КОЛЕДЕН ДАР
Маргаритка тази вечер бе много весела. Неудържима радост бе пламнала на лицето й. Тя припкаше, скачаше, пееше, залепваше чело на студеното стъкло на прозореца и й се искаше някак си да хвръкне през него. Навън беше така хубаво!
Валеше сняг. Първият сняг тази година. Небето бе слязло ниско над покривите на големите здания, ронеше се на големи парцали и като че ли искаше да затрупа целия град с комините му и опънатите жици на антените.
А колко големи са тези парцали! Също като тези, с които е отрупана елхата на Маргаритка. Само че тези вън са истински, а не от памук.
- Утре е Коледа и затова вали сняг, нали, майко?
- Да, Маргаритке, за да има на какво да се радват малките деца като тебе.
- Майко, нали ти казваш, че желанията на децата тази вечер се сбъдват?
- Да, на всички добри и послушни деца. Бъди послушна и ти и всичко, каквото желаеш, ще бъде изпълнено.
Маргаритка се замисли. А тя има толкова много желания! Дали всичко ще бъде изпълнено? Колко са добри нейните татко и майка. Тази вечер те ще я изненадат с много подаръци. Тя е уверена в това. Но още не знае какви ще бъдат.
- Те ме обичат и затова ми купуват всичко, каквото пожелая. Но нали и аз също ги обичам!
Изведнъж неочаквана мисъл блесна в главата на малкото момиченце. Защо и тя да не купи някакъв подарък на своите татко и майка. Нали и тя ги обича?
След дълги молби Маргаритка получи разрешение от майка си да слезе долу в двора, да си поиграе със снега, и да погледа как по-големите деца се бият със снежни топки.
След като се облече добре, тя незабелязано пъхна в ръкавицата си десетте лева, които тази сутрин татко й ги даде да си купи бонбони и още не беше ги пуснала в касичката си. Защото тя винаги предпочиташе да пуска парите си в касичката, отколкото да купува каквото и да било.
Маргаритка затича надолу по стълбите.
- Какво ли да им купя? - мислеше тя.
Нищо не й идваше на ум. Тя реши да отиде на улицата и там на витрините да избере.
Улицата гъмжеше от народ. Хора, с вдигнати яки, завити в шалове, бързаха напред-назад. Всички носеха пакети и пълни чанти.
Витрините на магазините блестяха от светлината и привличаха погледите на минувачите.
Но от всичко най-хубави бяха леките снежинки, които падаха и кацаха по дрехите, по косите, дори и върху клепките на очите на хората. Колко са смешни, и всички изглеждаха като да бяха от захар.
Маргаритка тръгна от витрина на витрина и стискаше в ръкавичката си голямата монета.
Тя търсеше нещо, но какво - сама не знаеше.
Пред вратата на един магазин, в тъмния ъгъл, тя съзря едно дете, свито, отрупано със сняг. Тя чу сподавения му плач и се спре до него.
- Защо плачеш? - попита Маргаритка.
Момиченцето още повече зарони сълзи
- Изгубих си парите. Блъснаха ме и те паднаха…
Нещастието на момиченцето трогна Маргаритка.
- Какво щеше да си купиш с тях?
- Хляб за мама. Моля ви, купете си едно календарче за новата година, само левче - пропя през сълзи разплаканото момиче и протегна измръзналата си ръка към Маргаритка.
- Вие календарчета ли продавате?
- Да. Сега не смея да си отида. И никой вече не ще да купи. Казват Нова година минала вече. И вие ли няма да си купите?
- Аз не знам да чета. Но ето и тези пари. С тях щях да купя подарък на татко и майка. Вземете ги и купете хляб на майка си.
Малката продавачка едва прошепна:
- Благодаря ви! Вие сте много добра.
- Имате ли още много календарчета?
- Да. Още седем.
- Искате ли заедно да ги продадем? Елате! - Маргаритка хвана за ръка измръзналото парцаливо момиченце и тръгнаха от магазин в магазин.
- Господа, - обръща се Маргаритка - купете си календарче от това момиченце. То е бедно и иска да купи хляб за майка си. Недейте му отказва.
Маргаритка умееше да убеждава хората. Никой не й отказа. Календарчетата скоро се свършиха.
Когато да предложат последното, Mapгаритка трепна. Пред нея се изпречи татко й. Той също остана учуден. В първия момент като че ли му стана неприятно, но след като Маргаритка му разказа историята на малката продавачка, той прегърна своята любима дъщеря и я разцелува.
- Моето мило дете, ти си искала да ни купиш подарък, да ни изненадаш, но това, което си сторила сега, е най-скъпият ни дар, ти ни поднасяш своето милостиво и добро сърце.
После се обърна към чуждото момиченце и каза:
- Тази вечер ти ще бъдеш гостенка на Маргаритка.
Той взе за ръце двете деца и ги поведе за вкъщи.
Снежинките весело играеха, сплитаха се в косичките на двете деца, капваха на клепачите им и се топяха в pадостни сълзи.
———————————
в. „Барабанче”, брой № 32, 7.1.1939 г.
