РУСАЛКА
Американски фолклор
превод: Росица Станева
Една нощ въртях се в безсънно легло,
та много късно заспах -
в съня си припомних за странна любов,
когато сред моряците бях.
Ден след ден плувахме по сини води,
недалече от суша и бряг.
Съзряхме русалка на брега да седи
с коса златна и гребен в ръка.
Тя като горски славей сладко запя -
кръстосахме безсилно ръце,
а нашият кораб галантно се спря
с магия във всяко сърце.
Да, корабът носеше се като сляп,
обърка той всички съдби,
във пясъка вряза се, а след това
в скалистия бряг се разби.
И приближих аз горкия ни капитан,
продума той тъжно с глас тих:
,,Във Плимут невяста изоставям там,
че съм на русалка жених!”.
На кораба потъващ се спуснах към боцмана,
отчаяно изрече без знаци:
,,Два сина с жена имам аз във Бристол,
но те ще останат сираци…”
Към юнгата млад тогава притичах,
в очите му имаше мрак
и каза: ,,Аз мъртъв съм за мама, обичаната,
не ще да ме види тя пак.
Пет сина отгледа ни. Все сме на палуби,
сред цял океан заблестял,
но тя на брега ще ридай без умора
да търси от нас оцелял.”
Заговори онзи стар кораб в съня ми:
,,Край Плимут, щом чуеш тромпет,
ти знай - моряци, от русалки примамени,
на дъното викат и теб!” .