Неделчо Тинчев

Ако разгърнем страниците на нашата история, един свят образ лъчезари наред с образите на великаните ни: - твоят образ - българска майко!

Ти, която откърми Паисия, Софрония, Берона, Априлова, Бозвели, Неофита Рилски, и ги научи да работят така вдъхновено и себеотдойно за величието на Родината.

Ти, която даде кръв и сила на Раковски, Каравелова, Чинтулова, Славейкова, Ботева, Караджата, Хаджи Димитра, Левски, Бачо Кира и още хилядите свидни синове, които с подвига си обезсмъртиха името на Родината и написаха най-светлите й страници.

Ти, която пазеше като орлица скъпите чеда на народа ни - българските хайдути.

Насърчаваше ги в борбата за свобода и независимост и ги тласкаше към Голготата на безсмъртието!

Ти - най-свята пазителко и закрилнице на сладката българска реч, дивната родна песен и хубавите народни обичаи!

Ти - създателко на семейното огнище, гдето, като в храм Господен отглеждаш и възпитаваш живата сила на нацията - гордите и смели български деца.

Българска майко - вечна, свята и безсмъртна!

Но само тогава ли, в дните на мрак и робия, ти беше светицата на народа?

А по-после в усилните години на строителство и кървава бран?

Не беше ли ти, която насърчаваше, вдъхновяваше, утешаваше твоите синове?

Не беше ли ти, която изпращаше с варакосани китки твоите юнаци към бранните полета, за да чертаят границите на своята Родина и зидат величието на България?

Не беше ли ти, която под палещите лъчи на знойния ден, пореше след ралото чернозема на земята, за да храниш онези, които са по бойните поля, и невръстните си чеда, които на тебе чакаха?

Не си ли ти сега, свята българско майко, от ранна пролет до късна есен, в дъжд и пек, сред тучните ниви и просторни лозя?

Твоята песен, твоята нежна майчина песен, се носи като божествен химн над Родината ни и топли безсмъртната й душа.

Твоята напукана десница дава блага на всички ни, а ожареното ти от слънце лице грее като лицето на светица.

Българска майко - вечна, свята и безсмъртна!

———————–

сп. „Духовна нива”, брой № 3, 1944 г.