Ангел Христов

За творчеството, съвременността и дълга на творците

Тазгодишното издание на алманах „Мизия” носи ехото на времето. Членовете на Дружеството на писателите в Плевен имат своята сцена, чрез която да представят собственото си творчество, както и да получат отзиви за него.
Редколегията би следвало да търси онези творчески продукти, които изследват нашата действителност, заравят се в душевността на съвременния човек, разкриват онези черти, които го правят част от живота на обществото. Не е възможно около нас да се водят войни, а нашите автори да се ровят в саксийните си цветя и недалечното минало, свързано с имоти, забравени села и т. н. Да, това също са теми, и то важни, но изискват по-различен подход. Бих искал да подчертая, че Мизия е алманах за литература и той е предназначен да публикува и познати автори, и такива, които сега се опитват да се утвърдят.
Като уникално за града издание „Мизия” е поле не само за литература, но и за изкуство, и за памет, съхраняваща спомен за дейността на големите културни институти, както и за събития от историята на Плевен.
Що се отнася до литературната критика, бих искал тя да бъде за авторите, публикувани в алманаха. Изданието е за неговите членове и за тези, които биха искали да прочетат за написаното от тях. Алманахът не е личен, поради което не би трябвало да се публикуват членове на дружеството, които не вземат участие в организационния живот на сдружението, не посещават литературните събития, организирани от него и не плащат членския си внос, независимо по какви причини.
Ще споделя с вас личното си мнение, което се отнася до творбите, отпечатани в този брой. Не става дума за критика, а за разбиране на представеното и за възприемане на образи и чувства, които предизвикват тези творби.

