ЧУДАК
Из „Граници” (1977)
Нарекохме си го човекът без пари.
Такъв бе той, дори когато имаше такива…
Печи го, ако щеш или пък го вари -
той бе чудак, а може би - щастливец.
Одумвахме го, казвахме: пести
и крие тайната на свойто безпаричие.
Защото то ни беше навик, а по негов стил -
то значеше, че трябва да обичаме.
В един противен ден - без слънце и без дъжд -
когато всичко става тягостно и сиво -
почувствахме, че липсва оня мъж,
когото смятахме чудак… А може би -
щастливец.
И някой каза /и не каза/: - Ето на!
Човекът без пари не опознахме.
А всъщност безпаричният - човещина,
човещина ни беше дал.
И обедняхме.
