Калин Михайлов

ОТПУШВАНЕ

За новото да се отвори място в мен,
с натрупаното старо трябва да се справя първо:
тогава лесно иде вдъхновението -
река, която в своето корито се е върнала.

Трябва само да внимавам да не почне да прелива -
изобилно да създавам, ала малко да е живото.

ИМЕНА И ЛИЦА
(по стар мотив)

Изчезват имената,
а после се завръщат.
По-верни са лицата:
явяват се послушно
веднага в паметта ти,
щом някое извикаш -
напуснеш ли местата,
където обитават,
те идват анонимни
и бързат наобратно.

Но с името си съчетани,
по-дълго с радост ще останат.

ТРИПТИХ ЗА ЧЕТЕНЕТО

1…

Да четеш на плажа е различно:
някак по-обхватни са мечтите
и стихията те кани
сам стихия ти да станеш.

Но човек проумява - бързо или бавно -
по-малко и повече от това му е дадено.

2…

Чета Жул Верн и за да разбера по-добре брат си,
онзи брат, който загубих някъде в детството -
по-късно, когато си разделяхме библиотеката,
той взе целия Верн, аз - книгите по-естетски.

Сега си мисля: може да е бил по-прав от мен,
ала защо престана изобщо да чете?

3…

Щом съм могъл да чета с фенерче под възглавницата -
да не виждат нашите светлината издайническа,
значи мога да чета и над нея с челник -
да заспива спокойно едно мишле.

ПОДВОДЕН ИНЦИДЕНТ

Загледан в своята любима,
аз камък скрит съвсем пропуснах
и грешката ми извинима
дано не се превърне в лукс!

Затуй лекувам своя пръст
с надежда бързо да ми мине,
че в подвизите занапред
сме само двама - без заместници.

ДОВИЖДАНЕ!

Очите ми ще бъдат фотоапарат
и смартфон също - с опции богат.
Чрез тях морето в мен ще запечатам
и все неразгадал сърцевината му,
ще мога да го съзерцавам пак и пак
отвътре - с поглед мъдро-проницателен.

(септември 2024)