Илия Енчев

Ние, българите, имаме един много оригинален празник на 1-и ноемврий - ден на Народните будители.

Това е ден на всички ония, които са били най-много българи, най-чисти, най-самородни българи.

Това е ден на ония, които са притежавали най-много от онова, което прави нашия народ безсмъртен.

Това е ден на ония, които са носили чрез себе си през вековете онова, що е неунищожимо от никакви сили - нито силата на всемощното време, нито вражеска сила; денят на ония, които са носили в себе си онова „що не гасне”, което никой не може да угаси.

Това е денят на ония, в които е живял безсмъртният дух - духът на българския народ.

Кои са те?

Това са, първо и първо, ония, които са пробудили народа от състояние на дивачество и са го утвърдили като народ - да се самосъзнае като една голяма общност с велика единна душа; това са светите братя Кирил и Методи, които дадоха писменост на българите (и на „вси славяни”) вече да не си служат с черти и резки „погани сонще”, а да се родят като народ със свое писмо и влязат в лоното на културните народи, застанали на свой исторически път за творчество на своя култура.

Това е княз Борис I, който с мъдростта на гениален държавник и със силата на непоколебим воин прокара синур между епохата на езичество и дивачество, като прие великото учение на Христа и чрез религията (най-мощната стихия на човешкия дух) спои разноплеменните съставки на населението в своята държава, в силна, жива сплав - единен цялостен народ; от него насам има български народ във великия смисъл на това название.

Народът се роди из хаоса на дивачество и езичество!

Кои са те - народните будители?

Това е Св. Климент Охридски и другарите му, които чрез училището и живо слово прокараха първите бразди на нов самобитен български живот.

Тия, които винаги са будили народа - никога у него да не угасне самосъзнанието, че е народ, че е повикан на тая земя по Божия воля да върши той Неговото дело и да изпълни той своята културна мисия.

Това са ония, които умножиха словото Божие чрез книгата и създадоха златния век на българската книжнина - цар Симеон със своя кръжок велики книжовници.

Кои са те? - Ония, които в дни на робство запазиха неугасим български дух и самосъзнание - тия, които от мрака на народностна самозабрава пробуждаха народа.

Из византийското робство народът отново възкръсва за „нов свободен живот” - отново е в бърз възход.

Идва нова напаст, нов удар на съдбата - турското нашествие: ново робство.

Кои са народните будители? Ония, които в най-трагичните дни на народа си не го оставиха, не се отрекоха от него, а му бяха неразлъчно верни водачи: в най-трагичните дни, когато и „камъните плачат” (Цамблак), Евтимий при разлъка с народа си му завещава скрижалите на онова „що не гасне”.

Кои са те? - Ония, които през петвековното турско робство не изпуснаха в най-мрачните дни мъждеещата лампада на народното самосъзнание - свещеният огън на българския дух, от който после се запалиха свещите на много души и възпламна стихийният пожар на едно всенародно просветно и революционно движение за нов свободен живот.

От Паисий, първобудител и първожрец на българската самобитност, - до Шипка, където „Балканът смаян” видя силата на българския дух с оръжие в ръка да извоюва свободата си.

Съдбата е пращала тежки удари върху нашия народ - да пробва неговата сила.

Наистина тя е пробвана! Нашият народ живее повече от 12 века и половина - нищо не можа да го сломи; когато през същото това време много народи изчезнаха от лицето на земята. Неговата сила е пробвана и той е достатъчно кален за нови съдби.

Ден на Народните будители.

Велик ден на българския Бог.

Кои са те още?

Тия днес, които имат от миналото неизчерпаем пример за героична всеотдайност в служба на народа.

Това са ония, знайни и незнайни герои, които в миналото, днес и завсякога ще будят у народа самосъзнание за неговата самобитност, чрез която той има да даде на света онова, което само той може да даде; тия, които вечно са будили и ще будят героичните сили у народа за всестранно, неспирно духовно и материално творчество, за добруването и благополучието на всички българи в целокупна, велика и слънчева България.

————————

в. „Кооперативно съзнание”, брой № 31-32, 31.10.1941 г.