ДЕНЧО ВЛАДИМИРОВ: „ДАРЯВАХ УСМИВКАТА И СЪРЦЕТО СИ И ПЕЧЕЛЕХ ПРИЯТЕЛИ”

Издадени бяха отново разказите на Денчо Владимиров на руски език

Това беше едно от чудесата в моя живот, сподели авторът.

Една моя журналистическа командировка в побратимения на Пазарджишки окръг Ставрополски край в Русия преобърна живота ми.

Докато в заводската многотиражка в Държавни захарни заводи в Горна Оряховица, а след това и в окръжния търновски вестник „Борба” не ме назначаваха на редакторски  щат поради лош идеологически произход /вуйчо в натовска Гърция/, от редакцията на пазарджишкия вестник „Септемврийско знаме” ме оцениха далновидно като млад  журналист и за награда ме изпратиха в командировка в… страната на строящия се комунизъм СССР!

На връщане от Ставрополието през Москва, ми хрумна щастливата идея да посетя редакцията на световноизвестното сатирично списание „Крокодил” и да напиша очерк от срещата, нали работех като редактор на хумора в пазарджишкия  вестник през есента на  1973 година.

Незабравимата колежка Валя Рижакова, от редакцията на „Кавказкая здравница” ,която ме придружаваше, уреди срещата ми в „Крокодил”.

Там ме посрещнаха топло като български колега сатирик и настояха да им изпратя мои сатирични творби.

Изпратих и не само мои, а и на мои сътрудници в хумористичната страница „Бодлив пазар”.

И след време… ме поздравяваха познати от цяла България за първата ми публикация в най-високата медийна сатирична трибуна в СССР!

Последва нова покана да изпратя за публикуване мои хумористични разкази. И  се заредиха десетки мои представяния като автор не само в „Крокодил”, но и в други съветски издания -„Литературная газета”, „Правда”, „Огоньок”, „Вечерняя Москва”, „Неделя”…

А в ставрополския вестник ми  направиха кръщенето като писател - с голямо представяне на мои творби и рецензия от Сергей Герасимов.

През 2000 г. бе издадена книга с моите разкази на руски език, а през октомври 2024 г. е вече факт нейното второ издание на езика, на който са писали Пушкин, Чехов, Гогол…

А сигурно е важно да се знае, че начислените ми авторски хонорари в централните  московски издания, аз преведох като дарение по банковата сметка за строителството на паметника на Победата на Поклонная гора в Москва.

От вестник „Правда” ми благодариха за жеста.