Легенда

Юлия Хашдеу

превод: Н. Николаев

Един ангел летеше между звездите. Той се спираше на всяка от тях и откъсваше, каквото цвете му попаднеше.

Като набра цветя от всичките светове на пространството и си сви от тях хубава китка, той слезе и на земята, гдето тъй също откъсна едно цвете.

Сетне възлезе на небето и изчезна под синия свод. Цветята земни, както бяха видели ангела весел, но не забележиха кое цвете той взе, питаха се завистливо, коя беше щастливата им сестра, която ангелът откъсна и отнесе.

- Трендафил - казваха розите.

- Бяла лилия, като самия него - казваха великолепните лилии.

- Не, портокалов цвят с божествен дъх - уверяваха портокалите.

- Аз пък ви казвам, мои сестри, че ангелът не можеше да откъсне друго, освен лале - викаше горделиво великолепното лале.

И теменугата, тъй скромна обикновено, мечтаеше да й се падне честта да има една сестра в рая и тихичко поддържаше, че ангелът е откъснал теменуга.

Само кокичето стоеше настрана мълчаливо.

Другите цветя го бяха забравили.

Внезапно от височината на небесата капна една бисерна сълза и блесна над кокичето, на което едно стъбло бе скършено.

Ангелът не се вести; но из благоухания се разнесе от небето глас, приличен на плач - нежен и безконечен.

- Бедно цвете, - казваше тоя глас - цвете наистина скромно; понеже те откъснах, искаш ли някаква награда; говори: що искаш?

- Много малко нещо - отговори кокичето.

- Искаш ли благоуханието на розата?

- Не.

- Блясъка на лалето?

- Не.

- Синевината на зелениката?

- Не.

- Ароматния лист на лимоновото дърво?

- Не.

- Какво искаш тогава?

- Щом желаеш да ме дариш с нещо, Господи, позволи ми да никна и цъфтя под снега и скрежа и нека от моя сладък дъх, от моето благословено появяване, хората, които през зимата са мръзнали от студовете и ветровете, се почувствуват стоплени и укрепени с надеждата за близката пролет, за огненото слънце с божествени лъчи.

Оттогава кокичето е първото цвете, което ни се усмихва след суровата зима, бяло, като че още носи отпечатъка на свещената сълза.

———————

сп. „Българска сбирка”, кн. 1, 01.01.1900 г.