ГОРА
ГОРА
Обичам твоя лъх, гора,
и шумите зелени,
да срещам в ранната зора
изплашени елени!
Обичам сладкия ти дъх
и стволите отвесни
със наколенките от мъх
и птичите ти песни.
Аз късам твоя едър дрян
и златни манатарки.
Аз гледам, в дънер стар опрян,
съзвездия-шишарки.
Обичам призори на глас
да споря с твойте птици;
приведен да се скитам аз
под дивите лозници.
Ти водиш с бурите вражда -
стопяваш ветровете,
довеждаш хляба и дъжда,
букета с росно цвете.
1972 г.
ПОТОМЪК
Потомък аз съм на деди
от яворовото подножие,
с големи, рунтави бради,
с одежди от гергьовски кожи.
С пламтящи крушови главни,
в ръцете с едри мечи сопи
громили вълци и злини
край бедни къщи и въртопи.
С тирани-турци в страшен бой
дочакали са свободата,
и дом е струпал всеки свой
край пасищата и водата.
Дошли по-черни времена.
В борба се хвърлили бащите
с червени, ярки знамена,
от майките ни тайно шити.
И паднал с разпилян перчем
тук не един герой пронизан.
Където Биструша тече,
изгнила бащината риза.
Затуй не ще да изменя
на оня пламък на бащите.
Голяма алена главня,
по-ярка даже от звездите,
ще нося аз по своя път.
И с петолъчка във сърцето
ще пръскам слънце в този кът
за вечна пролет в ширинето.
1972 г.
