СЪТВОРЕНИЕ

Анелия Черкезова

СЪТВОРЕНИЕ

Първият ден нарисува очи -
езерно светилище за незрящи,
вторият ден нарисува коси -
уми ги в реката Йорданска,
третият ден нарисува ръце -
и показа й портата Райска,
четвъртият ден нарисува криле -
обетованата земя да достигне,
петият ден нарисува крака -
морето разцепи, за да премине,
шестият ден подари й душа -
и гълъба разпери крила, за да литне,
на седмият ден само каза едва:
„Сътворена си от реброто ми, за да бъдеш Жена.”


ТИШИНАТА

Какъв е този смях,
че цялата къща се оглася,
нали прогонихме птиците,
които ни напомняха свободата?
Шумът е някак див
и възторжено дързък,
наподобява на шествие
в което мравките си събират зърната.
Какъв е този смях!…
Я зашлевете тишината!
Че куклите танцуват
и пламенно крият лицата,
бродират звезди,
а нощта е далечна картина,
замаскирана муза
без капчица свян,
разсъблечена,
жива…
и този непрестанен смях,
съвсем ще оглушеем.
Сега говорете
как хубаво пеят птиците,
а после ще се смеем!


МАЛИНОВ СИРОП

На улица Надежда
хората не се обичат.
Ден след ден някой
някого среща,
поздравява,
отминава,
забравя…
И никак не се сеща за мравките,
и за това как в сладкарница „Захарно петле”
правеха най-хубавия малинов сироп,
и как едно дърво се превърна в корен
от целувката на искрящи детски очи.
Никой не може да танцува
както уличните музиканти от квартала!
Мелодия като карфица
се забива в среднощната тишина
на пеещите маракаси
зад ъгъла,
под моста,
край лагерния огън на улица Надежда…
Хората не се обичат, но захарта е все още сладка!


ПРОСТО ПИТАМ

Докосна ме
или вятър
подгони косите ми житни?
Целуна ме
или слънце опари
ръцете ми - лозници изкривени?
Дочака ме или подобно на птица
сърцето кълва ми?
Докоснах те,
но вятърът бурен житото отрони,
слънцето жарко пропука земята,
лозницата клекна,
а гроздът полегна.
Размах на криле,
предвестник на зима.


СНЯГ

Къде е този сняг,
от който боледуват дърветата,
пожълтял от одумвания,
но запазил достойнството си да се превърне в река?
Къде е този дяволски сняг,
че да смени вярата си и да извика,
че по средата на нищото
пролетта е изкупление,
а студът - изпитание за слабите?
Къде е този сняг,
надраснал егото си и родил поколения лунатици,
хранещи се с митове за хубаво време?
Къде е този сняг,
питам,
че да зашлеви през сълзи
мълчанието на славея и сам да бъде песен?
Земята е така изстинала, че всяка снежинка е утопия,
а легендата за този сняг не вещае нищо добро!


ГОРАТА

Пътеките нямат посока -
каза детето,
което се опита да нарисува гора,
да й подари душа
и заедно да се реят свободни.
В дланта му растеше живот,
сърчицето му тупкаше по палците,
отброяваше минутите, в които
ще се появи на бял свят,
ще започне с любопитство да пита:
Къде е мостът?
Кой нарисува това небе?
Ангелите, ще кажеш ти.
Птиците, ще отвърна аз.
А гората ще въздъхне под телата ни,
преродена.


КАПАН ЗА СЪНИЩА

Продавачът на сънища
разменя невинни прозявки
за разноцветни балони.
Вярва,
че ако опитоми дъха си,
ще може да ражда стихии,
да им каже
спете,
летете,
но дали птицата в полет следи мисълта му
или чертае посока около ириса на земята?

Продавачът на сънища приспива рано мечтите си,
обещава им,
че ако са тихи,
ще ги научи да сбъдват желания,
да танцуват като дервиши,
но сам се наказва с утрото
и ги събужда рано.

Продавачът на сънища не обича светлината,
но всяка вечер пали свещи
и се моли времето да спре,
за да сънува неродените си деца.

Продавачът на сънища сам избира съдбата си,
но отрича да е будувал при пълнолуние,
защото това е бутафория, лишена от смисъл.

Събудете се, неродени деца,
това не е приспивна песен,
а капан за сънища!