Радка Станимирова

Грижи се за всички
мойта баба мила,
восъчни свещички
всекиму е свила.

Пред икона свята
свещите нарежда,
чувам в тишината
нежно да нашепва:

- Таз свещица малка,
на охлюв навита,
за моята Лалка,
нека стои скрита.

Че пролетта идва
със птички и песни,
а след нея бърза
Великден чудесни.

Срещу този празник,
с мъничка ръчица,
Лалка ще прихване
жълтата свещица.

С своя светъл пламък
ще прогонва злото
и ще й показва
пътя към доброто.

———————–

сп. „Християнче”, брой № 7, 04.1942 г.