Алексей Будишчев

превод: Красимир Георгиев

ЛЕНИВИ ОБЛАЦИ НАДВИСВАЩО СЕДЯТ

Лениви облаци надвисващо седят
с раздрана тъкан, на войска разбита знаме.
Печални са ятата им, бледнеят гръд
и секва божи гръм, на мълниите пламък.

И месец над реката, сякаш меден шлем,
гори върху вълни на заливи мъгливи.
Безмълвни брегове. Ням въздух нагнетен
и само лек ветрец ще лъхне дъх страхливо,

за да заспи отново… В погледа с тъга
стоя замислено. Разстила здрач неволя
в душата грешна. Накъде вървя сега?
Сърце да радвам как? На кой бог да се моля?

Сълзици где да лея, где е мойта твърд?
В минутни радости или в отровна смърт?

1901 г.

——————————

НЕДВИЖНО ОБЛАКА ПОВИСЛИ НАД ЗЕМЛЕЙ

Недвижно облака повисли над землей;
Их ткань разорвана, как войск разбитых знамя.
Печальны их стада; у них в груди пустой
Иссяк и Божий гром, и жарких молний пламя.

И месяц на реке горит, как медный шлем,
Качаясь на волнах туманного залива.
Безмолвны берега. Окрестный воздух нем,
И только ветерок порой вздохнет пугливо

И вновь заснет в кустах… Не отрывая глаз,
Стою задумчиво. Печальный мрак ложится
На душу грешную. Куда идти сейчас?
Чем сердце утолить? Каким богам молиться?

По ком пролить слезу, чего спросить у них?
Минутных радостей иль смерти ядов злых?..

1901 г.