Поезията във всички броеве на „Мизия” е разнообразна, търсеща, искрена и богата в тематично отношение. В този брой тя, в известна степен, е носталгична поради причини, които могат да се сведат до две думи - живот и смърт.
Ще спомена без всякаква градация стихотворенията, които носят определено послание или запомняща се поанта. Сред тях е третото стихотворение на Христина Комаревска, чиято поанта излиза извън рамките на преразказа и достига до „…и небето, и земята са тук, само аз и пчелите сме други”.
Бих отбелязал стихотворението без заглавие на Здравка Шейретова, макар и кратко, заради вълнуващото:
„…във въздуха нагоре се покачвам,
докато се превърна в облак и заплача.”
Въпреки малко тежкия и сякаш съзнателно забавен поетичен изказ, в част от поемата „Пиета” на Елена Вълкова, поетесата е съсредоточила вниманието си към конкретните факти, за да подчертае ролята на своята героиня Юлия Вревская.
Представените стихове на Лалка Павлова демонстрират личното й отношение към съвременния свят с неговите негативи, търсена мистичност и характерната образност, подсказваща и загатнатия песимизъм, и надеждата за полета на птицата като символ на свободата.
Нина Чилиянска е засвидетелствала своята почит към загиналите в Руско-турската война, съживявайки един спомен за смъртта на руски войник, който пази в шарената си кърпа златните къдрици на своя син. Другите две стихотворения без заглавия осветяват личните й пристрастия към живота в различните му измерения като преклонение пред природата и любовта.
Татяна Любенова освобождава душевното си напрежение чрез откровеност, съчетавайки чисто човешките отношения като съмнението и раздялата чрез обръщение към душата си.
Безспорно едно от добрите качества на поета Осман Мустафов е неговата не многословност, тематична определеност и звучни поанти. Трите му стихотворения са посветени на прераждането и любовта, а финалът на стихотворението „Зов” е красив: „И аз плащам… с любов”.
Поезията на Люлин Занов е неразривно свързана с историята на родния край и със селото, видяно през призмата на усиления полски труд.
Наташа Басарова е лаконична, развивайки три различни теми, свързани с чистите човешки чувства, подчертавайки личното си отношение чрез известна доза декларативност.
Поезията на Боян Горанов се отличава с използването на патетична звучност на думите, търсене на отглас от ехо, за да подчертае личното си отношение към описваните събития.
Страхил Ерменков с характерната си привидна замисленост разсъждава върху смисъла на живота и света, пренасочвайки вниманието ни към онези мигове от този свят, чрез които и ние преживяваме неговите чувства.
Валери Петров, в размислите си за любовта, тленността и човека, втъкава вечните въпроси, свързани с живота и неговите проявления, осветявайки ги със своето нетърпение да разбере какво точно се случва както в природата, така и в хората около него.
Трите стихотворения на Ваня Радовенска разкриват чувствата на поетесата и нейния поглед върху душевността на човека. Тя преоткрива себе си чрез усещането за моментни изживявания, отговаряйки си сама на своите въпроси.
Витка Витанова не изневерява на своя остър поглед към миналото и неговите герои, но с поетична лекота разглежда съвременността чрез визуализиране на пролетта и познанието за самата нея.
Представените от Велина Ценкова стихотворения разкриват сложната душевност на нейната героиня, не само търсеща, но и допускаща решения на сложните въпроси в личния живот на човека.
Използвайки образа на пролетта Ема Пенчева й вдъхва живот, жизнерадост и онова странно очакване, проследимо чрез лекотата на стиха, вдъхващ незаличима радост.
Лиричността в представените от Константин Денчев стихотворения разкрива разнолики страни от любовта и последствията от нея, а неговото „морско” стихотворение слива природата с живота, морският бряг е обобщен образ на живота и морето.
Разкривайки с лекота чувствата си, Мая Христова използва стиха, за да вплете чрез него същността на любовта с нейните различни проявления, от възторга през болката и до състоянието на сърцето, задаващо въпросите, на които дори то самото няма отговор.
В стиховете си Гюлшен Алиева използва отрицанието, за да разкрие в дълбочина мислите си, причините за едни или други състояния и чувства, разкриващи пристрастеността й към детайла, думата, която носи повече от едно значение, посланието, в което е кодирала любовта си към живота.
Ена Цветанова представя три стихотворения, посветени на любовта и нейните превъплъщения, предизвикани от различни чувства. Героинята й е лаконична и решителна, познала и красотата на любовта, и болката от вероятно безпричинната раздяла. Моментните колебания са повод за въпроси без отговори. И за още въпроси.
Ирена Цветкова ни предлага три стихотворения, чрез които разкрива личното си усещане, водещо ни от пасторалността на природата, през личното отношение към света, до искреното, но категорично изискване към любимия и към живота, предоставящ й не изход забранен, а възможност и пролука.
Поклонник на пролетта, ироничен към временното в стихотворението „Локва” и непримирим към хода на Времето, Васил Станков разкрива своя поетичен ареал, своите предпочитания и не на последно място тъгата си по изтичащото време, не оставащо следи.
Зоя Минева в стихотворението си, посветено на поета Борис Христов, е създала сполучлив образ като снага на дума, визирайки звука на тромпета на големия български поет.
Времето, неговият неумолим ход и невъзможността да му се противопостави, вълнува Спаска Гацева. Признавайки, че животът е сражение, поетесата заключава, че единственото, което остава на човека, е: „Да иде в другия живот. И там да се помоли”.
Стихотворението на Пламен Игнатов е изцяло решено като спор със самия себе си в едно общество, носещо твърде много рани, за да се възползва от истинските ценности.
Петко Недялков е представен с цикъл оригинални хайку, възползвайки се от характеристиката на жанра, за да изрази отношението си към различни теми от живота.
Не случайно оставих трите стихотворения на Весела Димова в края на разговора ни за поезията. Тя единствена е отворила сърцето си за жестокото ни съвремие, време на войни и несигурно бъдеще, време, в което страданието е обвило земята като огромно, разрастващо зло. Привидното спокойствие, което излъчва всяка дума от първите две стихотворения всъщност е едва сдържана ярост срещу убийствата на невинни хора, срещу войната, срещу безсилието дори на Господ, чиято единствена роля е да приеме в рая душите на децата си. Впечатляващо звучи обръщението към Мария, Майката: „Ти знаеше, че сълзите не могат / да запечатат портите на ада”. Но това обръщение е и към тези, които предизвикват войните, то е и към нас, обикновените хора, които носим вина за избраните да ни ръководят и издигат стени пред всяка опасност.
В раздела „Произведения за деца” - Венета Йочева, с „Баба Яга и мишлето”; Вана Николова с трите си стихотворения „Сурвачка”, „На пързалката” и „Неканен гост” и Боян Горанов със стихотворението си „Мили ученици”; както и Витка Витанова с „Гатанки” - предлагат богат набор от теми, разкриващи детския свят със запомнящи се образи.
Ще обърна внимание и на включени в алманаха юбиляри. Стихотворенията на Ива Милковска: „В дома на старата любов”, „Небесна орлица” и едно без заглавие, ни предлага лична и откровена изповед.
Атанас Славчев, в разказа „Реален свят”, разкрива вътрешната борба на главния герой, опитал се да прозре околния свят с неговата сложност чрез едно момиче, което с израстването си се променя коренно, изоставяйки своя доскорошен идол.
Иван Стефанов предлага два къси разказа - „Смут” и „Съмнение”, използвайки предпочитания си стил, характерен с кратките изречения, наподобяващ задъхаността на разговорната реч и добре поднесен финал.

