УСМИВКАТА НА РЕКАТА
УСМИВКАТА НА РЕКАТА
Заспали са зелените вълни -
реката може би е уморена.
Тръстиката край нея не звъни,
не я разбужда чайка устремена.
Реката се усмихва на света -
това е миг на срещата с морето.
И нейната усмивка разцъфтя
и грейна сред водата бяло цвете.
СТЪПКИ ПО ПЯСЪКА
Моите стъпки по жълтия пясък
вити пътеки редят.
Взели от слънцето тръпки и блясък,
пеят, горят и искрят.
Тичам след чайките… Радостно тича
вятърът с мен по брега.
Тихите думи, които изрича,
с обич повтарям сега.
Моите стъпки… Ах, вятърът сплита
техните тънки следи.
Буря внезапна със грохот връхлита,
плискат ги хладни води.
Но като ехо ще носи морето
звън и от техния глас,
фарът крайбрежен сред мрак ще им свети
и ще им бъде компас.
ВЪЛНИТЕ НЕ ЗАСПИВАТ
Вълните не заспиват нито час.
Зелени, сини, с гребени пенливи,
искрят и пеят сутрин с ясен глас.
Вълните не заспиват.
Едно щурче на тънките треви
се люшка и извива песен жива.
Едно момче заслушано върви.
Вълните не заспиват.
Те покоряват камък и скала,
пред корабите свят голям откриват.
Над тях размахват чайките крила.
Вълните не заспиват.
РАЗГОВОР С БРЕЗА
Щом усетя в очите сълза
и обида горчива,
спирам аз при добрата бреза,
при брезата красива.
Шепне тя за скорци и цветя
и за нещо ме пита.
Залюлява ме с нежни листа
и тъгата отлита.
Подарява ми звън на роса
и усмивка на цвете.
Хей, търсачи на сто чудеса,
при брезичката спрете!
ЕСЕН
Когато падне есенна мъгла,
остава слънце само сред лозята.
Блещука в кехлибара на зърната,
в дъгата на изчезващи крила.
Когато падне есенна мъгла,
остава слънце в детските картини
на двора в оскрежените гергини.
Когато падне есенна мъгла.
