Алексей Будишчев (Алексей Николаевич Будищев), руски писател - поет и прозаик, е роден на 14/26 януари 1867 г. в имението Богоявленски Чардим, Саратовска губерния, в дворянско семейство. Първите му поетични публикации са от 1885 г. Завършва класическа гимназия в гр. Пенза (1884), няколко години учи в медицинския факултет на Московския университет. Публикува поезия и проза в издания като „Будильник”, „Русский сатирический листок”, „Саратовский листок”, „Осколки”, „Русская жизнь”, „Петербургская газета”, „Новое время”, „Россия”, „Русь”, „Нива”, „Живописное обозрение стран света”, „Северный вестник”, „Вестник Европы” и др. Член е на петербургския литературен кръг „Пятница”. Автор е на книги със стихове, очерци, разкази и романи, сред които „Степные волки” (разкази, 1897), „Пробужденная Совесть” (роман, 1900), „Разные понятия” (разкази, 1901), „Распря” (1901), „Стихотворения” (1901), „Лучший друг” (роман, 1901), „Я и он” (роман, 1903), „Солнечные дни” (роман, 1909), „Черный буйвол” (1909), „Бунт совести” (роман, 1909), „Степь грезит” (роман, 1912) и др. Майстор на късия разказ. Умира от порок на сърцето на 49 г. на 22 ноември/5 декември 1916 г. в Петроград/Санкт Петербург.

Публикации:

Поезия:

ЛЕНИВИ ОБЛАЦИ НАДВИСВАЩО СЕДЯТ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 171 октомври 2024

ВОДНО КОНЧЕ И ГЛУХАРЧЕ/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 171 октомври 2024