Ганчо Краев
Ганчо Краев (Ганчо Краев Ганчев), български писател-хуморист, е роден на 1.ІІ.1909 г. в с. Веригово, присъединено към Хисаря. Завършва учителски институт в Пловдив (1934). През 1934-1946 г. работи като учител. Редактор във в. „Стършел” (1950-1969). Литературният му дебют е във в. „Щурец” (1938 г., на Райко Алексиев). Автор е на книгите: „Тука е така” (1947), „Дойде ни времето” (1952), „Гост от небето” (1957), „Обществена баница” (1957), „Смешна менажерия” (1959), „Човек душа носи” (1961), „Ча-ча-ча” (1963), „Човещина” (1963), „Тук да си остане” (1965), „Аз си знам” (1966), „Любов с последствие” (1968), „Соленото не се разваля” (1968), „Весела трапеза” (1969), „Семейна тайна” (1970), „Сто кубика тревоги” (1972, 1989), „Вълшебният кон” (1975), „Хоро без гайда” (1977), „Ех, тоз вятър” (1978), „Опасно положение. Избрани разкази и фейлетони” (1984). Член на СБП. Умира на 28.VІ.1977 г.
Публикации:
Проза: