Никола Мавродинов

В скулптурната украса на олтарните преградни плочи на църквата св. София в Охрид ние забелязваме някои орнаменти, които явно е, по начина, по който са направени, са дошли тук от дървената скулптура.

Осмостранните колонки на същата преграда имитират дървени колонки, тия мраморни плочи свидетелствуват, че още през първото българско царство у нас е съществувала дървената скулптура.

Подобни орнаменти ние намираме и в преславските паметници.

Ние обяснихме на друго място, че България цели десет, а може би и тринадесет, века е била страна на дървено строителство, дървената къща е била украсявана с дърворезба.

Така се е зародил тоя особен клон на нашето изкуство още в далечните времена, в които прабългари и славяни са населили Балканския полуостров.

В първата половина на XIII в. една школа на истинска дървена скулптура е съществувала в Македония.

Майсторите на тая школа са работили високи релиефи на светци, които имат дори вид на статуи, три от тия релефи са запазени в църквите на Охрид, на Костур и на селото Галишча до тоя последен град.

В Охрид е великолепният релеф на св. Климента в едноименната църква, двата други представят св. Георги. Западното влияние в тях е явно. Те са правени по подобие на надгробната скулптура на кръстоносците, но техните западни форми са българизувани.

През това време са дялани вратите на църквата св. Никола в Охрид, а малко по-късно тия в манастира Трескавец до Прилеп.

Ние няма да изброяваме всички паметници на дървената скулптура у нас. Нашата цел е да укажем на факта, че тя е съществувала тук непрекъснато от ранни времена.

Когато гледаме иконостасите на църквите в с. Арбанаси до Търново ние трябва да си спомним тоя факт. Най-старите от тях датуват от XVII век.

Появата на дървения иконостас в нашите църкви е забележително събитие в историята на нашата дърворезба. То е станало навярно в XVI-XVII век.

То дава един силен потик за развитието й. В арбанашките иконостаси дървото е позлатено.

Една школа на дървена скулптура се създава в Източна България в тая епоха - школа извънредно фина. Нови чужди влияния се забелязват в украсата на иконостасите. Влиянието на италианския Ренесанс е явно, както са явни и известни източни влияния.

Те се наслагат обаче върху старите местни украсителни форми, които продължават да живеят в тях и които ги изменят. Орнаментът е разположен спокойно и с мярка по арбанашките иконостаси и във форми, които продължават старите местни форми, той е ту ажурен, ту релефен.

В ажурната резба тънки клонки се извиват в кръгове, пълни с цветя и листа, също така носени от тънки и кръшни клонки, тия кръгове се издуват някъде, за да запълнят някой ъгъл или някоя повърхност с неправилна форма, другаде те се удължават и се вкопчват един в други.

Една особена елегантност на линиите, един особен вкус редят и формите, и самият орнамент. В тая ажурна резба ние откриваме и влиянието на преплетения орнамент на нашите ръкописи.

В релефните резби виждаме широки кръгли цветя, прилични на божури. Резбата е сравнително плоска.

Второто важно събитие в историята на нашата дърворезба е вмъкването на скулптираните тавани в българската къща. То е станало едва в средата на XVIII век.

Защото старата българска къща не познава скулптирания таван. Той иде тук под влиянието на италианската ренесансова и барокова архитектура. И той приема тук други форми под влиянието на местните условия и изисквания.

Чисти италиански по стил тавани ние виждаме само в Пловдив. Нашият таван приема много от орнаментите на иконостаса, а също и някои турски форми и орнаменти, неговата форма и украсата му стават съвършено оригинални, като формите и украсите на иконостасите.

Фактът, че обичаят да се скулптират иконостасите в нашите църкви и таваните на къщите се разпространява, добива много голямо значение в началото на XIX век, когато започват да се строят навсякъде много и големи църкви и когато нашите градове подновяват къщите си.

Майсторите дърворезбари имат изведнъж много работа. Те вземат помощници, така се създават няколко школи на дървена скулптура у нас, школи, които работят непрекъснато и които в продължение на седемдесет години преживяват необикновен разцвет. Най-старата от тях е Тревненската.

Тя продължава школата на майсторите, които са градили арбанашките иконостаси. Трявна става център на дърворезбата в Северна България, тук пристигат и се заселват и от други градове отделни дърворезбари.

Майсторите, които са дялали чудно хубавите иконостаси в Македония, произхождат от Дебърско.

Тия три големи школи правят истински шедьоври на дървената резба.

Тревненци работят в Габрово, Сливен, Пловдив, Асеновград и пр. Между старите местни орнаменти в тревненската резба се вмъкват рококо и фризи с лаврови листа от стилът ампир. Те скулптират и много животни - двуглави орли, грифони, камили, различни птички, лъвове и змейове.

Водоравни пояси от гроздове и лозови листа вървят над иконите. Техните клонки излизат в средата от заспалия Христос. Много ангели, които хвърчат, държат корони, убиват змейовете, символи на злото, са пръснати по иконостаса.

Най-хубавите творби на тревненската дърворезба се намират в главната църква на Рилския манастир.

Иконостасът на манастирския храм е грамаден. По топлото му злато се отразяват всички светлини на църквата. Те текат като струи по извивките на скулптираните листа и трептят заедно с трепета на свещите и на кандилата.

Тревненската резба е силно раздвижена. Орнаментите са сложени нагъсто. Листата им се издават силно.

В Самоков и Банско се създават също малки дърворезбарски школи. Те работят с голям успех.

Най-добрата западна школа на дървена резба обаче е Дебърската.

Майстор Петър Филипович от село Гари до Галичник работи в 1812 год. иконостаса на църквата в Лесновския манастир, малко по-късно тоя на църквата на манастира св. Иван Бигор в родните си покрайнини и в 1825 год. тоя на св. Спас в Скопие.

Най-силното западно влияние в дебърската резба е бароковото. То иде, навярно, от Италия. Характерната черта за тая школа е вмъкването на много и различни човешки образи направо между орнамента, цели библейски сцени са скулптирани по паната на иконостасите.

Човешкият образ малък между големите листа и цветове се намира сякаш в някой вековен лес, в някакви странни джунгли, в които дърветата са израсли като боабаби.

По техните клони цъфтят кринове, рози и ружи. Тоя фантастичен свят има особен чар. Лозовите гранки по колонките се извиват в спирали, или се преплитат като остават между извивките си големи гроздове.

Птици кълват зърната, гроздоберачи се мъчат да откъснат грамадните плодове. Най-хубавите иконостаси правени от майсторите на тая школа са тия в Лесновския манастир, в манастира св. Иван Бигор, в църквата св. Спас в Скопие и по-късно в св. Богородица в Пазарджик.

Калоферската дърворезбарска школа е една клонка на дебърската. Калоферци са учили късно при дебърци.

Дърворезбата е един от най-развитите и достигнали най-голямо съвършенство клонове на изкуството на нашето възраждане.

—————————

сп. „Българска мисъл”, брой № 10, 1942 г.