ШИПКА

Вадим Шефнер

превод: Татяна Любенова

ШИПКА

Тук основите каменни от войната са в пясък премляни,
смъртоносна отломка крие в себе си всяка шепа земя,
всеки час придвижване е платен с кървав данък,
и селцето курортно бе превзето с девета атака едва.

Няма тук домове, ни треви, ни огради, и улици няма,
и дървета, и храсти с размах са пометени от снаряд,
ала шипков храст - че цъфти с кървав цвят, затова ли -
оцелял е - и цъфти сред боклуци, трошляци и прах.

Стисни зъби, мълчаливо мини по местата печални,
отмъщаващ за паднали в боя, забравил умора и страх.
Не търси гробове… Остави тази работа на цветята,
всичко те са видели и няма още дълго те да цъфтят.

Ще опадат листата им… И сред тези изровени пътища,
ще ги пръсне вятър безгрижен и палав,
ала всяко листенце ще намери могилката на героя,
просто другаде няма къде то да падне.

——————————

ГЛЪТКА

Обидно е кратък животът,
не е дълъг дори да си в царство -
от глътката мляко - до глътка,
поднесено с плач, лекарство.

А между глътките - забележете! -
ние имаме не малък избор:
у дома на чай да седнете,
или да пиете от най-чист извор.

Ако животът не е лек и гладък,
ако в него стигнеш далеко -
значи той не е толкова кратък -
за да го мъмрим безсърдечно…

Ето, свърши далечният поход,
не от чашата пиеш лекарство,
твойте устни сега ги залива
горчива вълна океанска.

——————————

МИГ

Не свиквайте със чудесата -
дивете им се, удивлявайте!
Не свиквайте със небесата,
стремете се да ги извайвате.

Във облаците се повглеждайте,
и вслушвайте се в песен птича,
над чисти извори се свеждайте -
че повторимо няма нищо.

И миг след миг, след стъпка - стъпка,
във изумление изригвайте.
Така ще бъде - и…различно,
само след едно примигване.

——————————

ЛИЛИЯ

Лилията водна разцъфтя
в крайчеца на езерния проток.
Не помни и не чака нищо тя,
щастлива е дори самотна.

Не я докосвай и с весло не удряй,
към нея не посягай с длани алчни -
че може огън да полъхне утре
над нейните листенца злачни.

Свързва ви днес тайнствена съдба
в трудни и в горчиви мигове,
ще забравиш всичките цветя,
дето си откъснал без да мигнеш.

В миг на смъртоносна тишина,
в миг, когато свършват и патроните,
ще си спомниш ти единствено това -
лилията недокосната.


ШИПОВНИК

Здесь фундаментов камень в песок перемолот войной,
В каждой горсти земли затаился смертельный осколок,
Каждый час продвиженья оплачен кровавой ценой -
лишь девятой атакой был взят этот дачный поселок.

Ни домов, ни травы, ни заборов, ни улицы нет,
И кусты и деревья снарядами сбриты с размаху,
Но шиповника куст - не с того ль, чот он крови под цвет -
Уцелел - и цветет среди мусора, щебня и праха.

Стисни зубы и молча пройди по печальным местам,
Мстя за павших в бою, забывая и страх и усталость,
А могил не ищи… Предоставь ето дело цветам -
Все видали они, и цвести им недолго осталось.

Лепестки опадают…Средь этих изрытых дорог
Раскидает, размечет их ветер беспечный и шалый;
Но могилу героя отыщет любой лепесток,
Потому что и некуда больше здесь падать, пожалуй…

——————————

ГЛОТОК

До обидного жизнь коротка,
Ненадолго венчают на царство -
От глотка молока - до глотка
Подносимого с плачем лекарства.

Но меж теми глотками - заметь! -
Нам немало на выбор дается:
Можно дома за чаем сидеть,
Можно пить из далеких колодцев.

Если жизнь не легка, не гладка,
Если жизнью шагаешь далеко,
То не так уж она коротка -
И бранить ее было б жестоко.

Вот и кончен далекий поход -
Не лекарство ты пьеш из стакана -
Это губы твои обдает
Горьковатая зыбь Океана.

——————————

МИГ

Не привыкайте к чудесам -
Дивитесь им, дивитесь!
Не привыкайте к небесам,
Глазами к ним тянитесь.

Приглядывайтесь к облакам,
Прислушивайтесь к птицам,
Прикладывайтесь к родникам -
Ничто не повторится.

За мигом миг, за шагом шаг
Впадайте в изумленье.
Все будет так - и все не так
Через одно мгновенье.

——————————

ЛИЛИЯ

Водяная лилия цветет
На краю озерного протока.
Ничего не помнит и не ждет,
Счастлива она и одинока.

Не задень веслом ее, не тронь
Не тянись к ней жадными руками -
Может завтра полыхнет огонь
над ее живыми лепестками.

Связанный с ней тайною судьбой,
В трудные и горькие мгновенья
Все цветы, что сорваны тобой,
Позабудешь ты без сожаленья.

В миг, когда смертельна тишина,
В миг, когда кончаются патроны,
Вспомнится тебе она одна -
Лилия, которой ты не тронул.