Публикуването на млади поети и прозаици вече стана традиция. Поддържането на рубриката „Млади гласове” е наша грижа и ние не трябва да я изоставяме. Най-общото впечатление е, че младите са успели да представят себе си много добре. Борис Борисов с успешно търсената и намерена форма за изказ; Габриела Йоновска с категоричността си; Дария Георгиева с дръзката форма на акрохайко; Николай Кашев с откровения си патриотизъм; Николай Петков с младежката си нетърпеливост. Прозаичката Гергана Христанова развива сюжета на своя разказ чрез двамата си герои - човекът и животното, в трагична тоналност, подчертавайки силата на природата като една от заплахите и срещу животните, и срещу човека.
Адмирации заслужават Татяна Любенова и Люлин Занов със своите преводи на руски поети.

Прозаиците в този брой са представени с разказите си: “Нека да помълчим” от Цветан Лалов; „Шивачката” от Христина Комаревска; „Омаилко” на Ема Пенчева; „Продадена” и „Краят на лятото” на Венета Йочева; „Съвременна приказка” на Людмила Стоянова; „Добри познати” на Любомир Духлински; „На един хвърлей до гроба” на Ангел Христов и „Миткалото” на Пелин Пелинов.
Цветан Лалов разглежда проблема на двама бащи. Синът на единия живее и работи в Австрия, а на другия - подготвящ се да замине. Докато тревогата на вторият е свързана с бъдещето на сина му, тревогата на първия е свързана с тъгата на сина му, живеещ добре, но непрекъснато мислещ за родния си край, за болезнената липса на песента на щурците.
Ема Пенчева се възползва от приказния фолклор, за да разкаже историята на една учителка, която се връща от селото, където преподава и попада в плен на зимната виелица. В сърцето й намира място още един приятел, джуджето Омаилко.
Двата кратки разказа на Венета Йочева разглеждат противоположни теми. Първият разкрива живота на момиче, продадено за три чувала жито и неговата нерадостна съдба, а вторият е по-скоро притча, подсказваща тъгата на старата жена, подарила красиво шалче на младо момиче и завидяла й за миг за младостта.
Приказката на Людмила Стоянова всъщност е омекотена сатира на съвременното ни общество, стилизирано до света на сенките и тяхното пагубно влияние върху живота на обществото.
В разказа си „Добри познати” Любомир Духлински прокарва идеята за неизползваните възможности на живота в следствие на неосъществената любов.
Бих искал да отбележа и разказа на Пелин Пелинов „Миткалото”, включен в цикъла „Щрихи към портретите”.

Мариана Еклесия и Геновева Неделчева са представени в раздела „Публицистика”.
Хуморът и сатирата са представени от Петко Спасов и Люлин Занов. В раздела „Юбилеи” са представени Лалка Павлова, Илко Иларионов, Ива Милкова, Атанас Славчев и Христина Комаревска.
Отбелязани са и юбилеите на бележити личности и културни институти, свързани с Плевен и Плевенската общественост.
Литературната критика е представена от Лалка Павлова с три нейни студии.
Публикуван е и Обзор на литературната продукция от плевенски автори през 2023 и 2024 г., представен от Татяна Любенова.

Уважаеми колеги, да говорим за нашата поезия и нашата проза като творци е важно и в известен смисъл задължително. Нашата задача е да се противопоставим на пропагандираните чужди на нашия народ ценности и да доразвиваме нашето литературно наследство. Това е особено важно задължение за нас като творци. Надявам се, че за следващия брой всички ние ще представим още творби, отговарящи на времето, в което живеем. Творби със силен творчески заряд, творби, предизвикващи възхищение с формата, съдържанието, жанровото разнообразие и усещането за национално самочувствие.