ТВОРЧЕСТВО

Михаил Кулчицки

превод: Тихомир Йорданов

Художникът рисуваше пейзаж.
Изпърво щрихи, само като намек.
С молива драсна той веднъж и дваж:
трева, гора, планински камък.
А после във пролуката - контур,
петна неясни, цветни пръски,
тъй както при момчешки порив щур
настъпва завръз, а пък няма връзка.
Но изведнъж картината се пръкна.
Като камбана сякаш зазвъня.
Аз още страдах: ах, дано не сбърка!
Все исках нещичко да променя.
Запалих си цигара. Чаках. Край.
И стана вече скучно, безразлично.
Картина нямаше, а изгрев. Май
света той караше ме да обичам…

Картината - тя съхне на перваза.