствата ни в общата баналност -
изграждащи безброй сюжети
на темата една и съща.
Затуй така в живота си назад се връщам,
тъй както книга се прочита пак.
И може би по-мъдри ставаме,
когато назад се връщаме,
макар и в спомените само.
А тъй естествено е сякаш,
че в есента на детството ми
с лястовиците съдбата споделих.
Подобно виното прекипнало
разляха се годините ми в градовете,
за да се връщам все по-рядко тук,
където съм най-радостните дни живял,
но изгледът е друг сега -
обрасъл двор с трева!…