СНЕЖКО
СНЕЖКО
Баба Зима викна:
- Хайде, сине бял!
Изтъках килима,
а пък ти си спал.
Вземай парашута -
и на добър път.
Майсторка прочута
знае ме градът.
В облак скрит изписка
Снежко с тънък глас:
- Не, града не искам
да постилам аз.
Хиляди комини
дебнат с черен дим,
кой край тях ще мине
чист и невредим?
Газиха ме лани
цял керван коли.
Ох, от стари рани
още ме боли…
Имам аз покана,
майчице добра,
да крася с премяна
тихата гора.
НОЩ
Когато всички вкъщи се прибраха,
щурчето я повика с песен плаха.
И някъде от тъмните ливади
тя най-напред на него се обади.
Покрай високите топли мина,
зашумоля със рокля от коприна
и влезе във притихналото село
с пантофки леки и звезди на чело.
Заспали бяха кротките стопани
и никой в своя дом не я покани.
Нощта поля цветята, шета в двора,
нахрани и теленцето в обора.
Преди да се завърне във полето,
будилника нави тя на петлето -
когато зазори, да се не чуди
дали е време хората да буди.
КЪСНА ЕСЕН
Късна есен се намръщи:
„Всеки да се скрие вкъщи
и вратите да залости -
край на песни, танци, гости.
Давам път на ветровете,
дъждовете, снеговете.”
Враните се разлетяха -
в нивите каква ти стряха!
Заекът напред-назад -
в празна къща има глад.
Катеричката в хралупа
камион запаси трупа,
за опашката горкана
педя място не остана.
В кошер пчелният народ
запечата вход до вход.
Кой ли място не намери
в зимата да не трепери?
Даже тънкият комар
скри се при един другар.
Тъй готови всички твари
ще посрещнат Януари.